преди края на хубавия сезон? Дали колонията няма да бъде обречена да търпи несгодите иа втората антарктическа зима? Наистина досега никой не бе боледувал. Всички, и малки, и големи, се чувствуваха много добре. Благодарение иа предпазливостта на Гордън, който следете за това — по тази причина понякога го упрекваха в прекалена строгост, нямаше неприятни изненади. Все пак трябваше да се държи сметка за заболяванията, рядко избягвани от децата иа тази възраст, особено от най-малките. Изобщо, при все че настоящето беше поносимо, бъдещето оставаше все така изпълнено с тревога. Бриан искаше на всяка цена да напуснат остров Черман и непрекъснато мислеше за това! Ала как да предприемат такова пътуване, което можеше да продължи много, с единствения плавателен съд, който имаха — този крехък ял, ако островът не спадаше към някой от тихоокеанските архипелази или ако най-близкият континент се намираше на мяколкостотин мили? Дори двама-трима от най-смелите да се решаха да тръгнат да търсят земя на изток, дали щяха да успеят да стигнат до нея? В състояние ли бяха да построят достатъчно голям плавателен съд, за да прекосят тия краища на Тихия океан? Положително не! Това беше пряко силите им, и Бриан пе знаеше какво да измисли за спасяването на всички!
Следователно не им оставаше нищо друго, освен, да чакат, да чакат и да работят, за да направят жилището си във Френч-ден по-удобно. После, ако не това лято, защото трябваше да бързат с тази работа, за да изпреварят сезона на студовете, то поне следващото лято младите колонисти щяха да довършат изследването на своя остров.
Всеки се залови решително за работа. От опит знаеха несгодите на зимата по тия ширини. Със седмици, дори с месеци лошото време щеше да ги принуждава да стоят затворени в залата, така че благоразумието изискваше да се предпазят от студа и глада — двата техни най-опасни врагове.
Борбата със студа във Френч-ден се свеждаше просто до въпроса за горивото, и преди да свърши есента, макар и кратка, Гордън трябваше да натрупа достатъчен запас от дърва за денонощно поддържане на печките. Но не следвате ли да помислят и за домашните животни, затворени в обора и в птичарника? Подслоняването им в Склада би ги притеснявало много и дори беше неблагоразумно от хигиенична гледна точка. Затова се налагаше да направят сайванта но-удобен за живеене; да го предпазят от ниските температури, да го отопляват, като построят там огнище, което да поддържа сносна температура на въздуха. С това се за-ловиха Бакстър, Бриан, Сървис и Моко през първия месец на новата година.
А Донифан и ловните му другари се заеха с решаването на не по-малко важния въпрос за продоволствието през целия зимен период. Всеки ден те обикаляха капаните, примките, мрежите. Излишъците извън необходимото за всикедневната прехрана отиваха за попълване на запасите в килера във вид на солени или пушено месо, което Моко както винаги приготвяше грижливо. Така си осигуряваха храната, колкото и дълга и сурова да се окажеше зимата.
Налагаше се обаче да предприемат нов поход, този път с цел да изследват ако не всички непознати местности на остров Черман, то поне частта източно от Фемили-лейк. Дали там имаше гори, блата или дюни? Криеше ли нови богатства, които те да могат да използват?
Един ден Бриен се съвещава с Гордън по този въпрос, разглеждайки го по съвсем нов начин.
— Макар че картата на корабокрушенеца Бодоан е изработена доста точно, в което можахме да се убедим — каза той, — уместно ще бъде да се запознаем с Тихия океан на изток. Ние разполагаме с отлични далекогледи, каквито моят сънародник не е имал, и кой знае дали няма да видим земи, конто той не е можал да види? Според неговата карта остров Черман е изолиран в този край, а може да не е така.
— Ти държиш на мисълта си — отвърна Гордън — и чакаш с нетърпение да заминеш?
— Да, Гордън, и в душата си съм убеден, че и ти мислиш като мен! Нима всички наши усилия не трябва да бъдат насочени към връщането ни в най-скоро време в родината?
— Вярно — отговори Гордън, — и щом толкова държиш на това, ще организираме поход.
— Поход, в който ще участвуваме всички, нали? — запита Бриан.
— Не — отвърна Гордън. — Струва ми се, че шестима-седмина от другарите ни …
— И те не са малко, Гордън! Ако сме толкова много, ще можем само да обиколим езерото от север или от юг; а дали това няма да изисква доста време и усилия?
