беше същото и дали този остров не спадаше към някакъв архипелаг или островна група в Тихия океан? Безспорно не, ако се съди по картата на Франсоа Бодоан. Все пак възможно е по тия места да има други земи, само че корабокрушенецът не ги е забелязал, защото не е притежавал нито далекоглед, нито бинокъл, а от върха на Окланд-хил се виждаше само на няколко мили. Младите момчета, разполагащи с по-добри уреди за наблюдаване на морето, може би щяха да отрият това, което оцелелият от „Дюге-Труен“ не е имал възможност да види.
Ако се съди по очертанията му, остров Черман в централната си част, източно от Френч-ден, имаше не повече от двайсетина мили ширина. Брегът срещу залива Слуи беше нарязан, следователно трябваше да насочат изследванията си натам.
Но преди да обходят различните части на острова, налагаше се да проучат пространството между Окланд-хил, Фемили-лейк и Трапс-уудс. Какви ресурси имаше там? Беше ли богато на полезни дървета или храсти? За да узнаят това, решиха и определиха през първите дни на ноември да предприемат поход.
Но макар че според астрономическия календар пролетта вече започваше, на остров Черман, разположен твърде па юг, влиянието й още не се усещаше. Месец септември и половината на октомври се отличаваха с много лошо време. Имаше още твърде силни студове, които обаче не се задържаха, защото ветровете станаха крайно променливи. През този период на равноденствие атмосферните смущения се разразяваха с необикновена мощ, подобна на тая, която бе повлякла „Слуи“ през Тихия океан. Под засилените пориви на бурите масивът на Окланд-хил сякаш трепереше цял, когато южният вятър, метейки областта на Саут-мурс, която не му противопоставяше никаква пречка, носеше леденото дихание на антрактическото море. Трудно можеше да се защити от него входът на Френч-ден. Двайсет пъти той изби вратата, през която се влизаше в Склада, и проникна през коридора чак в залата. Разбира се, при тези условия децата страдаха повече, отколкото през времето на големите студове, когато термометърът спадаше до трийсет градуса под нулата. А трябваше да се борят не само с бурите, но и с дъждовете, и с градушките.
На всичко отгоре дивечът като че ли беше изчезнал, сякаш бе отишъл да търси убежище в по- защитените от капризите на равноденствието части на острова; избягала бе и рибата, навярно уплашена от вълните, които ревяха край бреговете на езерото.
Въпреки това във Френч-ден не стояха със скръстени ръце. Масата не можеше да служи вече за кола, тъй като твърдата снежна покривка бе изчезнала, затова Бакстър потърси начин да измайстори някакво приспособление за превозване на тежките предмети.
За тази цел реши да използува две колела с еднаква големина, взети от брашпила на шхуната. Тъй като не беше вещ в този занаят, трябваше да работи наслуки. След като напразно се мъчи да счупи зъбците на колелата, Бакстър се принуди да запълни междините с добре затегнати дървени клинове и да ги опаше с метален обръч. После съедини двете колела с железен прът и върху тази ос постави здрава дъсчена платформа. Твърде първобитна каручка, която обаче трябваше да върши и наистина свърши много полезна работа! Излишно е да добавяме, че поради липса на кон муле или магаре в тази каручка трябваше да се впрягат най-силните от колонията.
Ех, да можеха да хванат и да дресират за целта си четириноги, колко усилия щяха да си спестят! Уви, фауната на остров Черман, освен няколкото хищници, от които бяха намерили останки или следи, изглеждаше по-богата на хвъркати отколкото на преживни животни! Пък и ако се съдеше по щрауса на Сървис, можеха ли да се надяват, че тези животни ще се приучат на домашна работа?
Всъщност нандуто ни най-малко не бе загубило дивия си нрав. То не позволяваше да се приближават до него, бранеше се с човека и с крака, мъчеше се да скъса въжетата, с които беше привързано, и ако успееше да стори това, щеше мигновено да изчезне между дърветата на Трапс-уудс.
Сървис обаче не се отчайваше. Естествено, но примера на находчивия Джек от „Швейцарският Робинзон“, той бе дал на своя щраус името Браузевинд.37 Но въпреки всичките си честолюбиви усилия — с добро и с лошо — да опитоми непокорното животно, не успя.
