„илокабовци“, „кауековци“ все с мисълта, че така ще можем да разполагаме с тия имена и в мъжки, женски, среден род, с прилагателни, с форми за множествено число. Изключение допуснах с „тия от Шибалба“, а също и с други, които се срещат единично или рядко. Някои нарицателни съставих, за да избегна употребата на думи, които по една или друга причина биха се оказали нежелани в този текст: вместо „баня“ — „къпалище“, вместо „жертвеник“ — „жертвоприносилище“ и пр.
Тоест извличах нови думи с оглед не толкова ограничените нужди на този превод, а гледайки напред, към един бъдещ ден, когато ще ни потрябват и производни от чуждите слова. Ако още в първата среща с тях не създадем добри основи за допълнително словообразуване, по-късно ще бъде трудно да променим нещата. Например: навремето не сме се погрижили да въведем правилно тъй неудобното ни „мая“ и все още ни притеснява да казваме маянски, маянец, маянка, а сме принудени да си служим с патерици — народите мая и прочие убогости.
Ще отбележа още една трудност за българския превод, несъществуваща за езици, в които думи от латински и гръцки произход са залегнали много по-рано, много по-широко, отколкото в родната ни реч. На дело тая разлика означава, че редица слова, които в други езици спокойно могат да бъдат използувани за текст от XVI век, в българския, макар също да се употребяват, биха стояли като нови кръпки върху старовремска дреха, защото са присъщи за чувствително по-нов пласт в езика ни (субстанция, плазма).
Обстоятелството, че „Попол Вух“ бе преведен на български в Мексико, от една страна, улесни решаването на куп въпроси, които у нас би трябвало да бъдат подминати заради нищожните ни познания за маянска и напълно отсъствуващите за кичеанска култура. Но от друга — за толкова необичаен текст липсата на речници и прочие помагала и най-вече на хора, които да помогнат, се оказа немалка пречка за доуточняването на някои неща на български. За да се добера до необходимата наша дума за „formador“ (образувател, устроител), потребна ми бе година и половина. Сред най-големите затруднения при превеждането от испански на български е противоречието между възхитителната многозначност на думата в първия и възхитителната й точност във втория език. Кастилският, създаван от двадесет народи по четири материка, е постигнал рядко богата многозначност и синонимност, които правят изказа крайно податлив на различни, противостоящи и дори взаимноизключващи се тълкувания. Така, поради многозначността на обвивката, има опасност мисълта да остане непълно, неточно разчетена. Българският език, в противовес на испанския, е строго точен. При работа над херменевтичен и езотеричен текст тия две крайности са особено трудно примирими: докато на испански определена дума може да бъде разгадана в даден контекст с две-три от няколкото си значения, на български най-често се налага те да бъдат неминуемо сведени до едно. Тази на пръв поглед несложна операция, в книги като „Попол Вух“, често води до отчайващи колебания и двоумение кое именно от значенията да бъде запазено, та загубата да бъде най-малка.
ОТ ПРЕВОДАЧА
ПРЕДИСЛОВИЕ
Ето началото на древните истории на това място, наречено Киче.1 Тук ще напишем и започнем древните истории,2 началото и произхода на всичко, което направиха в град Киче племената на кичеанската нация.3
И тук ще приведем изявата, прогласа и разказа за онова, което беше скрито, но бе разкрито от Цакол, Битол, Алом, Кахолом, които се наричат Хунахпу-Ууч, Хунахпу-Утю, Саки-Нима-Циис, Тепеу, Гукумац, у Куш Чо, у Куш Пало, Ах Раша Лак, Ах Раша Цел, тъй наречени.4 И (в същото време) единния изказ и разказ за Бабата и Дядото, чиито имена са Шпиякок и Шмукане,5 закрилници и покровители, дваж баба, дваж дядо, тъй наречени в кичеанските истории, когато разказваха всичко, що те бяха направили в началото на живота, началото на историята.
Това ще го напишем вече във времето на божия закон, при християнството; ще го извадим на бял свят, защото вече не се вижда „Попо Вух“, тъй наречен,6 където се виждаше ясно идването отвъд морето,7 разказът за нашата тъмнина, и се виждаше ясно животът.
Съществуваше първообразната книга, написана някога, ала нейното виждане е скрито за изследвача и за мислителя. Велико беше описанието и повествованието за това как бе образувано цялото небе и земята, как бе образувано и разпределено на четири части, как бе обозначено и небето бе измерено и бе донесена връвта за измерване и бе опъната по небето и по земята в четирите ъгли, в четирите краища,8 както бе речено от Твореца и Образувателя, майката и бащата на живота,9 на всичко сътворено, онзи, който дава дишането и мисленето, онази, която ражда синовете и дъщерите, онзи, който бди за щастието на народите, щастието на човешкото потекло, мъдрецът, онзи, който размишлява за благодатта на всичко, що съществува на небето, на земята, в езерата и в морето.
ПЪРВА ЧАСТ
ГЛАВА I
Това е разказът как всичко беше в безизвестност, всичко в покой, в безмълвие; всичко неподвижно, смълчано, и празна небесната шир.
Това е първият разказ, първата реч. Още нямаше нито един човек, нито едно животно, птици, риби, раци, дървета, камъни, пещери, оврази, треви, ни гори; само небето съществуваше.
Не се изявяваше лицето на земята. Имаше само спокойно море и небе в цялата своя шир.
Нямаше нищо наблизо, което да вдига шум, нито пък нещо, което да се движи, нито да мърда, нито да вдига шум в небето.
Нямаше нищо, което да е изправено; само водата в покой, тихото море, самотно и спокойно. Нямаше нищо, дарено с битие.
Имаше само неподвижност и безмълвие в тъмнината, в нощта. Само Творецът, Образувателят, Тепеу, Гукумац, Първородителите бяха във водата, обгърнати от виделина.10 Бяха скрити под зелени и сини пера,11 затова ги наричат Гукумац. На големи мъдреци, на големи мислители е тяхното естество.
По тоя начин съществуваше небето, а също и Сърцето на небето, че това е името на бога. Тъй разказваха.
Дойде тогава тук словото, дойдоха заедно Тепеу и Гукумац, в мрака, в нощта, и говориха помежду си Тепеу и Гукумац. Говориха прочее, допитваха се помежду си и размишляваха; споразумяха се, обединиха своите слова и своята мисъл.
Тогава стана ясно, докато размишляваха, че когато съмне, трябва да се появи човекът. Тогава разпоредиха сътворението и растежа на дърветата и увивните растения и зараждането на живота, и сътворението на човека.12 Тъй бе разпоредено в мрака и в нощта от Сърцето на небето, който се казва Хуракан.
Първият се казва Какулха-Хуракан. Вторият е Чипи-Какулха. Третият е Раша-Какулха. И тия тримата са Сърцето на небето.13
Тогава дойдоха заедно Тепеу и Гукумац; тогава се посъветваха за живота и виделината, как ще се направи, че да се развидели и съмне, кой ще създава храната и издръжката.
— Тъй да бъде! Нека се изпълни празнината! Нека тая вода се отдръпне и да освободи (пространството),
