как в бележника му расте колонката на разходите, а тази за постъплениято остава неизменна. Но тъй като имаше доста голям запас от патици и дропли, затворени херметически в качета, след като ги бяха обварили, Моко щеше да ги използува, както и известно количество сьомга, консервирана в саламура. Обаче не бива да се забравя, че във Френч-ден трябваше да се изхранват петнайсет гърла и да се засищат апетитите на деца от осем до четиринайсет години!
Все пак през тази зима не изпитваха сериозен недостиг на прясно месо. Уилкокс, много вещ в стъкмяването на всякакви уреди за лов, бе нагласил капани на брега. Те бяха обикновени клопки, подпрени с пръчки във формата на цифрата 4, в които понякога се улавяше дребен дивеч.
С помощта на другарите си Уилкокс измайстори на речния бряг и клопки с помощта на рибарските мрежи от „Слуи“, вдигнати на високи върлини. В бримките на тези дълги „паяжини“ попадаха голямо количество птици от Саут-мурс, когато прелитаха от единия на другия бряг. Макар че повечето от тях успяваха да се измъкнат от тези мрежи, твърде малки за въздушен лов, имаше дни, когато се хващаше достатъчно количество за обед и вечеря.
Големи грижи създаваше например изхранването на нандуто! Трябва да се признае, опитомяването на това диво животно никак не напредваше, каквото и да говореше Сървис, натоварен специално с неговото обучение.
— Какъв бегач ще стане от него! — повтаряше той често, макар и да не му беше ясно как ще го яхне.
Междувременно, тъй като щраусът не ядеше месо, Сървис се принуждаваше да ходи да търси всекидневната му дажба от трева и корени под два-три фута сняг. Но какво не би направил той, за да осигури храна на любимото си животно? При все че нанду поотслабна през тази безкрайна зима, това не беше по вина на неговия верен пазител и имаше надежда, че когато дойде пролетта, ще бъде отново във форма.
Рано сутринта на 9 юли Бриан на излизане от Френч-ден забеляза, че вятърът внезапно е задухал в южна посока.
Студът бе станал толкова лют, че Бриан побърза да се прибере в залата, където осведоми Гордън за тази промяна на температурата.
— Така и можеше да се очаква — отвърна Гордън, — и не бих се учудил, ако ни се наложи още няколко месеца да търпим много люта зима!
— Това доказва — добави Бриан, — че „Слуи“ е отнесена по на юг, отколкото предполагахме!
— Несъмнено — каза Гордън, — и все пак на нашия атлас не е отбелязан никакъв остров на границата на антарктическото море!
— Това е необяснимо, Гордън, и право да си кажа, не зная накъде да тръгнем, ако успеем да напуснем остров Черман.
— Да напуснем нашия остров ли? — възкликна Гордън. — Ти, Бриан, май непрекъснато за това мислиш?
— Непрекъснато, Гордън. Ако можем да построим плавателен съд, който криво-ляво да издържа на море, не бих се поколебал да тръгна на изследователско пътешествие!
— Добре, добре! — отвърна Гордън. — Ала няма защо да бързаме! Да почакаме поне да организираме малката си колония.
— Ех, добри ми Гордън — отговори Бриан, — ти забравяш, че там имаме семейства.
— Разбира се, разбира се, Бриан! Но в края на краищата и тук не ни е зле! Всичко върви добре и дори се питам какво ни липсва!
— Много неща, Гордън — отвърна Бриан, който сметна за неудобно да продължава разговора на тази тема. — Ето например почти не ни е останало гориво.
— Е, та нали още не са изгорени всички гори от острова!
— Вярно, Гордън! Но време е да попълним запасите си от дърва, защото те са на привършване!
— Още днес! — отговори Гордън. — Я да видим какво показва термометърът!
Термометърът, поставен в Склада, сочеше само пет градуса над нулата, макар че печката гореше с пълна сила. Но когато го закачиха на външната стена, той бързо спадна на седемнайсет градуса под точката на замръзването.
Студът беше силен и сигурно щеше да се увеличи, ако времето се задържеше няколко седмици ясно и сухо. Въпреки че бумтяха двете печки в залата и кухненската, температурата във вътрешността на Френч- ден дори спадна чувствително.