— Какво предлагам тогава, Бриан? Предлагам само двама-трима да прекосят езерото с яла, като тръгнат от Фреич-ден, за да достигнат отсрещния бряг.
— А кой ще управлява?
— Моко — отговори Бриан. — Той умее да кара лодка, а и аз разбирам малко от тая работа. С платното, ако вятърът е благоприятен, или с две весла, ако ли пък не е, лесно ще изминем петте или шестте мили, колкото е разстоянието между езерото и тази река. Според картата тя минава през горите на изток; така ще се спуснем до нейното устие.
— Разбрано, Бриан — отвърна Гордън, — одобрявам твоята идея. А кой ще придружава Моко?
— Аз, Гордън, тъй като не участвувах в похода на север от езерото. Сега е мой ред да бъда полезен … не искам …
— Полезен ли? — възкликна Гордън. — Та не ни ли направи вече хиляди услуги, скъпи ми Бриан? Не си ли самата всеотдайност? Не ти ли дължим признателност?
— Хайде, хайде, Гордън! Всички сме изпълнявали дълга си! Е, разбрахме ли се?
— Разбрахме се, Бриан. Кого ще вземеш за трети спътник? Няма да ти предложа Донифан, защото не се погаждате…
— А аз е удоволствие бих го приел! — отвърна Бриан. — Донифан има добро сърце, той е смел, сръчен и ако не беше завистлив но характер, щеше да бъде чудесен другар. А като разбере, че не се стремя да се налагам на никого, лека-полека ще се поправи и съм сигурен, че ще станем най-добрите приятели на света. Но аз имах пред вид друг за спътник.
— Кой?
— Братчето ми Жак — отговори Бриан. — Неговото състояние ме безпокои все повече и повече. Явно на душата му тежи нещо сериозно, което не иска да каже. Може би при тази екскурзия, когато бъде сам с мен.
— Имаш право, Бриан. Вземи Жак и още днес почни приготовленията си за отпътуване.
— Те няма да отнемат много време — отговори Бриан, — защото отсъствието ни ще трае не повече от два-три дни.
Същия ден Гордън съобщи за проектирания поход. Донифан явно беше много ядосан, че няма да участвува в него, и когато се оплака за това на Гордън, той му обясни, че при условията, в които ще стане този поход, не са нужни повече от трима души, че тази идея е на Бриан, който има право да я изпълни, и т.н.
— Значи — отвърна Донифан, — екскурзията е само за него, така ли, Гордън?
— Ти си несправедлив, Донифан, несправедлив към Бриан, несправедлив и към мене.
Донифан не настоя повече и се присъедини към приятелите си Уилкокс, Крос и Уеб, сред които можеше свободно да даде отдушник на яда си.
Когато юнгата научи, че временно ще смени задълженията си на майстор-готвач с тия на капитан на яла, той не скри задоволството си. Мисълта, че ще замине с Бриан, засилваше още повече радостта му. Естествено на печката в Склада щеше да го замести Сървис, който се радваше, че ще може да лапа колкото си иска, без никой да му се бърка. Що се отнася до Жак, изглежда му харесваше да придружава брат си и да напусне Фреич-ден за няколко дни.
Веднага приготвиха яла. Сложиха му малко триъгълно платно, което Моко върза и уви около мачтата. Две пушки, три револвера, муниции в достатъчно количество, три пътнически одеяла, течна и твърда храна, мушами за дъжд, две весла и чифт резервни — такива бяха нещата, необходими за кратък поход — като не забравиха и копието от картата на корабокрушенеца, към което в зависимост от откритията си щяха да прибавят нови имена.
На 4 февруари около осем часа сутринта, след като се сбогуваха с другарите си, Бриан, Жак и Моко се качиха на лодката при яза на река Зеландия. Времето беше хубаво духаше лек бриз от югозапад. Вдигнаха платното и Моко, застанал на кърмата, улови кормилото, като предостави на Бриан грижата да дърпа шкота.38 Макар че от време на време вятърът набръчкваше леко повърхността на езерото, ялът усети по-силно въздействието му, когато се озова малко по-навътре. Скоростта му се увеличи. След половин час Гордън и останалите, които наблюдаваха от брега при Спорт- теръс, забелязваха вече само една черна точица, която скоро щеше да изчезне.
