— О,кей, Теди, имам работа за теб.
— Казвай, макар че едва ли бих могъл да ти помогна — затънал съм в грижи до гуша.
Фил пресуши обемистата чаша, която държеше в лявата си ръка, и в упор загледа Теди.
— Търся хора, способни да ми пазят имуществото. Трябва да се достави това-онова в Дахомея. Да се достави, разбира се, цяло и невредимо. Сещаш ли се?
Теди настръхна:
— И много ли са желаещите да нарушат целостта му?
Фил вдигна ръце и очи към тавана.
— Ако е в Таулект, съгласен съм — без да му мисли, каза пилотът.
— Не точно в Таулект, но е съвсем наблизо.
Теди с очакване погледна Фил.
— Плащам в злато — уточни той.
— Уговорихме се — кимна Теди. Неочакваното предложение му дойде съвсем навреме.
Искаше да попадне в Дахомея и да се свърже със скитащите горски отряди, които с викове „Дахомея“ и „Крал Тауншенд“ громяха и грабеха помагачите на Кейт Гро. Като се представи за принц Тауншенд, когото тези хора вече бяха провъзгласили за крал, Теди разчиташе да помогне на силите на Данкартен да завземат Таулект, а следователно да се добере и до предавателя. Затова даде съгласието си да помогне на Фил. Не знаеше само едно — че Фил е един от тях, и то съвсем не от последните, а „това-онова“ бяха четири каруци с оръжие за бунтарите в Дахомея.
Теди не каза нищо на Спик — той мислеше, че пилотът се връща в Алгома. През нощта хората на Фил тръгнаха на север, към Таулект.
Пета глава
ПРИНЦ
Яките набити кончета бодро теглеха четирите скърцащи въпреки обилната смазка каруци. Отрядът на Фил Тензи се състоеше от брадати здравеняци също като него. Общо бяха единадесет, главно дахомейци, и се отнесоха невероятно равнодушно към Теди. Пилотът предполагаше дори някаква клопка, понеже не разбираше защо го е наел Фил, след като има предостатъчно хора. Но неизвестно защо Фил му внушаваше доверие и симпатия и той постепенно се успокои.
В тъмнината се налагаше да се върви бавно, Теди непрекъснато се спъваше. Гората сякаш бе заспала от тишината на този час преди разсъмване и на човек му се струваше, че скърцането на колите се чува чак в Таулект и незабавно ще събере тук всички воини на Кейт Гро. От еднообразието Теди започна да клюма и още повече да се спъва. Фил се досети, че е уморен, настигна го и му предложи да поспи в една от каруците.
Теди не отказа — накърши клони за постелка и легна в последната каруца, приспиван от равномерното поклащане и скърцане. Склонилите се над пътя дървета му махаха с клоните си, но той не ги виждаше.
Събуждането беше рязко и неочаквано — предупреждаващ вик и веднага след него звън на мечове, съвсем като през онзи, първия ден. Теди грабна обикновения метален меч — чисто механично, в просъница, и се втурна натам, където се колеха. Фил и хората му се бяха сблъскали с десетина дружинници на Арней — пилотът позна херцогския герб на гърдите им. Намесата му бързо наклони везните в полза на Филовите юначаги и скоро стълкновението се прекрати, защото вече нямаше с кого да се сражават. Бяха избили войниците, събраха им оръжието и го сложиха в каруците. Сега спътниците му започнаха да гледат Теди с интерес и уважение. Щом прибраха трофейното оръжие, всички го наобиколиха. Хората на Фил мълчаливо разглеждаха слабоватата и безформена фигура на пилота.
— Кой си ти? — с хрипкав глас попита Фил, продължавайки да диша тежко след схватката.
— Вече ви казах — отвърна Теди, като прибираше меча в ножницата на гърба си.
Воините се взираха в пилота, сякаш се опитваха по-добре да видят нещо, което виси на шията му. Под техните погледи Теди машинално провери дали наистина там има нещо, широките ръкави на наметалото се плъзнаха надолу и оголиха ръцете му до лактите. Сега всички се загледаха в белега на левия лакът, който започваше от извивката и продължаваше почти до китката му. Теди вече бе успял да забрави за него.
