благополучно. Тези ветрове духат не само винаги в една и съща посока, но са и сезонни. Борей духа в определен период, Зефир в друг, така че мореплавателите, когато се канят да отплават, знаят кой сезон е благоприятен за пътешествие в една или в друга посока.
Напълно противоположни на тях са бурните ветрове, носещи мъгла. Когато връхлетят морето, вече нищо не може да се види. Отведнъж настава объркваща нощ. Няма вече посоки, няма стабилни ориентири. Това са вихри, разбъркващи всичко. Няма вече ни изток, ни запад, ни горе, ни долу. Заклещени в това хаотично морско пространство, корабите загиват, потъват. Та именно тези ветрове произлизат направо от Тифон, те са белегът, който Тифон продължава да налага на света, отначало по морските пътища, а после и по сушата. И действително тези урагани, напълно неразбираеми и непредвидими, духат не само над морето. Някои от тях унищожават цялата реколта, изкореняват дървета, разрушават труда на хората. Посевите и реколтата, подготвяни и събирани търпеливо, са унищожени: Тифон наистина е неизцеримо зло.
Така че става ясно, че победата на Зевс не премахва от корен онова, което Тифон олицетворява като сила на хаоса във вселената. Олимпийците са го пропъдили от своята божествена сфера, но са го изпратили при хората, където той се присъединява към раздора, войната и смъртта. И ако боговете са изхвърлили от своята област всичко принадлежащо на света на първичното и безредното, то те не са го унищожили, а само са го отдалечили от себе си. Сега Тифон развихря грубото си насилие сред хората и ги лишава от всичко. Той е неизцеримо зло, срещу което, по думите на гърците, няма никакво средство.
Златният век: хора и богове
Зевс е заел престола на всемира. Светът вече е подреден. Боговете са се били, едни от тях са победили. Всяко зло, което се е намирало в етера на небето, е пропъдено оттам, като или е заключено в Тартара, или е изпратено на земята, при смъртните. А хората, какво става с тях, какви са те?
Историята започва не съвсем от началото на света, а в момента, когато Зевс вече е цар, т.е. по времето, когато божественият свят е стабилизиран. Боговете не живеят само на Олимп, те споделят с хората някои области на земята. В частност има едно местенце в Гърция, близо до Коринт, равнина в Мекона, където богове и хора живеят заедно, смесено. Те ядат на едни и същи пиршества, сядат на едни и същи маси, празнуват заедно. Това значи, че сред смесените хора и богове всеки ден е празник, ден на радост. Всички ядат, пият, забавляват се, слушат как Музите възпяват Зевс и приключенията на боговете. Накратко, всичко е наред.
Равнината Мекона е земя на богатство и изобилие. Всичко расте там само по себе си. Според поговорката достатъчно е да имаш една леха земя в тази долина, за да забогатееш, защото тя не зависи от капризите на климата и сезоните. Златен век, когато хората и боговете още не са били разделени, златен век, който понякога наричат също време на Кронос, време, предхождащо началото на борбата между Кронос и титаните срещу Зевс и олимпийците, когато божественият свят още не се е отдал на грубо насилие. Цари мир; това е време преди времето. И хората имат там своето място. Как живеят те? Не само, както стана ясно, пируват заедно с боговете, а при това и не познават нито една от злините, които днес са бреме за човешкия род, рода на еднодневките, живеещи ден за ден без да знаят какво ще стане утре, нито да усетят истински връзката със станалото вчера, които непрестанно се сменят, раждат се, растат, влизат в сили, губят сили, умират.
По онова време хората остават млади, с ръце и крака, които изглеждат постоянно еднакво от самото начало. За тях няма раждане в буквалния смисъл на думата. Може би те са пониквали от Земята. Може би Гея, майката земя, ги е родила така, както е родила и боговете. Може би просто, без да се задава въпросът за произхода им, те са си били там, смесени с боговете, както боговете. Та по онези времена хората, вечно млади, не познавали нито раждането, нито смъртта. Те не са били изложени на действието на времето, което изхабява силите и те прави да старееш. След стотици, а може би десетки хиляди години те, изглеждайки все така, както в разцвета на младостта си, са заспивали и изчезвали така, както са се появили. Вече ги нямало, но това не било истинска смърт. Тогава също не съществувал нито труд, нито болести, нито страдание. Хората нямало нужда да обработват земята: в Мекона всички храни, всички блага им били на разположение. Животът им приличал на това, което се говори в някои разкази за етиопците: всяка сутрин под слънцето ги чака трапеза, където намират храна и питиета, готови и поднесени. Не само храната, месото е винаги налице и житото расте без да го сеят, но освен това блюдата се представят вече сготвени. Природата поднася спонтанно, естествено всички благини на най-изтънчения, най-цивилизования домашен живот. Така живеят хората в онези далечни времена. Те познават щастието.
Жените още не са били сътворени. Женското съществува, съществуват богини, но няма смъртни жени. Хората са само мъже: така, както не познават болестите, старостта, смъртта и труда, те не познават и връзката с жени. Откакто един мъж, за да има дете, трябва да се свърже с жена, която му е едновременно подобна и различна, раждането и смъртта стават жребий на човечеството. Раждането и смъртта образуват две фази на съществуването. За да няма смърт, трябва да няма и раждане.
В Мекона хората и боговете живеят заедно, те са събрани, но настава време да се разделят. Това става след като боговете се разделят помежду си. Отначало те решават с насилие въпроса за полагащите се на всеки от тях почести и привилегии. Разпределянето между титани и олимпийци в е резултат на битка, в която водеща роля имат силата и грубото налагане на воля. Щом като първото разпределение приключва, олимпийците изпращат титаните в Тартара и заключват зад гърба им портите на този мрачен подземен затвор, а самите те се настаняват в най-горната част на небето. Трябвало е да уредят проблемите помежду си. Зевс има за задача да извърши разпределението на пълномощията, без вече да използва груба сила, но благодарение на консенсус между всички олимпийци. Сред боговете разпределението става или в резултат на открит конфликт, или със съгласие, ако не между равни, то поне между съюзници и роднини, солидарни за една и съща кауза, участници в една и съща битка.
СВЕТЪТ НА ХОРАТА
Хитроумният Прометей
Как да се разпределят местата между богове и хора? За прилагане на груба сила тук не може да става и дума. Хората са прекалено слаби, на боговете им стига да ги бутнат с пръст, за да ги унищожат. Безсмъртните не могат също и да търсят съгласие със смъртните, както биха сторили със себеподобни. Тогава се налага решение, което не произтича нито от силово надмощие, нито от разбирателство с равни. За да осъществи такава процедура, по необходимост двойствена и измамна, Зевс привиква един персонаж на име Прометей. Той също е във връзка със странния метод, който ще се приложи, за да се разпределят нещата между боговете и хората, за да се уреди съревнованието помежду им. Защо Прометей е подходящият в този случай герой? Защото в света на боговете той има двойствен, недоопределен, парадоксален статут. Наричат го титан. Всъщност той е син на Япет, брата на Кронос. Следователно титан е баща му. Прометей в действителност не е титан, но същевременно не е и олимпиец, защото не принадлежи на същия клон от рода. Той има титанска природа подобно на брат си Атлант, който също ще бъде наказан от Зевс.
Прометей има бунтовен, хитър и недисциплиниран дух и е винаги готов да критикува. Защо тогава Зевс му заръчва тази работа? Защото, тъй както е титан; без да е напълно такъв, Прометей не се е сражавал на страната на титаните срещу Зевс. Той е заел неутрална позиция и не е взел страна в борбата. В много от преданията дори се казва, че Прометей е помагал на Зевс и че без щедрите му съвети — защото той е мошеник, хитрец — олимпиецът е нямало да може да се справи. В този смисъл той е съюзник на Зевс. Съюзник, но не обвързан с него: Прометей не е в лагера на Зевс, а е автономен и действа за своя сметка.
Зевс и Прометей споделят много общи черти по отношение на ума и интелигентността си. И двамата се характеризират с тънък, изобретателен ум, с онова качество, което Атина ще представлява сред боговете, а Одисей въплъщава сред хората, хитроумието. Хитроумникът успява да се измъкне невредим дори в случаите, когато положението изглежда съвсем безнадеждно, да намери изход там, където всеки отвор е запушен, и за да преуспее в намеренията си не се колебае да лъже, да крои клопки, за да залови противника си, и
