повода и конят послушно спря. Спътниците му пояздиха още малко, но като видяха, че той спря, върнаха се при него и го наобиколиха.
— Какво има? — недоволно попита Остин.
Хирма предано беше вперила очи в Теди.
Пилотът бавно огледа всички, а сетне глухо обясни:
— Аз си върнах меча, но другите вещи, които са ми много по-необходими, останаха в Таулект.
Настъпи кратко мълчание.
— Теди! — пламенно извика принцесата. — Най-напред трябва да предупредим Данкартен и да помогнем на барон Рой. А после всичко останало. Моля ти се, Теди!
Той се поколеба. В бързината съвсем беше изпуснал факта, че предавателят е някъде наблизо, и сега се ругаеше наум с най-обидни думи, но му беше трудно да не се вслуша в молбата на принцесата. Искаше му се да направи нещо приятно за нея.
Остин беше по-логичен:
— Таулект сега е като гнездо на оси. Ние вдигнахме там такъв ужасен шум, какъвто никой не си е представял. Това би било чисто самоубийство, дори за теб, Теди. Ще ти се наложи непрекъснато да се сражаваш и някаква случайност може да те погуби. Няма да си върнеш нищо. А виж, ако влезем в Таулект като господари…
— Хм! Наистина, ти си прав, Остин. И за да влезем като господари, трябва да защитим Данкартен. О,кей, съгласен съм.
Шестимата войници пришпориха конете и се понесоха към Алгома направо през гората. Въпреки тъмнината — разбира се, относителна, тъй като имаше пълнолуние, конете намираха пътя между правите стволове на дърветата, а когато излязоха на шосето, градът на Рой стремително започна да се приближава.
До Алгома успяха да стигнат час след разсъмване. Войската на южняците, по-точно останките от нея, се беше укрепила зад стените, а хиляди дахомейци бяха обкръжили града и се силеха да го премажат. Походната палатка на главатарите — Гро, Карнеги, Инци и Арней, беше разположена точно срещу главната порта. Очевидно щурмът беше започнал на разсъмване и сега шепа войници на Рой отбраняваше вратата. Удържаха положението само защото дахомейците не можеха наведнъж да преминат през нея. Останалите южняци по различни начини хвърляха атакуващите от стените.
Шестимата конници бяха забелязани едва тогава, когато Теди стовари върху най-близката тълпа дахомейци два дебели дънера и останалите с викове „Данкартен, напред!“ развъртяха мечовете и се вмъкнаха в плътния строй на неприятеля.
Главното действащо лице беше лазерният меч в ръцете на Теди. Пилотът нарочно започна битката сред старите дървета — косеше ги като трева и падащите стволове убиха много повече войници, отколкото самия Теди. Той съзнателно се стараеше да предизвика колкото се може по-голяма паника и успя. Дахомейците изскочиха от гората като зайци при пожар, а Теди, крещейки и ругаейки на междупланетен език, размахваше лъча и предизвикваше нови катастрофи. Хирма, Остин и Спик с войниците също се биеха като побеснели тигри. Странното бе, че започнаха да отблъсват дахомейците, макар че бяха най-малко стотина.
През това време и от Алгома забелязаха неочакваната поддръжка и бързо организираха контраатака — около триста войници удариха обръча там, където действаха Теди и спътниците му. И обръчът бе разкъсан, а дахомейците се уплашиха и се оттеглиха. Теди просто се сблъска с барон Рой. Като видя как пилотът покосява дърветата, той веднага се досети и закрещя, сочейки с пръст към стените на Алгома:
— Оръдията! Унищожи обсадните им оръдия!