— Боже мой! — изхриптя Фил. — Принцът! Ваше височество! — той се отпусна на едно коляно, а след него и целият отряд.
Теди разбра, че пак са го сметнали за принц, преди той да е предприел нещо. Впрочем не се и помъчи да протестира.
— Да, аз съм принц Тауншенд! Все пак се върнах, каквото и да говорят злите езици в Дахомея и извън нея! И вие ще ми помогнете да сплотя верните си хора в една войска и да превземем Таулект!
Това беше голямата мечта на всички скитници, излезли в горите на Дахомея, само че те се готвеха да превземат столицата — Авостинг, но тъй като Гро и неговата свита сега се намираха в Таулект, думите на Теди прозвучаха съвсем на място.
— Ваше височество! Ние сме се запътили към отряда на Енди Дребосъка, той е най-многобройният в окръга. Щом плъзне вестта за пристигането на ваше височество, всички околни отряди ще се съберат в табора на Енди най-късно след два дни!
„А през това време ще пристигне и войската на Барнегат!“ — помисли доволно Теди. Всичко се подреждаше чудесно, като по ноти.
— Щом е така, да побързаме — високо каза той.
Фил скокна и извика на брадатите си скитници:
— Дахомея!
— И Тауншенд! — изкрещяха в отговор десетина гърла и Теди тревожно си помисли какво ще стане, когато разберат, че той е толкова принц, колкото барон Рой е кибернетик.
Отрядът отново навлезе в гората. Ясно си личеше голямата им радост. Вероятно много дълго са чакали връщането на своя принц.
А Теди размишляваше. Ако успее да събере достатъчно голяма войска от гъмжащите с бунтовници гори около Таулект, градът можеше да бъде превзет и без да чака Барнегат. Пилотът никак не беше уверен, че още дълго ще може да се задържи в кожата на принц.
Обозът упорито се промъкваше през гъстите храсталаци. Денят отдавна бе настъпил, наближаваше обед. Фил отклони каруците от пътя за Авостинг, пресичащ гората, и тръгнаха напряко към пътя за Таулект.
Сигналът за тревога, подаден от вървящия най-отпред, прозвуча неочаквано. Спряха каруците и Теди, Фил и още двама брадати мъже изтичаха напред, като се стараеха да бъдат встрани от пътя. Там се бяха разположили на временен лагер дахомейци — наемници на Кейт Гро, същите, които вчера преследваха лъжливите пратеници на барон Рой за столицата. Пилотът позна лежащата върху едно наметало принцеса Хирма.
„Ама разбира се, как забравих! — усмихна се тихичко Теди. — Напоследък май само това правя — спасявам я от дахомейците!“
Принцесата не помръдваше, сякаш спеше. Фил въпросително погледна Теди. Той извади лазерния меч, нареди на Фил и на останалите да не му се бъркат и запълзя напред. След като се приближи достатъчно за скок, пилотът се заоглежда, изчаквайки. Принцесата като че ли наистина спеше. Всичко беше спокойно, но Теди се върна при Фил.
— Можем ли да ги заобиколим, без да ни забележат?
Фил се замисли.
— С каруците ли? Едва ли…
— Тогава трябва да отвлечем вниманието им.
В този момент от лагера се чуха шум и викове, сякаш из шубраците бе изпълзяла кобра. Теди се хвърли към своя наблюдателен пункт. От противоположната страна изскочиха няколко приличащи на диви свине животни и войниците моментално се спуснаха да ги убиват. Вдигна се невъобразима врява. Зверовете наистина се оказаха родни братя на хобартските и на земните свине, а Фил тутакси се досети и бързо подкара каруците. Скърцането им не можеше да се чуе в лагера, там беше достатъчно шумно, а пък и от тази страна пътят не се виждаше. Ловът завърши след няколко минути, войниците влачеха към разпаления огън убитите животни, а отрядът успя да се изтегли на безопасно място на север. Теди заобиколи лагера
