Двама от първостепенните богове са влюбени в нея: Зевс и Посейдон. Те се карат за нея и всеки един от тях разчита да се ожени за нея. В конфликта, който противопоставя в рамките на божествения свят Зевс и Прометей, оръжието, което титанът си оставя в запас, козът в тестето карти е, че той и само той притежава ужасна тайна по този въпрос: ако Зевс осъществи желанието си, ако успее да се свърже с Тетида, тяхното дете някой ден ще му стори това, което той самият е сторил на баща си Кронос, а той пък на своя баща Уран. Борбата на поколенията, съперничеството, сблъскващо млади и стари, бащи и синове, тогава ще се установи завинаги в света на боговете и безконечно ще поставя под съмнение реда, който Зевс е искал да бъде непоклатим, такъв, какъвто го е установил в качеството си на господар на всемира.
Как Зевс успява да научи тази тайна? Една от версиите разказва, че Прометей се помирява със Зевс и че Херакъл, със съгласието на царя на боговете, освобождава титана при условие, че се съгласи да разкрие тайната. Така че Зевс е предупреден за опасността, а също и Посейдон. Тогава боговете се отказват от мисълта да се свързват с Тетида. Ще остане ли тя вечна девственица, без да познае любовта? Не, боговете са великодушни, те ще се отърват на гърба на хората от тази предопределеност, според която в даден момент трябва да се стори път на младите. Тетида ще създаде смъртно дете, изключително във всяко отношение, което във всичко ще надмине създателя си: образцов герой, представляващ в света на хората върха на воинските добродетели. Той ще бъде най-добрият, който няма равни. Кой ще бъде този син? Синът на Тетида и Пелей, Ахил. Това е един от главните герои на Троянската война, самото начало на която е свързано с цялата тази работа.
Сватбата на Пелей
Така боговете решават единодушно, че тесалиецът Пелей, цар на Фтия, трябва да се ожени за Тетида. Но как да получат съгласието на богинята? Как да я убедят, че трябва да падне под нивото си, оженвайки се за обикновен смъртен, пък бил той цар? Не е в характера на боговете да се намесват и да налагат на една от своите такъв неравен брак. Следователно трябва Пелей да се справи сам, за да завоюва съпругата си, да направи с нея онова, което са сторили други герои, за да подчинят други морски божества и да постигнат от тях каквото искат. Така постъпва Менелай, водейки победна битка срещу Протей и неговите метаморфози. Така че Пелей ще трябва да отвлече Тетида, за да я премести според обичая от морското й обиталище до дома си, двореца, жилището и огнището на бъдещия й съпруг.
И ето че един прекрасен ден Пелей минава по морския бряг. Вижда как от морето изплува Тетида, заговаря я, хваща я за ръцете и я притегля към себе си. За да се измъкне, тя започва да си мени формата. Но Пелей е предупреден: за да се справи с такива метаморфозиращи вълнообразни божества, единственото средство е да ги затвори в неразкъсваща се хватка, да ги обгърне. Трябва да заключи богинята в обръча на ръцете си, здраво хванал длани една за друга, в каквито и форми тя да се излива — глиган, могъщ лъв, пламтящ огън, вода — и да не пуска, каквото и да става. Тогава победеното божество ще се откаже да изрежда пълния регистър от форми, с които разполага, който не е безкраен. Когато измине целия цикъл на превъплъщения, тя се възвръща в първоначалната си, автентична форма на млада красива богиня: тя е победена. Последната форма, която приема Тетида, за да се освободи от прегръдката, която я стяга, е на сепия. Оттогава нататък ивицата земя, вдадена в морето, на която се е развихрила предбрачната борба на Пелей и Тетида, се нарича нос Сепия. Защо сепия? Защото в момента, в който някой се опитва да я хване, когато я заплашва някое морско същество, сепията има обичая да пуска във водата черно мастило, което я скрива напълно, така че тя изчезва, сякаш потопена в мрак, създаден и разпръснат от самата нея. Това е последният коз на Тетида, тя трябва като сепия да хвърли мастилото си. Обвит от тази всеобхватна чернилка, Пелей стиска здраво, не изпуска хватката, и в крайна сметка Тетида отстъпва. Сватбата ще се състои. Тя се извършва на върха на Пелион. Това не е само планина, доближаваща богове и хора, обединяваща ги в неравностоен обмен. Това, което боговете изпращат на Пелей чрез привилегията да се ожени за богиня, са всички рискове, които този брак би представлявал за безсмъртните и които те не искат да поемат, които те трябва по някакъв начин да пробутат в света на хората. Всички богове се събират, слизат от Олимп, от етера, до върха на Пелион. И там се празнува сватбата.
