Смърт на тирана вероломен!
Лауренсия:
Вървете! Бог да бъде с вас!…
Жени, събирайте се тука!
Честта си нека да изчистим
от черните петна! Елате!
Четвърта сцена
Паскуала:
Защо ни викаш, Лауренсия?
Лауренсия:
Не виждате ли? Те отиват,
те ще убият командора!
Момчета, юноши, мъже —
отиват яростни и смели!
Но само те ли заслужават
честта на този славен подвиг?
Нима жените претърпяха
по-малко зло?
Хасинта:
От нас какво
ще искаш? Казвай!
Лауренсия:
Искам
и ние да се наредим
и в тоя строй, и в тая битка,
да всеем ужас сред врага!
Хасинта, с тебе най-жестоко
погавриха се те. Върви,
предвождай женската дружина!
Хасинта:
И твоята беда не е
по-малка!
Лауренсия:
Паскуала, ти
ще бъдеш знаменосец!
Паскуала:
Нека
завържа знамето на прът
и го развея да плющи!
Ще видите, че заслужавам
доверието ви!
Лауренсия:
Защо
да губим време! Призова ни
съдбата ни на бой свещен,
веднага можем да развеем
забрадки като знамена!
Паскуала:
И вожд да изберем!
Лауренсия:
Не трябва.
Паскуала:
Защо?
Лауренсия:
Защото там, където
е храбростта ми предводител —
и Сид, и Родамонт бледнеят!
Пета сцена
Командорът:
Да се обеси със това въже,
с което му са вързани ръцете!
Фрондосо:
Петните и рода си многолетен!
Командорът:
От болка нека вие като псе!
Бесете го на кулата!
