готвенето на храната беше осигурено.
През следващата седмица Донифан, Уеб, Уилкокс и Крос, към които се присъединиха Гарнет и Сървис, можаха да задоволят ловджийската си страст. Един ден навлязоха в брезовата и букова гора на половин миля от Френч-ден, откъм езерото. На няколко места личаха много ясно следи от човешки труд. Това бяха ями, изкопани в земята, покрити с преплетени клони и достатъчно дълбоки, за да не могат падналите там животни да излязат. Но състоянието на тези ями показваше, че са от много години, а в една от тях имаше още останки от някакво живошо, чиято порода трудно можеше да се установи.
— Във всеки случай това са кости та едро животно! — забеляза Уилкокс, който се бе спуснал пъргаво на дъното на ямата и бе извадил оттам останки, побелели от времето.
— И то четириного, защото ето ги костите на четирите му крака — прибави Уеб.
— Стига да няма тук животни на пет крака — обади се Сървис, — в такъв случай това може да бъде само феноменален овен или теле!
— Престани с твоите шеги, Сървис! — каза Крос.
— Та смехът не е забранен! — възрази Гарнет.
— Навярно — подхвана Донифан — това животно е много силно. Вижте колко големи са главата и челюстта му, а зъбите още стоят! Нека Сървис се шегува със своите панаирджийски телета и овни, щом така се забавлява! Но ако това четириного възкръсне, мисля, че няма да му бъде до смях!
— Хубаво казано! — възкликна Крос, който винаги се възхищаваше от репликите на своя братовчед.
— Значи мислиш — обърна се Уеб към Донифан, — че е месоядно животно?
— Да, няма съмнение!
— Лъв ли? Или тигър! — запита Крос, който не изглеждаше твърде спокоен.
— Ако не е тигър или лъв — отговори Донифан, — ще е поне ягуар или кугуар!
— Трябва да бъдем нащрек! — каза Уеб.
— И да не се отдалечаваме много! — добави Крос.
— Чуваш ли, Фан — обърна се Сървис към кучето, — тук има големи зверове!
Фан отговори с весел лай, в който не проличаваше никакво безпокойство.
Тогава младите ловци се приготвиха да се връщат във Френч-ден.
— Една идея — рече Уилкокс. — Какво ще кажете, ако покрием тази яма с нови клони? Може да попадне там някое животно?
— Както искаш, Уилкокс — отвърна Донифан. — макар че предпочитам да стрелям по дивеч на свобода, отколкото да го убивам в дъното на яма!
Само истински ловец може да говори така; но Уилкокс със своята вродена страст да поставя капани беше по-практичен от Донифан.
Така че той побърза да приведе идеята си в изпълнение. Неговите другари му помогнаха да насече клони от близките дървета; след това поставиха по-дългите напряко и листата им закриха напълно отвърстието на ямата. Несъмнено твърде първобитен капан, но употребяван често и с успех от траперите в пампасите.
За да познаят мястото, където беше изкопана тази яма, Уилкокс направи няколко резки на дърветата чак до края на гората и всички се върнаха във Френч-ден.
Този лов се оказа много успешен. Пернатият дивеч беше в изобилие. Освен патици и тииаму се виждаха много бързолети, чиято перушина с бели точици напомня за то-качката, горски гълъби, които хвърчат на ята, антарктически гъски — много апетитни, когато при печене мазнината им се стопи. Що се отнася до другия дивеч, той беше представен от тукутукосите, вид гризачи, които могат чудесно да заместят заека, готвен с бяло вино, марасите — сиворижи зайци с чер полумесец на опашката, притежаващи всички гастрономически качества на агутите, пиши, от рода на броненосците, бозайници с люспеста черупка, чието месо е чудесно, пекари — дребни глигани, и гуасули, подобни на елени и подвижни като тях.
Донифан успя да убие няколко от тези животни; но тъй като трудно можеше да се приближи до тях, получените резултати не съответствуваха на изхабения барут и олово, за голямо огорчение на младия ловец. И така си навлече забележки от страна на Гордън, които впрочем пито той, нито приятелите му приеха с удоволствие.
