вместо да тикне българската граница до Цариград, щеше да приближи турската до Пловдив.
Нощта беше звездна и тиха. Улиците съвсем пусти. Тържествуващите пияни тълпи бяха се прибрали. Сегиз-тогиз изскачаха на талази весели отдалечени звукове от балната музика. Гороломов се изгуби из тъмните улици. Най-после почука на една вратня.
Това беше III полицейски участък, който пловдивчани никога няма да забравят.
— Пазите ли го? — попита той някаква тъмна фигура, която му отговори.
— В затвора е.
— А ония „предатели“?
— Докарахме ги.
То бяха някои членове от редакцията, която му бе отфърлила романа.
Гороломов влезе в единия затвор. Фенерчето осветли мъжделиво фигурата на един човек, вързан до стълпа. Той беше опълченецът Неделков.
Гороломов неволно потръпна, като че изгуби кураж пред лицето на своя страшен обвинител. Той действително се боеше от опълченеца. Откак бе дошъл в Пловдив, той постоянно излазяше придружен с няколко члена от „Марково коляно“ въоръжени. При всичкото му растящо значение и сила, Гороломову не даваше мир тоя отмъстителен образ и смущаваше тържеството му. Днес заповяда на полицията да арестува Неделков под какъвто ще предлог.
Кога видя и позна Гороломова, гой не удържа гнева си:
— Защо идеш тука, проклети сине!
Гороломов почти изтрезня. Той се спря на почтително разстояние и каза:
— Неделков, дай да се опростим и да забравим всичко.
— С тебе ли? За това ли ме доведе и върза тука?
Грубият глас на Неделков трепереше.
— Смисли, байно, какво приказваш. Ти знаеш кой е Гороломов. Един Гороломов ти иска пардон, не приемаш ли? — И той пристъпи към него.
— Махни се да те не гледам!
— Виж, аз ще те освободя тозчас само под едно условие: ето, дай ми на подпис тука, че нямаш никакво оплакване против мене по въпроса за Марийка, аз бих я зел, но революцията, видиш, ми свързва ръцете… Аз не принадлежа на себе си вече… А сега да се цалуваме братски.
В ответ Неделков го заплю.
Той се отри мълчешком и изскокна навън.
Там се изпречиха четворица души с начернени със сажди лица и с дълги дрехи като попски. Те държаха големи сопи.
— Какво? Призна ли се предателят? — попитаха ниско якобинците.
— Не, продължава да ругае негово височество…
— А за рублите?
— Той се опита и мене да подкупи с тях, за да го освободя… Хай, влезте — заповяда Гороломов; — после пък идете при
После прибави по-ниско:
— И повече в гърдите, чувате ли?…
Кога дойде до вратнята, той се ослуша. Скоро се раздаде някакъв глух човешки рев… Гороломов тогава тръгна към дома си. На улицата беше черна нощ, но до слуха му пристигнаха екове от „Марково коляно“:
Преди да си легне, той надраска и изпрати следващата депеша до някои европейски вестници:
„Днес князът прие твърде любезно народната депутация, предводима от знаменития революционер Гороломова. Размениха се политически тостове между двамата. Възхищение всеобщо. Спокойствие пълно.“ Депешите на Гороломова се приемаха безплатно от телеграфа.
Сутринта рано, по зори, когато градът още спеше, една кола изкарваше из III полицейски участък към гробищата едно кърваво тяло; то още дъхаше. Той беше опълченецът Неделков.
Гороломов си отдъхна свободно.
Сръбската война се обяви. Война безумна и проклета!
Но тя беше един гръмоотвод за Румелия, като я избави от турска — сиреч от ново разорение, и частно за Пловдив, като отвлече легиона.
Той трябваше поне от кумова срама да покаже вид, че е храбър не само против безоръжни и мирни граждани. Той се пръсна. Едни се присъединиха към разни части на войската като канцеларски писари, други съставиха доброволческа дружина, която с голям алай остави Пловдив и се изпари, доде иде до Сливница; а най-многото минаха и останаха в София, в качеството на политици и новинари. Гороломов се записа доброволец в кавалерията с неколцина бивши другари-гимназисти, между които и Спасов — учител вече. Летящият отряд, в който бяха те, се намираше в сръбските предели къде Тимок нейде. Той имаше назначение да безпокои Лешанина и да отвлече част от силите му. Но сериозна среща с неприятеля не бе имал още.
Гороломов, произведен вече офицерин в награда на политически заслуги, роптаеше против съдбата:
— Решително, ние сме нещастни. Войната се свърши почти, а ние ще бъдем принудени да се върнем позорно у дома си, без да сме разменили поне един куршум със сърбите. Аз особено, който щях да си сломя врата да тичам от Цюрих… Война ли е това? Скандал!
— Скандалът се състои не в това, Гороломов — отговори Спасов, като се уравни с коня на приятеля си, — а в самата война между два братски народа. Ето аз кое жалея.
Гороломов го погледна надменно-презрително.
— Тия евангелски разсъждения миришат малко на страшец — забеляза той усмихнато.
— Никак не страх; аз скърбя за безполезните кръвопролития като човек, но като патриот аз съм готов да изпълня длъжността си и да забраня отечеството си. Ако сърбите се оттеглиха доброволно от земята ни, аз бих се радвал, че не са ми дали случай да изпразня един патрон, но ако ги срещна, ще ги бия като врагове.
— Фразички са това… Кажи си правичката: не ми се мре, па да се разберем — каза Гороломов.
Спасов се докачи:
— Ако да беше това вярно, аз не бих вървял с тебе, Гороломов. После, и аз мога да кажа, че и твоята войнственост е…
— Не се докачай де… делата ще покажат… а моята природа, батенка Спасов, е друга… аз казвам a la guerre comme a la guerre… Който тръгва на бой, а мисли за мир, той не е солдатин. Аз искам да видя кръвчица. Песента на куршумите е за мене по-сладка от музиката на Бетховена…
Надвечер малкият отряд пристигна до подножието на едно скалисто бърдо. Мястото беше пусто и диво. Никакви признаци от близък неприятел нямаше.
— Това война ли е? Разходка, скандал! — бъбреше високо Гороломов, за да го чуят другите.
Началникът на отряда обяви, че ще пренощуват в тоя дол, в запустелия хан. Разседлаха конете, вързаха ги, поставиха стражата и се събраха под сушината да почиват.
Гороломов имаше вид на отчаян човек: тая жажда за борба и опасност вдъхваше неволно уважение у другарите му и ги ободряваше.
Изведнаж началникът, който бе обикалял наоколо, на препусканица дойде и обяви, че приел от някои селяни сведения, какво един малък сръбски отряд пешаци влезнал в ближното село да нощува, оттатък бърдото.
