използва всички мислими хитрини. Такъв е Зевс, такъв е и Прометей. Това свойство им е общо. Същевременно между тях има безкрайно разстояние. Зевс е цар, господар, събрал всичката власт в ръцете си. По тази линия Прометей изобщо не може да си съперничи с него. Титаните са били съперници на олимпийците, а Кронос е бил съперник на Зевс, понеже искал да остане господар, когато Зевс имал намерение да му заеме мястото. А на Прометей никога не му идва на ум да стане цар, в нито един момент той не се надпреварва със Зевс в това отношение. В света, който Зевс е създал, този свят на разпределение, този йерархичен свят, подреден по етажи, разлики в статута и почестите — Прометей е част от този свят, но заема в него едно трудно за определяне място. Още повече, че Зевс ще го осъди, ще го окове, а после ще го освободи и ще се помири с него, което показва в личната му съдба едно махалообразно колебание между враждебност и съгласие. С две думи можем да кажем, че Прометей изразява в този подреден свят вътрешното несъгласие. Той не иска да заема мястото на Зевс, но в порядъка, който последният е установил, той е самотният гласец на протеста, нещо като май 1968 на Олимп, вътре в лоното на божествения свят.
Прометей има съзаклятнически, родствени отношения с хората. Статутът му се доближава до този на хората, защото и те са двойствени същества, притежаващи някаква божествена страна — отначало те споделят живота си с боговете — и същевременно и някаква животинска, зверска страна. Следователно у хората, както у Прометей, има противоречиви аспекти.
Партия шах
Да разгледаме сцената. Боговете и хората са се събрали както обикновено. Зевс е там на председателското място и кара Прометей да разпредели угощението. Как ще постъпи последният? Той довежда един грамаден хубав бик, заколва го и го нарязва на парчета. Разделя говеждото месо тъкмо на две части. Всяка една от тези порции, във вида, в който я е приготвил Прометей, ще изрази разликата в статута на боговете и хората. Тъй да се каже, по линията на разреза се очертава това, което разделя хората и боговете.
Как действа Прометей? Както се прави при обичайното гръцко жертвоприношение: животното се коли, после се одира, после започва рязането. В частност първото действие е оголването на дългите кости на предните и задни крака, т.нар.
Така се поднасят тези порции: от една страна апетитната бяла тлъстинка, в която има само бели голи кости, и от друга противен стомах, в който се намира всичко годно за ядене. Прометей представя тези два пакета на трапезата пред Зевс. Изборът на последния ще очертае границата между хора и богове. Зевс поглежда порциите и казва: „Ах, Прометее, колко си хитър и коварен, ти си направил много неравна подялба.“ Прометей го гледа с лукава усмивчица. Разбира се, Зевс е видял предварително измамата, но приема правилата на играта. Предлагат му да избира пръв, той приема. С много доволен вид той взема по- хубавия дял, пакета със съблазнителна бяла тлъстина. Всички го гледат; той разтваря пакета и намира напълно оголените бели кости. Тогава Зевс се разгневява ужасно срещу онзи, който се е опитал да го измами.
Ето как завършва първото действие на този разказ, който се състои поне от три действия. В заключение на този първи епизод е определен начинът, по който хората влизат в общуване с боговете чрез жертвоприношение, подобно на онова, което е извършил Прометей, разделяйки говедото. На олтара, вън от храма, се горят благовония, изпускащи уханен дим, после там се поставят белите кости. Делът на боговете са тези бели кости, покрити с бяла тлъстина, издигащи се към небето под формата на дим. А хората получават останалата част от жертвеното животно, която изяждат печена или варена. На дълги железни или бронзови шишове те нанизват парчета месо, в частност черния дроб и други приятни части, които ще опекат направо на огъня. Други парчета пък се пускат да се варят в големи котли. Да опекат едни части и да сварят други — така хората трябва да ядат месото на жертвените животни и да изпратят на боговете техния дял, сиреч ароматния дим.
Чудното на тази история е, че като че ли Прометей е успял да измами Зевс, поднасяйки на хората по- добрата част от жертвата. Прометей подарява на хората хранителната част, замаскирана, скрита под нехранителна и отвратителна покривка, а на боговете — негодната за ядене част, обвита, скрита под завивка от апетитна и блестяща тлъстинка. При деленето той действа с измама, защото външният вид се оказва престорен. Хубавото е скрито под грозното, а лошото приема вида на красиво. Но дал ли е той наистина по-добрата част на хората? И тук всичко е двузначно. Наистина, хората получават дела от жертвеното животно, който става за ядене, но това е защото смъртните имат нужда да ядат. Положението им е противоположно на божественото, те не могат да живеят без постоянно да се хранят. Хората не са самодостатъчни, те трябва да черпят енергийни ресурси от околния свят, а ако не го правят, ще загинат. Това, което определя хората като такива, е, че ядат хляба и месото на жертвите и пият виното на лозите. Боговете нямат нужда от храна. Те не познават нито хляба, нито виното, нито плътта на жертвените животни. Те живеят без да се хранят, приемат само псевдо-храни, нектар и амброзия, храните на безсмъртието. Следователно жизнеността на боговете е различна от тази на хората. Последната представлява по-ниска жизненост, по-ниско съществувание, по-ниска сила: непостоянна енергия. Тя има нужда от постоянно подхранване. Щом човешкото същество направи някакво усилие, то се чувства уморено, изтощено, гладно. Иначе казано, в направеното от Прометей разпределение най-добрата част наистина е онази, която под най-апетитен вид крие оголени кокали. И действително, белите кости са истински ценното, не-смъртното, което притежава животното или човешкото същество; костите не гният, те образуват архитектурата на тялото. Плътта се разваля, разлага се, а скелетът е непроменящият се елемент. Това, което не е годно за ядене в животното, е това, което не е смъртно — неизменното, което по този начин се доближава най-много до божественото. В очите на хората, измислили тези истории, костите имат такова голямо значение още и защото съдържат костния мозък, който според гърците има връзка с главния мозък и с мъжкото семе. Костният мозък представлява виталността на едно животно в процес на приемственост, от поколение в поколение, той осигурява плодовитостта и потомството. Той е знак, че съществото не е само отделен индивид, но и носител на деца.
Това, което в последна сметка е поднесено на боговете чрез измисленото от Прометей замаскиране, е самата виталност на животното, докато онова, което получават хората, месото, е просто умрялото животно. Хората трябва да се засищат с парче от умряло животно; чрез това делене свойството им да са смъртни става необратимо. Оттогава насетне хората са смъртни, ефимерни, обратно на боговете, които са безсмъртни. Така чрез това разпределение на храната хората са белязани с печата на смъртността, а боговете — с печата на вечността. Това Зевс го е разбрал добре.
Ако Прометей просто беше разделил два дяла — от една страна костите, от друга месото — Зевс би могъл да избере костите и живота на животното. Но тъй като всичко е поднесено в измамна опаковка, тъй като месото е скрито в
Смъртният огън
Прометей ще си плати едва през второто действие. От този ден нататък Зевс решава да скрие огъня от хората заедно с житото. Както при шаха всеки ход съответства на предишния: Прометей е скрил месото в нещо отблъскващо, а костите в нещо, което напротив изглежда привлекателно, а сега Зевс ще си отмъсти. В рамките на разпределението между богове и хора Зевс иска да скрие от хората това, което по-рано им е