Към девет часа, след първата закуска, решиха да отидат до Трапс-уудс, за да донесат оттам дърва.
Когато времето е тихо, и най-ниските температури могат да се понасят спокойно. Особено мъчителен е острият северен вятър, който хапе ръцете и лицето, а трудно можеш да се предпазиш от него. За щастие през тоя ден вятърът беше извънредно слаб, небето — идеално чисто, сякаш въздухът бе замръзнал.
Затова вместо мекия сняг, в който предния ден затъваха до кръста, кракът стъпваше на твърда като метал повърхност. Така че с предпазлива стъпка можеха да вървят като по Фемили-лейк или река Зеландия, които бяха напълно замръзнали. С няколко чифта ракети, с каквито си служат жителите на полярните области, или дори с шейна, впрегната с кучета или северни елени, за няколко часа можеха да прекосят езерото по цялата му дължина от юг на север.
Но засега от такъв продължителен поход нямаше нужда. Най-важната им непосредствена грижа беше да отидат до съседната гора и да попълнят запасите си от гориво.
Ала пренасянето на достатъчно количество дърва до Френч-ден беше трудна работа, защото можеше да стане само на ръце или на гръб. Тогава на Моко му хрумна една добра идея, която побързаха да осъществят, с надежда по-късно да сковат някаква кола с дъските от яхтата. Достатъчно беше да обърнат с краката нагоре голямата, солидна маса от Склада, дълга дванайсет фута и широка четири, и да я влачат по повърхността на заледения сняг. Така и сториха. После четирима от големите се впрегнаха с въжета за тази малко първобитна кола и в осем часа потеглиха към Трапс-уудс.
Малките със зачервени носове и поруменели бузи припкаха напред като паленца, и Фан им даваше пример. От време на време се покатерваха на масата, като се караха и биеха с юмруци, ей така — просто за удоволствие, с риск да паднат, но нямаше да пострадат особено. Гласчетата им кънтяха необикновено силно в този студен и сух въздух. Наистина приятно беше да гледаш тази малка колония в такова весело настроение и добро здраве.
Всичко, докъдето стигаше погледът между Окланд-хил и Фемили-лейк, беше бяло. Дърветата с украсени със скреж клони, отрупани с искрящи кристали, се възправяха в далечината като заден план на приказен декор. Над езерото чак до обратната страна на скалата летяха ята птици. Донифан и Крос не бяха забравили да вземат пушките си. Разумна мярка, защото видяха подозрителни следи, не на чакали, кугуа-ри или ягуари, а на някакви други животни.
— Може да са диви котки, наричани „паперос“ — каза Гордън, — а те са не по-малко опасни!
— Ех, де да бяха само котки! — отвърна Костър, повдигайки рамене.
— Е, тигрите също са котки! — възрази Дженкинс.
— Вярно ли е, Сървис — запита Костър, — че тези котки са свирепи?
— Съвсем вярно — отговори Сървис — и схрускват децата като мишки!
Този отговор разтревожи Костър.
Младите дървари изминаха бързо половината миля от Френч-ден до Трапс-уудс и се заловиха за работа. Те сечаха само дървета с определени размери, като махаха малките клонки, тъй като им трябваха не съчки, които изгарят за миг, а пънове, за да подклаждат добре печките. После натовариха с тях масата-шейна, но тя се плъзгаше така леко и всички я теглеха по твърдата земя с такова удоволствие, че до обед успяха два пъти да отидат и да се върнат.
След като се наобядваха, пак се заловиха за работа, която прекратиха едва към четири часа, когато взе да се стъмва. Умората беше голяма, но тъй като нямаше нужда да бързат, Гордън реши да продължат на другия ден. А когато Гордън заповядваше, трябваше да се подчиняват.
Щом се върнаха във Френч-ден, те се запретнаха да режат пъновете, да ги цепят и да ги прибират, което трая до времето за лягане.
Шест дена „колата“ им работи неспирно, благодарение на което си осигуриха гориво за няколко седмици. Разбира се, целият този запас не можеше да се побере в Склада; но нямаше никакво неудобство да остане
