— И добре се чувствам. Тим е влюбен в мен. Представи си, поиска ръката ми!
— Радвам се — прегърна я Кейт, — и ви желая много щастие.
Приятелката й сияеше.
— Да пийнем по едно питие в „Емералд Лион“? — предложи Катя.
— Приемам. Да тръгваме!
В заведението се настаниха в едно сепаре и поръчаха коктейл с шампанско.
— Имам една молба — каза Катя. — Би ли разработила проект за сватбената ми рокля. Онази, която носеше на тържеството, беше чудесна.
Тези думи й напомниха за неприятните преживявания но време на празника. Катя не знаеше, че сега роклята й висеше скъсана в гардероба.
— Окей! Щом настояваш, ще се опитам. Това ще бъде сватбения ми подарък за теб.
— Кейт, ти си ангел!
Радостта на Катя от приготовленията й за сватбата контрастираха с нещастието на Кейт. Принудена да направи избор между двама мъже, тя бе загубила и двамата.
Болката в сърцето й ставаше още по-дълбока, като гледаше щастливите усмивки около себе си. В съседното сепаре мъж и жена непрекъснато се целуваха. Сигурно бяха влюбени. Кейт не сваляше поглед от тях. На ръката на жената блестеше скъпоценен брилянт. Очевидно имаха повод за празненство. Внезапно мъжът се обърна. Мис Донели преглътна и пребледня — бе Майкъл.
В Първия миг тя не повярва. Жената в елегантен черен костюм я погледна, но после отново се загледа в партньора си. Кейт затвори очи и попита Катя:
— Видя ли го? Коя е тази жена?
— Неговата — последва отговор.
— Неговата ли?!… — повтори тя. — Да си вървим.
Става късно.
Катя предложи да я закара с колата, но мис Донели предпочете да се прибере сама. Свежият вечерен въздух и тишината й подействаха успокояващо, но не намалиха болката и разочарованието. Най-лошото бе, че нейните илюзии се разбиха. Искаше да има мъж, на когото да се довери, но за разлика от Катя нямаше късмет. Попадна на човек, който се подигра с чувствата й, мамейки я още в самото начало.
В къщи Кейт написа писмо на Майкъл. Изля всичката си мъка и гняв. Въпреки че вече бе полунощ, тя наметна палтото си и пусна плика в пощенската кутия зад ъгъла. Не искаше да рискува: в момент на слабост би могла и да не го изпрати.
— Затегнете коланите! След няколко минути се приземяваме в Париж. Надяваме се, че пътуването беше приятно и ще се радваме да ви посрещнем отново на борда на нашите самолети… — съобщи стюардесата, повтаряйки съобщението и на френски.
Кейт съжаляваше, че в училище не бе изучавала по-задълбочено този език. Отвори за стотен път папката със скиците и мострите. Тед седеше до нея и гледаше съсредоточено през илюминатора. Дано Шарл Русел оцени добре нейните разработки.
Митническата проверка премина формално. В чакалнята О’Мейли намери шофьора на хотел „Морис“. Като единствени гости имаха честта да пътуват с ролсройс.
Денят бе слънчев. Под дърветата се топеше последният сняг. Мекото време примамваше хората по улиците, където пъплеше непрекъснат поток от автомобили.
— Ще слезем тук! — обърна се Тед към шофьора.
— Струва ми се, че има задръстване — отбеляза Кейт.
— В Париж често се случва. Намираме се на площад „Конкорд“.
На площада се извисяваше стар египетски обелиск, неудачно съчетан с железни фенери по улицата. Недалече се виждаха хотел „Крилон“, морското министерство и американското посолство. Тръгнаха по улица с много магазини и спряха пред „Бристол“.
— Изминахме почти половината път — отбеляза О’Мейли. — Да се отбием за малко в бара на хотела.
Седнаха до прозореца, откъдето мис Донели с интерес наблюдаваше минувачите по тротоара.
— Едно мартини, моля — каза тя, когато дойде келнерът.
— Донесете мартини — за мен и за дамата! — поръча на френски Тед и започна да прелиства работния си план.
Докато отпиваше, Кейт тайно го наблюдаваше. И в този момент си даде ясна сметка за чувствата, които изпитваше от дълго време към него. Всъщност тя се влюби в О’Мейли от пръв поглед още при пристигането си на гарата в Дъблин, но не искаше да го признае дори пред себе си. По всякакъв начин се стремеше да го отблъсне и намрази. Двама мъже се появиха едновременно в живота й и това я обърка. Преживяванията й се разминаваха с представите й за любовта.
— Утре — закуска в хотела, среща с Русел, посещение на модната му къща след обяд. За вечеря сме поканени на неговата вила във Фонтебло. В сряда…
Той вдигна очи към нея и погледите им се срещнаха за миг. Повика келнера и плати сметката.
Пътят им минаваше по „Риволи“ — най-оживената търговска улица в града, където стърчеше импозантната сграда на хотел „Морис“. Очакваха ги. Показаха им стаите, които бяха една до друга с междинна врата. Кейт разопакова багажа си и се доближи до прозореца, откъдето се откриваше чудесен изглед към Тюйлери.
— В седем ще ви взема за вечеря — уведоми я Тед.
— Какво е това? — попита тя, сочейки красивата кутия на стола.
— Предстоят ни отговорни срещи, затова от особено значение е облеклото. Направете ми удоволствие и облечете тези дрехи — и той й подаде кутията.
Като я разопакова, Кейт не повярва на очите си — вътре имаше сгъната синя шифонова рокля с широк колан. Красиви сребристи обувки и нежно френско бельо допълваха комплекта. Тед бе помислил за всичко. Дали сам го е избрал? Откъде е намерил време?
Стана й ясно, след като забеляза етикета върху опаковката — „Модна къща Русел“. Изкъпа се и облече новата рокля. Стоеше й като излята. Гримира се старателно, огледа се в огледалото, почука на О’Мейли и влезе в стаята му. На масичката стоеше бутилка шампанско в кофичка с лед. Вратата на банята бе открехната.
Тед надзърна с кърпа около кръста и мокра коса. Кейт се възхити от атлетичното му, мускулесто тяло.
— Изглеждаш чудесно. Извини ме, че още не съм готов. Налей си шампанско, докато чакаш! — каза той, преминавайки на ти.
Беше в добро настроение и искаше да използва рационално времето си. Тя опита питието, извади скицника и нарисува няколко варианта за сватбената рокля на Катя, като особено внимание отдели на воала. В това време Тед се облече и излязоха.
Много погледи се отправиха към Кейт, когато влязоха в ресторанта. Тя бегло погледна менюто и го остави на масата:
— Предоставям избора на теб.
Тед се озадачи:
— Изглеждаш коренно променена.
„Няма съмнение — мислеше си тя. — Вече знам съвсем определено чувствата си към този мъж!“
— Вероятно, защото съм щастлива — каза гласно.
— Имаш право. Не се случва често човек да получи шанс като твоя. Повечето се трудят неуморно само за насъщния.
Забележката помрачи настроението й. Дали не я смяташе за натрапница? Искаше да му отвърне, че също е работила упорито, но си спести думите, тъй като бе в бранша едва от половин година.
Тед поръча на френски, от което тя не разбра нищо. Помоли за превод. С усмивка той изпълни молбата й:
— Лангуста със скариди, агнешко с боб, паста с кафе и вино, ако не възразяваш.