Теди разбра и кимна. Южняците, въодушевени от успеха, разшириха пробива в обкръжението. Теди свали от коня най-близкия дахомеец и препусна покрай стената, разсичайки стълбите и метателните оръдия, подобни на катапулти. Започнаха да го обстрелват с лъкове и му се наложи да ускори реакциите си, за да избегне стрелите. Но конят му не можеше да направи това и скоро заприлича на игленик. Теди рухна заедно с бедното животно, но все пак успя да отскочи малко встрани, рипна и продължи тичайки да напада. Всичко наоколо сякаш замря — хората се движеха едва-едва, стрелите лениво се плъзгаха към онова място, където Теди е бил преди няколко дълги мига, звуците се понижиха по тембър и се сляха в непонятен басов тътен. Така продължи доста и през това време пилотът успя толкова да избие и да изпотроши, та започна да се опасява за естествения ход на историята. Едва тогава забеляза, че дахомейците се движеха умопомрачително бавно в обратна посока на Алгома, стрелбата по него беше спряла, а в ушите му звучеше ритмично повтаряща се дума, но Теди не можеше да я разбере поради разтегнатите звукове.
Той спря на място и забави реакциите си, като буквално се изтърси обратно в нормалния живот.
— …я-а-а! Човек-мълния-а-а! — викаха няколко хиляди гърла и мощният звук едва ли отстъпваше по децибели на излитащ космолет. Пространството пред града бързо опустяваше, войската на Дахомея безредно отстъпваше на север, а защитниците на Алгома, неизвестно защо, не ги преследваха дълго.
Мълниеносният бой завърши. Натрупаха се планини от убити и ранени дахомейци, а на земята почти нямаше войници на Рой. Теди прибра лъча, за да пести заряда, и уморено се помъкна към барона, който разговаряше наблизо с Хирма и Остин.
Четвърта глава
ПРАТЕНИК
Рой вече гледаше на Теди по-различно. Изчезна сдържаното недоверие, а вместо него се появиха уважение и благодарност, доколкото баронът беше способен на това. Хирма и по-рано не само с поглед, но и с целия си вид показваше, че е готова да тръгне с Теди накрай света. Само Остин, както винаги, си оставаше равнодушен, дори малко скептичен.
Пилотът реши да разкрие картите си — нямаше какво да губи, а вече му вярваха.
— Бароне, вие ще превзимате ли Таулект? Само това ме интересува.
Рой се намръщи.
— Трябва да направя това!!! Но уви! Засега не мога…
— Зная! — изсумтя и го прекъсна Теди. — Дахомейците тук са твърде много, а трябва да се предупреди и крал Барнегат, за да изпрати помощ.
Рой утвърдително поклати глава. Но след секундно колебание Теди реши да налее масло в огъня:
— Баронът видя ли моя меч?
По това, как заблестяха очите му, пилотът разбра, че баронът е в състояние да продаде и душата си, само и само да получи тази играчка.
— В Таулект останаха още някои мои неща. Когато се добера до тях, мечът ще бъде твой. Разбира се, ако ми помогнеш.
Рой се вцепени. Това надмина най-смелите му очаквания и мечти.
— Но… аз никога не съм имал работа с магьоснически неща…
„Нищо чудно! — изсмя се в себе си Теди. — Те съществуват само във вашето въображение. А законите на физиката навсякъде са си закони на физиката, дори във феодалните светове…“
Баронът беше много объркан и се сърдеше на своята нерешителност.
— Нищо — успокои го Теди, — магьосничеството няма нищо общо с това, но аз ще се погрижа мечът да те слуша.
Пилотът нищо не рискуваше — ако батериите на меча не се дозаредят, енергията ще свърши достатъчно бързо, за да не може Рой да извърши нещо сериозно. А после нека използва ръкохватката като свещник — това е най-доброто, за което може да послужи. Когато хората на Бари още първия ден хванаха пилота, мечът беше поставен на свободно зареждане и черпеше енергия откъдето може, а най-вероятно от светлината на хилядите свещи в колекцята на херцог Арней. Благодаря ти, Арней!
Теди се усмихна. Едва сега си помисли, че мечът можеше да остане и незареден. Впрочем това би го задържало в Таулект три до пет часа — не повече.
Баронът поклати глава и в очите му отново се появи недоверие.
— Съветвам те по-бързо да изпратиш пратеници при краля… — каза Теди, прозявайки се, и в същото време си помисли дали не е проявил много голямо нахалство.
Баронът погледна Хирма, а тя се усмихна:
