Барилдо:
Да се надигнем ли срещу сеньора?
Естебан:
След Бога кралят е сеньор — не тия
в човешки образ тигри! Ако Бог
ни подпомогне, справедлив и строг,
какво ни пречи да се вдигнем ние?
Менго:
Добре, решавайте! Ще тръгнем с вас!
Дойдох, изпратен от ратаи бедни,
които в щастието са последни,
а първи са в нещастието.
Хуан Рижият:
Аз
ще кажа: станал е непоносим
живота ни! Те никого не жалят,
лозята ни и къщите ни палят!
Тирани са и ще им отмъстим!
Трета сцена
Лауренсия:
Пуснете ме с мъже наравно
в съвета мъжки да участвам!
Жената, зная, няма право
на глас, но тя е задължена,
когато трябва, да крещи!
Познахте ли ме?
Естебан:
Но това
не е ли дъщеря ми?
Хуан Рижият:
Тя е,
да! Лауренсия!
Лауренсия:
Сега
на себе си аз не приличам
и трудно е да се познае
коя съм!
Естебан:
Дъще!
Лауренсия:
Не, не съм
аз твоя дъщеря!
Естебан:
Защо?
Лауренсия:
Причините са много и различни,
най-главната сега ще споделя.
Ти позволи да ме откраднат
насилниците и за мен
не отмъсти; ти ме остави
в ръцете им и не посмя
да ме освободиш от тях!…
Тогава по закон не бях
съпруга на Фрондосо още —
и затова не той, а ти
бе длъжен да ми защитиш
честта! Додето не настъпи
нощта след сватбения ден,
по обичая не женихът,
ами бащата зорко брани
моминското ни целомъдрие!
Ако купуваш скъпоценност
и някакъв крадец я грабне,
преди да си я взел в ръка,
признават всички, че не ти
е трябвало да я опазиш
и затова не я заплащаш…
Пред вашите очи ме грабна
Фернандо Гомес и пред вас
той ме замъкна в своя дом!
Така страхливите овчари
оставят на вълка овцата!
О, колко мечове видях,
опрени в моите гърди!
Какви позорни своеволия,
какви слова, какви заплахи,
какви ужасни изстъпления
аз трябваше да преживея,
за да спася невинността си
от неговата груба похот!
Не виждате ли на какво
приличат моите коси?
Не виждате ли синините,
