— Е, пък няма да се движим и това е! — обади се Бриан. — Можеш ли да ни предложиш нещо по- хубаво, Уеб?
— Не, но …
— Но — прекъсна го Сървис — важното е да имаме задоволително убежище! Според мен Уеб едва ли си е въобразявал, че ще намери тук напълно обзаведен апартамент със салон, столова, спалня, хол, пушалня, баня …
— Вярно — каза Крос. — Но все пак ни е нужно място, където да може да се готви.
— Ще готвя навън — обади се Моко.
— В лошо време това няма да бъде удобно — забеляза Бриан. — Тъй че, мисля, още утре трябва да настаним тук печката от „Слуи“
— Печка в пещера, където ще се храним и ще спим! — възрази Донифан с подчертано отвращение в гласа.
— Е, ти смъркай амоняк, лорд Донифан! — възкликна Сървис и прихна да се смее от все сърце.
— Ще правя каквото си искам, помощник-готвачо! — тросна се надменният юноша, като смръщи вежди.
— Добре, добре! — побърза да се намеси Гордън. — Приятно или не, ще трябва още отсега да го решим! Пък и печката ще служи не само за готвене, но и за отопляване на вътрешността на пещерата. А що се отнася до това — да се разположим по-нашироко, като прокопаем в скалата допълнителни помещения, ще имаме цяла зима за тая работа, стига да е възможно. Но първо да приемем Френч-ден такава, каквато е, и да се настаним колкото се може по-удобно!
До обед внесоха койките, после ги разположиха в редица на пясъка. Макар и да бяха сгъстени една до друга, тия деца, свикнали на тесните каюти на шхуната, не придиряха много.
До вечерта се занимаваха с настаняването. После поставиха в средата на пещерата голямата маса от яхтата, и Гарнет, подпомаган от малките, които му носеха различни прибори от сала, се зае да я нарежда.
Моко от своя страна с помощта на Сървис свърши отлична работа. Със сухи дърва, събрани от Уеб и Уилкокс в гората край брега, накладоха едно огнище, разположено между два големи камъка в подножието на скалната издатина. Към шест часа гърнето с говеждо, тоест сушено месо, на което му трябваше да поври само няколко минути, вече вдигаше пара и приятна миризма. В добавка към това една дузина тииаму, съответно оскубани и нанизани на железен шиш, се печаха на искрящ пламък над съд за изтичане на сока, в който на Костър много му се искаше да топне парче сухар. И докато Доул и Айвърсън добросъвестно въртяха шиша, Фан следеше движенията им с изразителен интерес.
Преди седем часа всички се събраха в единствената стая на Френч-ден — трапезария и спалня едновременно. Тук бяха донесли табуретките, сгъваемите и плетените столове от „Слуи“, а също и пейките от кубрика. Младите сътрапезници, обслужвани от юнгата, а също и обслужвайки се сами, ядоха богато. Гореща супа, къс солено месо, печено от тинаму, сухари вместо хляб, прясна рода, размесена с десета част бренди, парче честърско сирене и няколко чаши шери за десерт ги възнаградиха за оскъдното меню през последните дни. Колкото и сериозно да беше положението, малките даваха воля на веселостта, присъща на тяхната възраст, а Бриан не се опитваше нито да сдържа радостта им, нито да усмирява смеха им!
Денят беше уморителен. След като утолиха глада си, оставаше им едно-единствено желание — да си починат. Но Гордън, подтикван от религиозно благоприличие, предложи на другарите си преди това да посетят гроба на Франсоа Бодоан, чието жилище заемаха сега.
Нощта помрачаваше хоризонта над езерото и във водите му не се отразяваха вече дори последните лъчи на слънцето. Като заобиколиха скалната издатина, момчетата се спряха до една могила, над която стърчеше малък дървен кръст. И тогава малките — на колене, а големите — приведени пред тоя гроб, отправиха към бога молитва за душата на корабокрушенеца.
В девет часа заеха койките и едва сгушили се под завивките, всички заспаха дълбоко. Само Уилкокс и Донифан, на които беше ред да дежурят, поддържаха при входа на пещерата голям огън, чиято цел беше да прогонва опасни посетители и същевременно да отоплява вътрешността.
