на открито под скалната издатина.
15 юли според календара беше денят на свети Суидин. А в Англия свети Суидин се равнява по известност на свети Медар във Франция.
— Така че — каза Бриан, — ако днес вали, ще имаме дъжд четиридесет дни.
— За бога — отвърна Сървис, — това не е толкова важно, щом сме в лошия сезон. Ех, да беше лято!
И наистина обитателите на южното полукълбо няма защо да се плашат от влиянието, което биха могли да имат свети Медар или свети Суидин, които за страните от противоположното полукълбо са зимни светии.
Но дъждът спря, задухаха отново югоизточни ветрове и пак настъпиха такива студове, че Гордън вече не позволяваше на малките да се показват навън.
Дори в средата на първата седмица на август термометърът спадна до двайсет и седем градуса под нулата. Щом излезеше човек на открито, дъхът му се превръщаше в скреж. Ръката не можеше да улови метален предмет, без да усети остра болка като от изгаряне. Трябваше да се полагат големи грижи за поддържане на сносна вътрешна температура. Прекараха две много мъчителни седмици. Всички страдаха повече или по-малко от липсата на движение. Бриан гледаше с безпокойство бледите личица на малките, които бяха загубили свежия си цвят. Но благодарение на горещите напитки, които не им липсваха, младите колонисти преминаха този опасен период без особена вреда, ако не се смятат няколкото неизбежни случая на хрема и бронхит.
Към 16 август, когато задуха западен вятър, времето започна да се подобрява. При това термометърът се покачи на дванайсет градуса под точката на замръзването — температура поносима при настъпилото затишие.
Тогава Донифан, Бриан, Сървис, Уилкокс и Бакстър намислиха да направят екскурзия до залива Слуи. Ако тръгнеха рано сутринта, можеха да се върнат същата вечер.
Трябваше да проверят дали брегът не се спохожда от голям брой от ония земноводни, обичайни обитатели на антарктическите области, няколко екземпляра от които бяха вече видели при засядането. Същевременно щяха да сменят знамето, от което след зимните бури навярно бяха останали само дрипи. А след това по съвет на Бриан щяха да заковат на сигналната мачта дъсчица, сочеща местоположението на Френч-ден, в случай, че някакви моряци забележат знамето и слязат на брега.
Гордън даде съгласието си, но ги посъветва да се върнат преди смрачаване, и малкият отряд потегли рано сутринта на 19 август, преди още да се бе съмнало. Небето беше ясно и луната го осветяваше с бледите лъчи на своята последна четвъртина. До залива имаше шест мили, които не представляваха никаква трудност за добре отпочинали нозе.
Изминаха бързо това разстояние. Тресавището Бог-уудс беше замръзнало, нямаше нужда да го заобикалят и това скъси пътя им. Тъй че малко преди девет часа сутринта Донифан и другарите му излязоха на брега.
— Вижте птици! — извика Уилкокс.
И посочи накацалите на подводните скали няколко хиляди птици, които с удължената си като мидена черупка човка и пронизителния си, неприятен крясък приличаха на големи патици.
— Същински войничета, на които генералът ще прави преглед! — каза Сървис.
— Само че това са пингвини — отвърна Бакстър — и няма смисъл да се стрелят.
Тези глупави птици, които стояха почти отвесно, тъй като краката им са разположени много назад, дори не мислеха да бягат и можеха да се убият със сопа. Може би на Донифан му се искаше да се впусне в безполезна сеч; но Бриан има благоразумието да не му се противопостави, затова пингвините бяха оставени на мира.
Макар и да не можеше да се извлече никаква полза от тези птици, тук имаше много други животни, чиято мас би служила за осветяването на Френч-ден през следващата зима.
Това бяха тюлени от вида хоботни, които си играеха по подводните скали, покрити в момента с дебел пласт лед. Но за да убият няколко от тях, трябваше да им пресекат пътя за бягство към рифа. А щом Бриан и другарите му се приближиха, те побягнаха с причудливи подскоци и изчезнаха под водата. Така че трябваше да организират по-късно специален поход за лов на тези земноводни.
След като закусиха скромно от малкото провизии, които си носеха, младите момчета тръгнаха да огледат залива по цялото му протежение.
От устието на река Зеландия до нос Фолс-сий-пойнт се простираше еднообразна бяла пелена. Освен пингвините и морските птици като буревестници, чайки и гларуси всички други хвъркати твари изглежда бяха напуснали брега, за да търсят прехраната си във вътрешността на острова. Песъчливият бряг беше покрит с два-три фута сняг и останките от шхуната бяха изчезнали под този дебел пласт. Струпаните отсам прибоя водорасли показваха, че в залива Слуи не са нахълтвали силните приливи на равноденствието.
Самото море беше все така пусто до крайната граница на хоризонта, която Бриан не бе зървал от цели три месеца. А отвъд нея, на стотици мили, се намираше Нова Зеландия, която той не губеше надежда да види пак някой ден!
В това време Бакстър се залови да вдига донесеното от него ново знаме и да кове дъсчицата с указания, че Френч-ден се намира на шест мили срещу течението на реката. После, към един часа след обед, поеха отново по левия бряг.
Из пътя Донифан уби две дългоопашати патици и две калугерици, които летяха над реката, а към четири часа, когато почна да се смрачава, той и другарите му пристигнаха във Френч-ден. Там разказаха на Гордън какво се бе случило, и решиха, щом времето позволи, да отидат на лов в залива Слуи, който гъмжеше от тюлени.
Всъщност краят на лошия сезон наближаваше. През последната седмица на август и първата седмица на септември отново взе надмощие вятърът откъм морето. Силни морски бури предизвикаха бързо повишаване на температурата. Скоро снегът се стопи и заледената повърхност на езерото се разчупи с оглушителен трясък. Ледените блокове, които не се разтопиха на място, се понесоха по течението на реката, трупайки се един върху друг, и стана задръстване, което се разпръсна напълно едва към 10 септември.
Така мина тая зима. Благодарение на взетите мерки малката колония не бе страдала много. Всички бяха запазили доброто си здраве и тъй като продължаваха прилежно уроците си, не стана нужда Гордън да наказва недисциплинираните.
Един ден обаче се принуди да накаже Доул, чието поведение заслужаваше наказание за пример на останалите.
Много пъти този твърдоглавец бе отказвал да „прави домашната си работа“ и Гордън го мъмреше, но той не обръщаше внимание на забележките. В англосаксонските училища не се оставя на хляб и вода, затова го осъдиха на бой с камщик.
За забелязване е, че младите англичани не изпитват отвращението, с което французите се отнасят винаги към този вид наказание. И в случая Бриан непременно би протестирал против тази наказателна мярка, ако не беше задължен да зачита решенията на Гордън. Впрочем, докато френски ученик би се срамувал изобщо да бъде наказан, то английски ученик би се срамувал да се страхува от телесно наказание.
Така че Доул получи няколкото удара с пръчка, нанесени му от Уилкокс, определен с жребие да изпълни ролята на публичен екзекутор, и това послужи за такъв пример, че случаят вече не се повтори.
На 10 септември се навършиха шест месеца, откакто „Слуи“ се разби в рифовете на остров Черман.
XIV
С настъпването на хубавия сезон младите колонисти щяха да могат да изпълнят някои от проектите, замислени през дългите свободни часове на зимата.
Съвсем очевидно беше, че западно от острова нямаше никаква земя. Дали на север, иа юг и на запад не
