— Не, разбира се.
— Казах ли ти, колко си красива тази вечер?
— Да, но няма да се обидя, ако ми го кажеш още веднъж.
— Роклята ти стои добре. Дано Русел не те поиска за модел.
Никога досега Тед не е бил така галантен. В изблик на нежност Кейт постави ръката си върху неговата.
— За нищо на света не бих напуснала работата си при теб — прошепна тя, но О’Мейли изобщо не реагира.
Докато той опитваше виното, Кейт премисляше, дали не бе отишла твърде далеч с изявленията и действията си.
Резливото бяло вино скоро я замая. На излизане от ресторанта Тед прегърна Кейт през талията, а когато останаха сами в асансьора, я целуна продължително и тя не го отблъсна.
— Майка ми винаги ме съветваше да не вярвам на ирландец — опита се да каже тя.
Вратата на кабинката се отвори и той я понесе на ръце към стаята си. Мека розова светлина изпълваше помещението.
— Откога чакам този миг… — прошепна Тед и я положи на леглото. — Мисля, че осъзнаваш какво вършиш, Кейт?
Отново я обсипа с целувки, докато ръцете му я галеха нежно. Кейт не се противеше и се отпусна.
— Силата ми не е в търпението — предупреди я той.
— Желаеш ли ме, както аз теб? Ако не, по-добре да не го правим?
— Да. Отдавна. Досега те… лъгах — промълви тя с тих глас.
— Тогава кажи ми го! — настоя Тед, докосвайки с устни шията й така нежно, че я полазиха тръпки.
Насладата я правеше безсилна.
— Желая те — прошепна Кейт.
Той плъзна ръце по кръста й, като прихвана леко закръгления й ханш, без да престава да я целува. Бавно я съблече, а после и неговите дрехи паднаха на пода. Тя обгърна нетърпелива шията му и се притисна към него. Голото му тяло силно я възбуждаше. Отвърна със страстни целувки на удоволствието, което изпитваше. Нищо не бе в състояние да я възпре. Тед бавно потърси с ръка гърдите й, а с другата погали бедрата. Тя го желаеше, той също — двамата се сляха в едно цяло.
Кейт се движеше в такт с него, като го галеше и подтикваше към по-ускорен ритъм. Скоро страстта им достигна връхната си точка, след което се отпуснаха на копринените възглавници изтощени. Тя имаше чувството, че всичко наоколо се върти и се сгуши плътно до него…
Не знаеше колко време е изминало, но все още лежаха прегърнати. Сърцата им биеха в синхрон. Почувства се отпаднала, но щастлива.
— Беше страшно хубаво… — промълви Тед.
Кейт се сви доверчиво в прегръдките му и го целуна. Отначало не чу звъненето на телефона. Едва когато той вдигна слушалката, разбра, че някой ги безпокои.
— Ало! Слушай, телефонираш ми посред нощ… Сериозно ли говориш? Добре, почакай!
Тед се изправи.
— Спи, скъпа! Прехвърлям разговора в твоята стая.
Кейт притихна под завивката и затвори очи. Вече се унасяше, когато той се върна. Протегна ръце към него, като искаше да го привлече в леглото, но О’Мейли рязко се обърна и облече халата си.
— Мисля, че е по-добре да се облечеш. Късно е. Трябва да спим — набързо каза той.
Като чели буца заседна в гърлото й. Опита се да прикрие възмущението си, премисляйки трескаво обстоятелствата, променили настроението му. Месеци наред О’Мейли правеше опити да я прелъсти. Когато успя, загуби интерес към нея.
— Тед, какво става? — едва не изхлипа тя. — Беше така мил и нежен, а изведнъж се промени…
— Утре ни предстои напрегнат ден. Ще уреждаме сделката.
На Кейт й се искаше да го прегърне, за да почувства топлината на тялото му, но Тед някак си нетърпеливо я чакаше да освободи леглото. Дали нямаше угризения заради постъпката си… или го смущаваше страстта, с която му се отдаде? Може би дори не разбра, че тя беше девствена?
Обидена, мис Донели се изправи мълчаливо, облече се, взе скиците си и затвори с трясък вратата след себе си. Как щеше да го погледне утре, когато отново трябва да работят заедно. За възможността да зареже всичко и да се завърне при майка си, тя въобще не помисли, още повече, че й предстоеше следване в колежа.
X.
Кейт отвори вратата на стаята си, но се спря уплашено. Вътре цареше полумрак. На слабата светлина, идваща от коридора, различи фигура на мъж в леглото си. При влизането и мъжът се надигна и тя чу познат глас:
— Здравей, Кейт! Чакам те отдавна.
— Майкъл?! Как попадна тук?! — свлече се тя на близкия стол.
— Обясних на камериерката, че ме очакваш и влязох.
— Получи ли писмото ми?
— Да. Затова пристигнах.
— Но аз го написах преди няколко седмици!
— Знам, знам… Имай малко търпение! Не ми бе лесно с Диана…
— Видях! — иронично подхвърли тя. — Бяхте по-скоро влюбени, отколкото пред развод!
— Разбери ме правилно! Това е само игра. Съобразявам се с адвокати, пари…
— Парите винаги са подходящо извинение.
— Диана е способна да провали кариерата ми. Малцина биха могли да се издържат само с рисуване. Не мога да захвърля всичко и да се откажа от сегашното си положение.
Говореха на висок глас и Тед можеше да ги чуе. Сигурно още не бе заспал. Кейт предложи да продължат разговора си навън. Облече набързо едно манто върху вечерната си рокля и излезе. Докато напускаха хотела, не размениха нито дума.
— Къде беше досега? — попита я Майкъл, преди да тръгнат без посока из тъмните улици.
Гласът му звучеше настойнически и това я подразни.
— Не те засяга. Споменала съм в писмото, че…
— Ха! Съмняваш се в любовта ми към теб? Е, вече съм свободен. Не исках да ядосвам Диана, тъй като семейството й е влиятелно в Ирландия.
Кейт не можеше да повярва, че е била увлечена по този мъж. Беше доволна, че не бе имала интимни връзки с него. С поведението си той непрекъснато я разочароваше.
— Няма смисъл, Майкъл, — каза тя. — Осъзнах, че досега съм се заблуждавала. Не си подхождаме и няма да се оженя за теб, даже да се разведеш.
— Как си позволяваш да говориш така след всичко, което направих за теб?
Търпението й се изчерпа:
— Нищо не си направил за мен — сърдито тропна тя с крак.
— А стипендията? Настоящата работа? Елегантните дрехи, които носиш — всичко това дължиш на мен. От самото начало ти ме използва като трамплин.
— Не си ми помагал за работата — възрази Кейт. — Сама я намерих.
— Не ме карай да се смея! Притиснала си Тед, като си използвала името ми.
Чашата преля. Как се осмеляваше да й държи подобен тон! С всяка своя дума изопачаваше истината.
— Получих отличие, утвърдих се в работата си и затова съм в Париж. Кой кого притиска!? Оставяш ме сама в Дъблин, изчезваш с жена си в Америка, връщаш се и…
— Не е вярно — прекъсна я Майкъл.
… идваш при мен във Франция, обиждаш ме и се надяваш да ме спечелиш — продължи тя. — Всичко свърши. Завинаги и окончателно!
