Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

под камара, от която не могат да се измъкнат. Силата им вече не може да действа. Сторъките Кот, Бриарей и Гий ги грабват и ги отнасят в подземния свят. Титаните не могат да бъдат убити, защото са безсмъртни, но са изпратени в подземния Хаос, в обвития в мъгла Тартар, където нищо не може да се разграничи, няма посоки — тази зейнала бездна в дъното на земята. За да не могат да се измъкнат на повърхността, Посейдон получава задачата да построи крепост край това гърло, което образува тесния проход надолу под земята към сенчестия свят на Тартар. През това гърло, като през гърло на делва, се спускат всички корени, които земята засажда в мрака, за да осигури стабилността си. На това място Посейдон издига тройни бронзови укрепления и поставя сторъките за верни стражи на Зевс. Със запушването на този отвор са взети всички предпазни мерки, за да не може никога поколението на титаните да излезе на светлина.

Господството на Зевс

Ето, първото действие е завършило. Сега Зевс е победител. Той е получил подкрепата на циклопите и сторъките, но се е съюзил и с някои титанични сили. В частност тази богиня, която представлява цялата страшна мощ, която могат да имат подземният свят, светът на ада, а също и водният свят — богинята Стикс. Тя тече в недрата на земята, тече в Тартара, после на едно място избликва на повърхността. Водите на Стикс са толкова могъщи, че всеки смъртен, който пийне от тях, пада мъртъв на място. Стикс решава по време на битката да напусне лагера на титаните, на който принадлежи по рождение, и да мине на страната на Зевс. Тя застава в неговите редици, водейки със себе си двете си деца на име Кратос и Биа (Власт и Сила). Кратос олицетворява властта на надмощието, способността да наложиш волята си на противниците. Биа въплъщава грубото насилие, противопоставящо се на хитрината. След победата над титаните Зевс постоянно държи в обкръжението си Кратос, властта на световното господство, и Биа, способността да отприщи насилие, срещу което няма защита. Когато Зевс пътува, където и да отива, Кратос и Биа винаги го съпровождат, застанали от двете му страни.

Като виждат това, олимпийските богове, негови братя и сестри, решават, че властта се пада на Зевс. Титаните са платили за подлостта си и ето че Зевс получава господството. Той разпределя между боговете почестите и привилегиите. Той въвежда един йерархичен божествен свят, подреден, организиран и поради това устойчив за в бъдеще. Театърът на света е установен, декорите са разположени в него. На върха му царува Зевс, разпореждайки се в един свят, който е произлязъл първоначално от Хаоса.

Идва ред на други въпроси. Уран и Кронос в много отношения като че ли си приличат. И двамата се характеризират с това, че не са пожелали да бъдат наследени от децата си. И двамата пречат на потомството си да излезе на светлина. Тези първи богове представляват пласт на божественото, който не желае друг божествен пласт да заеме мястото му при смяната на поколенията. Ако оставим настрана тези аналогии, личността на Уран няма нищо общо с личността на Кронос от гледна точка на легендата и разказа. Уран, роден от Гея, след това неопределено се съвкупява с нея; той няма друга цел, освен да се слива с тази, която го е породила, в непрекъснат любовен акт. Уран е лишен от хитрост, той е безоръжен. Той не си представя нито за момент, че Гея може да иска да му отмъщава.

За разлика от Уран Кронос не затваря потомството си в корема на майка му, а в собствения си корем. Уран се подчинява на подтика на първичния Ерос, който го заковава, обездвижва над Гея; напротив, всичко, което прави Кронос, е определено от волята му да си запази властта, да остане господар. Кронос е първият политик. Той е не само първият цар на боговете, първият цар на вселената, но е и първият, който мисли хитро и политически от страх да не бъде лишен от царството.

С идването на Зевс се очертава един съвсем различен свят. Равните на него правят избора да го направят цар. Той разпределя с пълна справедливост почестите, които всеки е заслужил. Той дори оставя привилегиите на някои титанични сили, които са ги притежавали преди идването му на власт, и които не са взели ясна страна в конфликта на боговете. Например Океан не се произнася нито в полза на титаните, нито в полза на олимпийците. Но въпреки че е останал неутрален, той продължава да бди над външните граници на света, обтичайки го с водния си пояс.

Зевс оставя и дори разширява всички привилегии на Хеката, женско божество, което също така не се намесва в раздора. Вярно е, че при разпределението на правата, дирижирано от Зевс, Хеката заема периферно място. Това божество не е специфично небесно или земно, а представлява в един много стриктно подреден мъжки божествен свят една форма на игра, на забавление, на случай. Тя може да облагодетелства някого или, напротив, да му навреди, без да е много ясно защо. Хеката поднася щастие или нещастие според хрумванията си. Тя прави, или пък не прави да изобилстват рибите във водата, птиците в небето и стадата в полето. Тя въплъщава момент на случайност в божествения свят, въвежда в него мъничко каприз на случая. Зевс и Гея се издигат над времето, те знаят предварително как то ще протече; Хеката налива малко смазка в механизмите, дава на света възможност да действа по-свободно, с простор за непредвиденото. Привилегиите й са огромни.

Бихме могли да си помислим, че сега вече всичко е уредено, но разбира се нещата не стоят така. Новото поколение божества е заело мястото си. Начело стои Зевс, царят на боговете, който не просто е сменил Кронос, а представлява негова противоположност. Кронос бе несправедливостта, той не зачиташе съюзниците си, а Зевс основава господството си на известна справедливост и се грижи за равно разпределение на благосклонността към другите божества. Той изправя това, в което господството на Кронос е било едностранчиво, субективно, злосторно. Зевс въвежда една по-умерена, по-уравновесена форма на власт.

Времето минава. Зевс има деца и, разбира се, тези деца бързо ще пораснат, ще станат много силни и могъщи. Така че нещо в начина на съществуване на света представлява заплаха за божествената вселена. За да станат възрастни, съществата трябва да пораснат, и времето изхабява всяко нещо: самият Зевс е бил бебе, хленчещо в пелените си в тайната пещера, пазено от пазачи. Ето го в разцвета на силите, но няма ли и за него да настане залез? Дали за боговете, както и за хората, идва момент, в който старият цар усеща, че вече не е онова, което е бил, в който вижда как младият му син, когото е защищавал, сега става по- силен от него и има успехи там, където той самият претърпява провал? Няма ли това да се случи и на самия Зевс? По същия начин, по който Кронос детронира баща си Уран, а после Зевс детронира баща си Кронос, ще бъде ли и Зевс на свой ред детрониран от свой син? Ами да, това може или дори трябва да се случи, то сякаш предварително е записано в реда на времето. Гея го знае; Рея също го знае. И Зевс, предупреден, трябва да вземе мерки срещу тази евентуалност. Порядъкът, който той е установил, трябва да бъде такъв, че да не може да бъде преразгледан в борба за наследяване на царската власт. След като е станал цар на боговете, господар на света, Зевс не може да бъде господар като всеки друг. Той трябва да въплъти в себе си господството като такова, постоянна и окончателна властова мощ. Един от ключовете към тази стабилност на непоклатимо царуване, идваща на мястото на поредица последователни царства, се крие в брака на бога господар.

Хитрините на властта

Първата съпруга на Зевс носи името Метида, което значи онази форма на интелигентност, която, както видяхме, му даде възможност да завземе властта: metis, хитрината, способността да предвидиш всичко, което има да става, да не бъдеш изненадан или объркан от нищо, никога да не оставяш възможност да те нападнат неочаквано. И така, Зевс се оженва за Метида и скоро тя забременява с Атина. Зевс се страхува, че ще се роди син, който на свой ред ще го детронира. Как да избегне това? Тук отново се явява темата на поглъщането. Кронос поглъщаше децата си, но не бе намерил корена на злото, тъй като именно чрез една metis, една хитрина, една билка го накара да повърне всичките си деца. Зевс иска да реши проблема по по-радикален начин. Той си казва, че има само едно решение: не е достатъчно съпругата му Метида да е постоянно край него, а трябва той да стане самата metis. Как да постъпи? Метида има способността да се превъплъщава, тя може да приема различни форми, както Тетида и други морски божества. Тя може да се превърне в див звяр, мравка, скала, всичко, каквото си пожелае. Започва надхитряване между съпругата Метида и съпруга Зевс. Кой ще надделее?

Можем да предположим с не малко основания, че Зевс използва метод, който познаваме и от други