На другия ден, 9 май, и през следващите три дни всички бяха заети с разтоварването на сала. Западните ветрове продължаваха да трупат облаци, които предвещаваха период на дъждове и дори период на снегове. Действително температурата рядко се вдигаше над нулата и горните слоеве трябва да бяха много студени. Така че се налагаше да се приюти във Френч-ден всичко, което можеше да се развали: муниции, твърди или течни храни.
През тези няколко дни поради спешността на работата ловците не се отдалечаваха от пещерата. Но тъй като имаше в изобилие воден дивеч и по повърхността на езерото, и над блатото, и по левия бряг на реката, на Моко никога не му липсваха провизии. Донифан има няколко пъти възможност да стреля с успех по бекасини, патици и летни бърнета.
Обаче Гордън с болка следеше колко много олово и барут отиваше за тоя лов, макар и полезен. Той държеше най-вече да се пестят мунициите, точното количество на които бе отбелязал в тефтерчето си. Затова съветваше Донифан да стреля икономично.
— Това е в интерес на нашето бъдеще — каза му той.
— Съгласен съм — отвърна Донифан, — но трябва да пестим и консервите си! Ще се разкайваме, ако не остане нищо от тях, когато ни се представи някога възможност да напуснем острова …
— Да напуснем острова ли? — повтори Гордън. — Нима сме в състояние да построим кораб, способен да издържа на море?
— Че защо не, Гордън, ако наблизо има континент? Във всеки случай не ми се ще да умра тук като сънародника на Бриан!
— Добре — съгласи се Гордън. — Но все пак, преди да мечтаем за заминаване, нека свикнем с мисълта, че ще бъдем може би принудени да живеем тук дълги години!
— От Гордън и това може да се очаква! — извика Донифан. — Сигурен съм, че ще му бъде много драго да основе колония.
— Разбира се, що няма какво друго да се прави!
— Ех, Гордън, не вярвам да привлечеш много привърженици за твоята идея — дори приятеля си Бриан!
— Ще имаме време да обсъдим това — отвърна Гордън. — А като става дума за Бриан, позволи ми, Донифан, да ти кажа, че грешиш относно него. Той е добър другар, който ни доказа своята преданост.
— Не ще и дума, Гордън! — отвърна Донифан с оня презрителен тон, от който не можеше да се отърси. — Та Бриан има всички качества! Той е нещо като герой.
— Не, Донифан, и той като нас си има недостатъци. Но твоето отношение към него може да доведе до раздори, които ще влошат още повече нашето положение! Всички уважават Бриан…
— Охо, чак пък всички!
— Или най-малкото голяма част от другарите му. Не зная защо Уилкокс, Крос, Уеб и ти не искате да чувате за него! Казвам ти това между другото, Донифан, и съм сигурен, че ще размислиш.
— Всичко е вече обмислено, Гордън!
Гордън виждаше добре, че гордият юноша не беше твърде склонен да се вслушва в съветите му — а това го огорчаваше, защото предвиждаше сериозни неприятности в бъдеще.
Както казахме, пълното разтоварване на сала отне три дни. Оставаше само да разглобят скелета и площадката му, чиито греди и дъски биха могли да използуват във вътрешността на Френч-ден.
За нещастие не можаха да поберат целия багаж в пещерата и ако не успееха да я разширят, щеше да се наложи да построят навес, под който да подслонят вързопите при лошо време.
А дотогава, по съвет на Гордън, натрупаха тия неща до ъгъла на скалната издатина и ги покриха с насмолен брезент, който бе предпазвал решетките и люковете на яхтата.
На 13-и Бакстър, Бриан и Моко пристъпиха към настаняването на кухненската печка, която трябваше да се влачи на колела чак до вътрешността на Френч-ден. Там я сложиха с гръб към дясната стена, при входа, за да тегли добре. А поставянето на кюнеца, който трябваше да отвежда дима навън, бе съпроводено с известни затруднения. Но тъй като варовикът на този скален масив беше мек, Бакстър успя да пробие дупка, през която провряха кюнеца и по този начин пушекът можеше да излиза навън. След обед, когато юнгата запали печката си, той със задоволство се увери, че тя работи доста добре. Така че дори в лошо време