— И все пак — каза той един ден, позовавайки се на романа на Вие, който не му омръзваше да чете, — Джек успял да направи своя щраус бързо ездитно животно!
— Вярно — отговори му Гордън. — Но между твоя герой и теб, Сървис, разликата е толкова голяма, колкото между неговия щраус и твоя!
— А каква е тя, Гордън?
— Чисто и просто разликата, която съществува между въображението и действителността?
— Няма значение! — отвърна Сървис. — Ще надвия аз моя щраус иначе ще има да се разправяме с него!
— Ей богу — възкликна Гордън, като се смееше, — по-малко ще се учудя, ако го чуя да ти отговори, отколкото ако почне да те слуша!
Въпреки закачките на другарите му Сървис беше решил да обязди своето нанду, щом времето позволеше това. За тази цел все по примера на своя въображаем герой, той му направи от корабно платно нещо като сбруя с качулка и подвижни наочници. Та нали Джек е управлявал животното си, като спущал ту единия, ту другия наочник върху дясното или лявото око? Защо това, в което е успял този юноша, да не се удаде и на неговия подражател? Сървис измайстори дори хомот от корабно въже и успя да го надене на шията на животното, което спокойно можеше да мине без това украшение.
Ала се оказа невъзможно да метне качулката на главата му. Така течаха дните в работа по обзавеждането, в резултат от което във Френч-ден стана по-удобно. Това беше най-добрият начин за прекарване на часовете, които не можеха да се оползотворят навън.
Впрочем равноденствието наближаваше своя край. Слънцето грееше по-силно, небето се проясни. Беше средата на октомври. Земята предаваше топлината си на храстите и дърветата, готови да се раззеленеят.
Сега по цели дни можеха да излизат от Френч-ден. Топлите дрехи, дебелите шаечни панталони, вълнените фланелки и куртки бяха отупани, закърпени, сгънати и прибрани грижливо в сандъците, след като Гордън им сложи етикетчета. Младите колонисти, които се чувствуваха по-удобно в по-леко облекло, посрещнаха с радост връщането на хубавото време. При това не ги напущаше надеждата да направят някакво откритие, което да подобри тяхното положение. Може би през лятото някой кораб щеше да мине през тия места? И ако се приближеше до остров Черман, защо да не се отбие там, като види знамето, развяващо се на върха на Окланд-хил?
През втората половина на октомври предприеха няколко екскурзии в радиус от две мили около Френч- ден. В тях участвуваха само ловците. Те влагаха предишната ловджийска страст, макар че по съвет на Гордън трябваше да правят строги икономии на барут и олово. Уилкокс опъна мрежи, в които се уловиха няколко чифта тинаму и дропли, а понякога и зайци, подобни на агути. Често денем отиваха да прегледат тия мрежи, защото чакалите и паперосите се опитваха да изпреварят ловците и да унищожат дивеча им. Наистина вбесяващо беше да полагат толкова труд за тия хищници, затова не ги жалеха. Дори хванаха известен брой от тия вредни животни в старите капани, след като ги поправиха, както и в новите, поставени в окрайнините на гората. Намериха още някои следи от диви зверове, но не стана нужда да отблъсват техните нападения, независимо че винаги бяха нащрек. Донифан уби няколко иекари и гуасули — дребни глигани и елени с вкусно месо. Колкото до щраусите, никой не съжаляваше, че не може да ги улучи, тъй като безуспешните усилия на Сървис да опитоми своето нанду никак не бяха насърчителни.
А това пролича за сетен път, когато сутринта на 26-и упоритото момче реши да яхне своя щраус, който с голяма мъка бе оседлало.
Всички бяха дошли на Спорт-теръс да присъствуват на този интересен опит. Малките гледаха другаря си с известна завист, примесена с малко тревога.
В решителния момент те се колебаеха дали да помолят Сървис да ги качи отзад. Големите повдигаха рамене. Гордън дори искаше да разубеди Сървис да не предприема такъв опит, който му се струваше опасен; но той се инатеше и решиха да го оставят да прави каквото си ще.
Докато Гарнет и Бакстър държаха животното, с очи закрити от наочниците на качулката, Сървис след няколко безуспешни опита успя да се метне на гърба му. После с не съвсем уверен глас извика:
— Пущайте!
Тъй като не можеше да вижда, най-напред щраусът остана неподвижен, задържан от момчето, което го