При един от тези походи събраха и добър запас от двете ценни растения, открити от Бриан при първата експедиция до езерото. Това бяха дива целина, която растеше в голямо изобилие по влажните места, и мокреш, чиито млади издънки, когато започнат да поникват от земята, са отлично средство против скорбут. Тези растения влизаха в състава, на всяко ядене като профилактично средство.
Освен това, тъй като студът още не бе замразил повърхността на езерото и реката, ловяха с въдица пъстърва, както и един вид щука, много приятна на вкус, стига да не се задавеха от многобройните й кости. И най-после един ден Айвърсън се върна победоносно, носейки доста едра сьомга, с която дълго се бе борил с риск да счупи въдицата си. Така че ако успееха да наловят големи количества от тия видове риба, когато тя навлизаше в устието на реката, щяха да си осигурят ценен запас за зимата.
Междувременно няколко пъти наминаха към ямата, приготвена от Уилкокс; но никакво животно не попадаше в нея, макар че бяха сложили там голям къс месо, което можеше да привлече някой хищник.
Обаче на 17 май стана едно събитие.
Тоя ден Бриан и неколцина други отидоха в оная част на гората, намираща се близо до скалата. Трябваше да проверят дали в съседство с Френч-ден няма някоя друга естествена пещера, която би послужила за склад, където да приберат останалите вещи.
Но ето че когато се приближиха до ямата, чуха хрипкави крясъци.
Бриан се запъти натам, към него веднага се присъедини Донифан, който не искаше да го изпреварят. Другите пристъпяха на няколко крачки след тях, с готови пушки, а Фан вървеше с наострени уши и вирната опашка.
Бяха само на двайсет крачки от ямата, когато крясъците се засилиха. Тогава в средата на преплетените клони забелязаха голяма дупка, образувана вероятно от падането на някакво животно.
Не можеше да се каже какво е това животно. Във всеки случай трябваше да се пазят.
— Дръж, Фан, дръж! — извика Донифан.
И кучето тутакси се втурна с лай, но без да проявява безпокойство.
Бриан и Донифан се завтекоха към ямата и когато се надвесиха над нея, завикаха:
— Елате! Елате!
— Да не е ягуар? — запита Уеб.
— Или пък кугуар? — вметна Крос.
— Не! — отговори Донифан. — Това е двукрако животно, щраус!
Действително беше щраус и трябваше да се радват, че из горите на вътрешността бродят такива птици, защото месото им е чудесно — особено тлъстата част на гърдите.
Нямаше съмнение, че това е щраус; а средният му ръст, главата му, подобна на гъша глава, одеждата от дребни пера, която покриваше цялото му тяло със сивобелезникаво руно, показваха, че тоя спада към вида „нанду“, толкова многочислен в пампасите на Южна Америка. Макар че нанду не може да се сравнява с африканския щраус, все пак той правеше чест на фауната на острова.
— Трябва да го хванем жив! — каза Уилкокс.
— Непременно! — извика Сървис.
— Няма да бъде лесно! — възрази Крос.
— Да опитаме! — рече Бриан.
Силното животно не бе успяло да избяга, понеже крилата му не бяха в състояние да го издигнат на равнището на земята, а краката му не можеха да намерят опора в отвесните стени. Затова Уилкокс бе принуден да се спусне на дъното на ямата с риск да получи няколко удара с човка и сериозни наранявания. Но успя да захлупи с куртката си главата на щрауса, така че той не можеше вече да помръдне. Тогава лесно смогна да му върже краката с помощта на две-три съединени една с друга кърпи, и всички с дружни усилия, едни — отдолу, други — отгоре, успяха да измъкнат щрауса от ямата.
— Най-после ни е в ръцете! — провикна се Уеб.
— А какво ще го правим? — попита Крос.
— Много просто! — отвърна Сървис, за когото нямаше нищо трудно. — Ще го заведем във Френч-ден и
