I Погледайте, настала е пролет на земята,майска птичка запяла е чудно из листата.Гората се пробудила, полето се смее,зората се зачудила: сe хубости грее.Из въздуха възнесена чучулига цвърка…Ставай, душо, из плесена, плесни крила, фъркай!…Литнах, фръкнах в ефирите — след мен мъгли темни…Как? И тук ли ме дирите, о ядове земни? II Не ще плача по модата зарад мойта младост,не ща черня природата в светлата u радост;не ща като поетите в пролетта да стена…О небеса, що светите, о горо зелена,о потоци разгалени, о вий, пойни птички,о триндафили алени — младейте се всички!Разцъфтете се, младости, души без окови,вий, надежди, вий, радости, вий, блянове нови —ах, отдавна изчезнахте из гърди ми клети! —Вий, горести, там влезнахте, ех — и вий цъфтете! III Из улиците димните излязох на полето,да чуя ази химните, що пълнеха небето.Ластвичките и званките звучаха в упоенье,на ангелите сянките минуваха над мене.Но глас екнa нечаени на господа във храма:вий, гнили, зли, отчаени, за вас тук място няма! IV Звучете, пойни пиленца, шумете, гори млади,играйте, пъстри шиленца, по тучните ливади.Вам силний бог на правдата живот и хубост даде;куршумът, ножът, брадвата човекът пък създаде.