Планината не е само място на среща между богове и хора, но също и двусмислено място, жилище на кентаврите и в частност на кентавъра Хирон, най-стария и най-прочутия от тях. Кентаврите имат двойствен статут, двусмислено положение: те имат човешка глава, гърди, подобни на конски, и конско тяло. Това са диви, по-низши от хора, жестоки същества — те могат да се опияняват, отвличат жени — и същевременно са и свръхчовешки, защото, както Хирон, те са образец на мъдрост, смелост, всички качества, които младото момче трябва да усвои, за да стане истински герой: да ловува, да си служи с всички видове оръжие, да пее, да танцува, да разсъждава, да остава винаги господар на себе си. Тъкмо на това кентавърът Хирон ще обучава различни деца и в частност Ахил. Та точно на това място, където са смесени боговете и хората, населено от животински и същевременно свръхчовешки същества, се състои сватбата. Музите пеят епиталамий, сватбена песен; всички богове носят дарове. Пелей получава ясеново копие, ризница, изкована от самия Хефест, два приказни безсмъртни коня Балий и Ксант. Нищо не може да ги догони, те са бързи като вятъра и понякога говорят, вместо да цвилят: в изключителни моменти, когато смъртната участ, отредена от боговете за хората, надвисва над бойното поле, те се оказват надарени с човешки гласове и изричат пророчески думи, сякаш далечните богове говорят отблизо с техните гласове. В битката на Ахил и Хектор, след поражението и смъртта на Хектор, конете ще се обърнат към Ахил, за да му известят, че и той скоро ще умре.
Посред радостта, песните, танците, сред щедростите, които боговете разточават пред Пелей за сватбата му, на Пелион се появява едно лице, което не е било поканено: богинята Ерида, раздорът, завистта, омразата. Тя изниква в разгара на сватбата и донася, макар да не е била сред поканените, великолепен любовен подарък: златна ябълка, залог за страстта към любимата. Пред всички събрани пируващи богове и изложените останали подаръци Ерида хвърля в средата на пиршеството приказния си дар. Но ябълката има надпис: „За най-красивата.“ Има три богини, всяка от които сигурно е убедена, че ябълката й се пада по право: Атина, Хера и Афродита. Коя ще отнесе златния плод?
Тази златна ябълка, този великолепен бляскав накит, лежи на върха на Пелион и чака някой да го вземе. Боговете и хората са сбрани, Пелей е успял да залови в пръстена на ръцете си Тетида въпреки всичките й вълшебства. И тъкмо в този момент изниква тази ябълка, от която ще произтече Троянската война. Корените на войната са не само в превратностите на човешката история, но произлизат от много по- сложна ситуация, отнасяща се до естеството на отношенията между боговете и хората. Тъй като боговете не искат да познават остаряването, борбата на сменящите се поколения, те ги обричат на хората, като същевременно им поднасят божествени съпруги. Така възниква трагично положение: хората не могат да извършват брачни церемонии, без да познават също и траурните. В самата основа на брака, в съгласието на такива различни същества, каквито са мъжете и жените, се оказват свързани от една страна Арес, богът на войната, разделящ и противопоставящ, и от друга — Афродита, събираща и даваща съгласие. Любовта, страстта, прелъстяването, еротичното удоволствие по някакъв начин са обратната страна на насилието, на желанието да надделееш над противника си. Ако свързването на двата пола прави обновяването на бъдещите поколения, ако хората се възпроизвеждат, ако земята се населва отново благодарение на тези бракове, то, погледнато от другата страна на везната, хората стават прекалено многобройни.
Когато самите гърци разсъждават за Троянската война, те казват понякога, че истинската причина за тази война е, че хората много се били развъдили, боговете се дразнели от тази шумна тълпа и искали да разчистят от нея земята. Както във вавилонските разкази, в които боговете решават да изпратят потопа. Хората вдигат прекалено голяма глъчка. От една страна е поясът на етера, изпълнен с тишина, където боговете се вглъбяват и се гледат едни други, а от друга — тези човешки същества, които шават, пъплят, дерат си гласовете в караници и спорове, тъй че по мнение на боговете от време на време по една войничка урежда въпроса: отново настава спокойствие.
Три богини пред една златна ябълка
Така завършва първото действие на сценария, който ще доведе до Троянската война. На кого се полага, заедно с ябълката, първата награда по божествена красота? Боговете не могат да вземат решение. Ако Зевс направи избора, една богиня ще бъде удовлетворена за сметка на другите две. Като безпристрастен
