— Хората на Гро я караха в Таулект. А ние я… така де, ние я откраднахме.
Принцът видя Хирма, която Фил Тензи носеше на ръце, досетил се, че не е лошо да я настани в някоя колиба. Внесоха девойката в бараката на Енди и я поставиха върху купчина сено, като я покриха с пухкава кожа от непознат едър звяр.
— Принцесо — прошепна Тауншенд и я погали по лицето. Но девойката продължи да спи дълбоко и безметежно.
Тауншенд се огледа. Отзад стояха като почетен караул Теди, Фил, Енди и още трима, очевидно също от главатарите.
— Какво й е? — попита принцът.
— Мисля, че са я приспали — предпазливо проговори Фил.
Енди със съмнение поклати глава:
— Не-е… Колко време спи?
Фил вдигна рамене:
— Може би от тази сутрин, а може и от вчера… Но за сутринта сме сигурни.
Енди още по-убедено отпреди повтори:
— Не, Фил, това е магия. Нито една сънотворна билка не действа повече от шест часа.
Още при думата магия Теди скептично изхъмка, сякаш искаше да каже: знаем ги вашите магии! Всички го изгледаха с явно недоволство, но това ни най-малко не го смути.
Тауншенд хвърли внимателен поглед към Теди, а после към принцесата.
— Я извикайте Дик Нехранимайкото…
Един от тримата непознати веднага излезе. Тауншенд пак погледна Теди.
— Познаваш ли Дик Нехранимайкото?
Теди естествено не го познаваше и отрицателно поклати глава.
— Това е най-великият магьосник, когото някога съм виждал — с уважение произнесе принцът и дори за Теди похвалата в неговата уста прозвуча убедително.
Но като човек на голямата наука пилотът отново скептично изхъмка и в този момент в колибата стремително влезе дребничък лис човек с пронизващ многопластов поглед и с маниери на роден екстрасенс. Теди разбра, че той е един от онези пройдохи, за които измамата отдавна е станала точна наука и които будалкат доверчивите и простодушни хорица, като се представят за велики чародейци. Виж го само, научил се да манипулира с биополета! Щом е така, току виж, обявят Теди за месия, изпратен от Всевишния!
През това време Дик разтвори клепачите на принцесата и раздвижи ръце пред лицето й. Той не се и опитваше да изобрази някакви магически жестове, просто проверяваше дали Хирма реагира на движението. Теди с интерес се загледа в работата на Дик. Очите му изведнъж се изцъклиха и на гладко избръснатата му глава избиха, радостно проблясвайки, капчици пот. Той измърмори нещо и тогава пилотът внезапно се досети.
„Ама разбира се!!! