Естебан:
Събраха ли се вече?
Барилдо:
Никой няма.
Естебан:
Смъртта ни гони, ние пък се бавим!
Барилдо:
На всички казах.
Естебан:
Окован е здраво
Фрондосо в кулата, а дъщеря ми
кой знай сега в чии ръце омразни
се мята!… Боже, запази я жива!…
Втора сцена
Хуан Рижият:
Какво сте се развикали такива,
когато трябва тайна да се пази?
Естебан:
По-лошо е, когато сме смълчани
и подъл страх в душите ни пълзи!
Менго
Дойдох!
Естебан:
Брадата ми в сълзи
е цялата и питам ви, стопани:
с какви ридания ще погребем
родината, низвергната в позора?
И за каква родина аз говоря,
когато унизен е и лишен
от чест и от достойнство града ни?
Оплаквате ли се един на друг?
Кажете ми, намира ли се тук
поне един със чест непоругана?
Нима с честта си всички се простиха?
Какво очаквате? Каква беда?
Хуан Рижият:
За нас по-страшна няма на света!…
Кралете от размирици спасиха
Кастилия, пресякоха разкола
и Кордоба ги чака всеки час.
Да изберем двамина между нас —
да идат там, спасение да молят!
Барилдо:
Докато крал Фернандо с враговете
все още води люти боеве,
кълна ви се, не ще се отзове
на вашата молба. Не, не, търсете
друг начин!
Съветник:
Чуйте! Нека да решим
да се заселим другаде!
Хуан Рижият:
Но няма
да ни оставят!
Менго:
Вдигате голяма
и безполезна врява! Да мълчим!
Нима от жертви вий не се боите?
Съветник:
О, мачтата на търпеливостта
е счупена и корабът в нощта
лети неудържимо към скалите!…
Да гледаме как грабват дъщерята
на нашия алкалд, а след това
как удрят побелялата глава
със жезъла му! Няма на земята
по-долни роби!…
Хуан Рижият:
А какво да сторим?
Съветник:
Какво?… За нас или за него — смърт!
Народ сме, те на пръсти се броят!
