Черни облаци затуляха от нея слънцето на правдата и милосердието… Гороломов следваше да става велик. Из литературата, из науката, из идеологията, из армията и човещината той излезе банкрот. Животът му оставяше една врата отворена: политиката. Той плуваше сега в мътните талази на стихията си. Стана публицист и извика на живот най-зверските инстинкти на сганта, писа кръвнишки членове, посипани с барут и петрол, които разнасяха из въздуха шумът от костоломието и миризмата на гробищата и салханите… И славата на името му растеше!
Мина се още време. В събранието у един министър, дето случайно присъствуваше и Китеров, дошъл наскоро от Русия, ставаше дума за запразнянето един твърде важен господарствен пост, останал сега вакантен. Гороломовото име падна от всичките уста.
— Та вие знаете ли кой е Гороломов? — каза Китеров очуден. — Той биде изгонен позорно от университета?
— За убежденията си, да — възрази министърът.
— За убеждения? Не, той открадна едно брилянтово перо из един магазин, затова бе изключен.
Всичките зяпнаха в недоумение и недоверчиво.
— Аз не ви говоря и за тукашната му репутация…
Събранието се пошушука една минута.
— Гороломов е една сила — каза внушително един министър.
— Сила е — потвърди друг министър.
— Сила, сила — отзоваха се важно и другите.
Разговорът мина на друг предмет…
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова и Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4410]
Последна редакция: 2007-11-30 13:10:00
