— Най-добре ще бъде да се заселим в пещерата, която открихме на бреговете на езерото — каза Бриан. — Тя ще ни осигури отличен подслон.
— Достатъчно голяма ли е, за да се поберем всички? — запита Бакстър.
— Очевидно не — отговори Донифан, — но мисля, че ще можем да я разширим, като издълбаем в скалата втора кухина! Нали имаме сечива.
— Ще я заемем на първо време такава, каквато е — обади се Гордън, — дори и да ни бъде тясно …
— Най-вече — добави Бриан — трябва да се пренесем час по-скоро!
Действително това беше спешно. Както бе забелязал Гордън, от ден на ден шхуната ставаше все по- необитаема. Последните дъждове, след които настъпиха много големи горещини, доведоха до повреди в обшивката на корпуса и палубата. През скъсаните платна във вътрешността проникваха въздух и вода. Освен това вълните, които заливаха брега, дълбаеха пясъка под дъното й, и наклонът на яхтата се увеличаваше, като същевременно тя видимо потъваше в неустойчивата почва. Ако по тоя бряг се разразеше някоя буря, както става през периода на равноденствието, който още продължаваше, имаше опасност „Слуи“ да се разпадне за няколко часа. Затова трябваше не само да я напуснат незабавно, но и да я разглобят методично, така че да вземат всичко, което би могло да им бъде полезно — греди, дъски, желязо, мед, с оглед на обзавеждането на Френч-ден (Френската пещера) — име, което дадоха на пещерата в памет на французина-корабокрушенец.
— А къде ще живеем, докато се настаним там? — запита Донифан.
— В палатка — отговори Гордън, — палатка, която ще опънем на брега на реката, между дърветата.
— Това е най-благоразумно — каза Бриан, — и не бива да губим нито час!
Всъщност разглобяването на яхтата, разтоварването на вещите и провизиите, строежът на сал за пренасянето на този товар изискваше най-малко едномесечен труд, така че щяха да напуснат залива Слуи в първите дни на май, съответствува на първите дни на ноември в северното кълбо, тоест началото на зимата.
С право Гордън бе избрал брега на реката за място на новия лагер, защото пренасянето трябваше да стане по вода. Нямаше никакъв друг по-пряк и по-удобен път. Беше почти невъзможно да се влачи през гората или по брега на реката всичко, което щеше да остане от яхтата след разглобяването й. Напротив, ако използуваха на няколко пъти прилива, който се усещаше чак до езерото, без особен труд щяха да стигнат със сал до целта си.
Както знаем — лично Бриан се бе уверил в това, — в горното течение на реката нямаше никакви препятствия — нито водопади, нито бързеи, нито язове. Така че с помощта на яла извършиха ново изследване, за да изучат долното течение от тресавището до устието. Бриан и Моко можаха да се убедят, че и тази част от реката е плавателна. Значи имаше несъмнена връзка между залива Слуи и Френч- ден.
Следващите дни използуваха за разполагане на лагера на речния бряг. Ниските клони на два бука, съединени чрез дълги пръти с клоните на трети, служеха за опора на голямото резервно платно на яхтата, чиито краища спуснаха до земята. В тази палатка-убежище, здраво привързана с въжета, пренесоха постелките, най-необходимите домашни потреби, оръжието, мунициите, вързопите с провизии. Тъй като салът щеше да се строи с останките от яхтата, трябваше да чакат да завърши разглобяването му.
Не можеха да се оплачат от времето, което се задържаше сухо. Макар и да имаше понякога вятър, той духаше от сушата, така че работата вървеше при добри условия.
Към 15 април на борда на шхуната вече не бе останало нищо, освен тежките предмети, които можеха да се измъкнат едва след пълното разглобяване на яхтата — между другото оловени кюлчета, служещи за баласт, съдовете за вода в трюма, брашпилът, кухнята — твърде тежки, за да могат да се вдигнат без механизми. Колкото до такелажа34, фок-мачтага, рейте, вантите и железните бакщаги35, веригите, котвите, въжетата и други, каквито имаше в значително количество, всичко това бе малко по малко пренесено и стоварено близо до палатката.
Разбира се, колкото и спешна да беше тази работа, не пропускаха да задоволяват ежедневните си нужди. Донифан, Уеб и Уилкокс отделяха по няколко часа за лов на скални гълъби и други птици, долетели от блатото. Малките се занимаваха със събиране на мекотели, когато отлива оголеше подводните скали; Приятно беше да се гледа как Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър шляпаха през локвите като новоизлюпени пиленца. При това те мокреха не само краката си, за което строгият Гордън ги мъмреше, докато Бриан се стараеше да ги оправдава. Жак също работеше с другарчетата си, но никога не участвуваше във веселия им смях.
Така работата вървеше гладко и методично, при което се чувствуваше влиянието на Гордън, комуто никога не липсваше практичност. Очевидно това, което Донифан му позволяваше, никога не би позволил нито на Бриан, нито на някой друг. Изобщо в целия този малък свят цареше сговор.
Но трябваше да бързат. Втората половина на април вече не беше така благоприятна. Средната температура се понижи чувствително. Няколко пъти рано сутрин термометърът спадна до нулата. Зимата наближаваше, а с нея щяха да дойдат и спътниците й — градушката, снегът, бурите, особено страшни в южните райони на Тихия океан.
Като предпазна мярка малки и големи трябваше да се обличат по-топло, да си навличат плътно трико, панталони от дебел плат, вълнени фланелки, приготвени с оглед на люта зима. Достатъчно беше да се надзърне в бележника на Гордън, за да се разбере къде се намират тези дрехи, подредени по качество и ръст. Бриан се грижеше главно за най-малките. Той следеше да не им изстиват краката, да не се излагат на острия въздух, когато са запотени. И при най-слабата хрема им заръчваше и дори ги заставяше да лежат до силна жарава, която се поддържаше денонощно. Няколко пъти Доул и Костър трябваше да останат в палатката ако не можем да я наречем стая, и Моко не жалеше настойката от билки, чиито съставни части бяха взети от бордовата аптечка.
Щом опразниха яхтата от цялото и съдържание, се заловиха с корпуса, който впрочем се пукаше отвсякъде.
Махнаха грижливо листите на медната обшивка, за да ги използуват за обзавеждането на Френч-ден. След това с помощта на клещите и чука свалиха обшивката, прикрепена за ребрата с гвоздеи и дъбови клинове. Това беше трудна работа, която измъчи много тия неопитни, още недостатъчно силни ръце. Така че разглобяването вървеше бавно, ала на 25 април една буря помогна на тружениците.
Макар и да бе настъпил вече студеният сезон, през нощта се разрази много силна буря, предизвестена от колебанието на барометъра. Светкавици пламтяха по цялото пространство, гръмотевиците не преставаха от полунощ до зори — за голям ужас на малките. За щастие не валя, но на два-три пъти се наложи да задържат палатката срещу бесния вятър.
Тя устоя благодарение на дърветата, между които беше вързана, но не беше така с яхтата, изложена на поривите на вятъра н блъскана от бушуващите огромни вълни.
Разрухата беше пълна. Съдраната обшивка, изкъртените ребра, килът, счупен от няколко силни удара в дъното, скоро станаха на парчета. Нямаше за какво да съжаляват, защото отдръпващите се вълни отнасяха само част от тези отломки, повечето от които се задържаха на върха на подводните скали. Колкото до железните части, нямаше да бъде трудно да ги намерят под пластовете пясък.
През следващите дни всички се занимаваха именно с тази работа. Тук-там се търкаляха греди, дъски, метални кюлчета от трюма, предмети, които не бяха успели да вземат. Оставаше само да ги пренесат на десния бряг на реката, на няколко стъпки от палатката.
Трудна работа наистина, но постепенно, с големи усилия и тя бе доведена до успешен завършек. Интересно беше да се наблюдават как всички влачеха дружно и с насърчителни подвиквания някоя тежка дървена отломка, за която бяха привързани с въжета. За лостове им служеха части от рангоута или заоблени дървета, които улесняваха търкалянето на тежките неща. Най-трудно беше пренасянето до местоназначението на брашпила, кухненската печка и ламаринените съдове за вода, които тежаха много. Защо нямаха тези деца със себе си някой опитен възрастен, който да ги направлява! Ако Бриан беше с баща си, а Гарнег — със своя, инженерът и капитанът щяха да съумеят да избегнат много грешки, които те извършиха и щяха да извършат занапред. Обаче Бакстър, който разбираше от механика, прояви голяма сръчност и старание. Благодарение на неговите усилия и съветите на Моко, за забити в земята заострени
