Бакстър на свой ред опита и когато излезе, рече:
— Какво ли може да е това?
— Нямам представа! — отвърна Гордън. — Трябва да предупредим Донифан и останалите.
— Само не и малките! — добави Бриан. — Ще се изплашат!
Тъкмо в това време всички се връщаха за обед и малките научиха какво се е случило. Това доста ги поуплаши.
Донифан, Уилкокс, Уеб и Гарнет се пъхнаха един след друг в отвърстието. Но шумът бе престанал; нищо вече не се чуваше и помислиха, че другарите им са се излъгали.
Във всеки случай решиха работата да не се прекъсва и щом свършиха обеда, веднага я продължиха.
Вечерта не се чуваше никакъв шум, но към девет часа през стената ясно се долови ново ръмжене.
В същия миг Фан, който се бе пъхнал в отвърстието, изскочи оттам настръхнал и озъбен, като със силен лай даваше ясно да се разбере, че е раздразнен, сякаш искаше да отговори на ръмженето, идващо от вътрешността на скалния масив.
И дотогавашната уплаха на малките, примесена с учудване, се превърна в истински ужас. Въображението на малкия англичанин непрекъснато се разпалва с познатите легенди на северните страни, според които разни гноми, таласъми, валкирии, въздушни, водни и какви ли не други духове се въртят около люлката му. Ето защо Доул, Костър, дори Дженкинс и Айвърсън не криеха, че умират от срах. След като напразно се опита да ги успокои, Бриан ги накара да си легнат, но те дълго време не можаха да заспят. И на всичко отгоре сънуваха призраци, привидения, свръхестествени същества, които спохождаха недрата на скалата — с една дума, ужасите на кошмара.
Гордън и другите продължаваха да разговарят тихо за това странно явление. На няколко пъти им се стори, че чуват отново шума, а Фан не преставаше да проявява необичайна раздразнителност.
Най-после умората надви и всички си легнаха, с изключение на Бриан и Моко. После чак до зори във вътрешността на Френч-ден цареше дълбока тишина.
На другия ден още отрано всички бяха на крак. Бакстър и Донифан допълзяха до дъното на тунела Никакъв шум не се чуваше. Кучето сновеше назад-напред, но не показваше безпокойство и не се хвърляше вече към стената както предния ден.
— Да се залавяме отново за работа — каза Бриан.
— Да — отговори Бакстър. — Винаги можем да спрем, ако се чуе някакъв подозрителен шум.
— Не е изключено — забеляза тогава Донифан — това да се дължи просто на някакъв извор, който минава през скалата.
— В такъв случай би трябвало да се чува непрекъснато — забеляза Уилкокс, — а ето че вече престана да се чува.
— Вярно — отвърна Гордън, — и мисля, че се дължи по-скоро на вятъра, който влиза през някаква цепнатина на гребена на скалата …
— Да се качим на билото — каза Сървис, — там може да открием нещо.
Предложението бе прието.
На петнайсетина крачки, щом се спуснеха отново на брега, започваше лъкатушна пътека, по която се стигаше до върха на скалата. За няколко минути Бакстър и двама-трима други се изкачиха по нея и по билото се озоваха точно над Френч-ден. Напразен труд. На повърхността на тази скална гърбица, обрасла с ниска и гъста трева, не намериха никаква пукнатина, през която би проникнала въздушна или водна струя. И се заспущаха обратно, без да научат нищо повече за това странно явление, което малките съвсем наивно обясняваха със свръхестествени сили.
Започнаха наново да копаят и продължиха чак до вечерта. Вчерашните шумове не се чуваха вече, макар че според наблюдението, извършено от Бакстър, сега стената не издаваше тъп, а кух звук. Дали в тази посока нямаше естествена кухина, до която опираше тунелът? И може би именно в тази кухина ставаше въпросното явление? Предположението, че съществува втора пещера, съседна на първата, беше напълно допустимо; дори това им се искаше, защото щяха да си спестят труда да разширяват сегашната.
Разбира се, всички влагаха в тази работа необикновено старание и този ден се оказа един от най- уморителните. Обаче и той мина без особени събития, само вечерта Гордън установи, че кучето му е изчезнало.
Обикновено през време на ядене Фан никога не пропущаше да заеме място до табуретката на господаря си; но тази вечер мястото му беше празно.
Завикаха Фан. Ала Фан не се отзоваваше.
Гордън отиде до прага на вратата. Завика отново. Пълна тишина.
Донифан изтича до брега на реката, Уилкокс — до езерото Нито следа от кучето.
Напразно разшириха обхвата на търсенията до няколко-стотин крачки от Френч-ден! Не успяха да открият Фап.
Очевидно кучето се намираше на място, откъдето не можеше вече да се чува, защото иначе положително би отговорило на гласа на Гордън. Дали не се е загубило? Това не беше изключено. Или пък е загинало от зъбите на някой звяр? И това беше възможно, дори така най-правдоподобно можеше да се обясни неговото изчезване.
Беше девет часът вечерта. Дълбок мрак обвиваше скалата и езерото. Трябваше да се откажат от всякакво дирене и да се върнат във Френч-ден.
Тогава всички се прибраха много разтревожени — и не само разтревожени, но и опечалени от мисълта, че умното животно е изчезнало може би завинаги!
Едни се проснаха на койките, други насядаха около масата, но не им се спеше. Струваше им се, че са още по-самотни, по-изоставени и по-отдалечени от родината и от семействата си!
Изведнъж сред тишината отново се чу ръмжене. Този път то приличаше на вой, последван от стонове на болка, които продължиха почти цяла минута.
— Оттам. Оттам иде това! — извика Бриан, втурвайки се по коридора.
Всички наскачаха, сякаш очакваха някакво привидение.
Ужасът обхвана отново малките, които се гушеха под одеялата.
Бриан се появи отново и каза:
— Там трябва да има някаква кухина, а входът навярно е в подножието на скалата.
— И вероятно нощем в нея се прютяват животни! — добави Гордън.
— Възможно е — обади се Донифан. — Затова утре ще отидем на разузнаване.
В този миг екна лай и вой, който идеше от вътрешността на скалния масив.
— Дали Фан не е там — извика Уилкокс, — вкопчан с някакво животно?
Бриан, който току-що бе влязъл отново в тунела, се ослушваше с ухо, допряио до най-вътрешната стена Нищо не се чуваше вече! Но дали Фан беше там, или не, нямаше съмнение, че съществува втора пещера, в която може да се влезе отвън, вероятно през някаква дупка, скрита между преплетените храсти в основата на скалата.
Нощта мина, без да чуят отново нито вой, нито лай.
Диренето, предприето на разсъмване както към брега на реката, така и към езерото, не даде по-добър резултат от предния ден.
Колкото и да го търсиха и да викаха в околностите на Френч-ден, Фан не се появяваше.
Бриан и Бакстър се заловиха отново за работа, като се редуваха. Кирката и търнокопът не оставаха нито за миг бездейни. До обед дълбочината на тунела се увеличи с близо два фута. От време на време се спираха, наостряха уши но нищо вече не се чуваше.
Работата, прекъсната за обед, продължи след един час. Взеха всички предпазни мерки в случай, че с последния удар на кирката стената се пробиеше и се отвореше път за някакво животно. Малките бяха отведени към брега. С пушки и револвери в ръка Донифан, Уилкокс и Уеб стояха готови за всякаква изненада.
Към два часа Бриан възкликна. Кирката му бе минала през варовика, който се срути и откри доста широк отвор.
Бриан тутакси се приближи до другарите си, които не знаеха какво да мислят.
Но преди да успее да отвори уста, нещо се плъзна бързо покрай стената на тунела и някакво животно с
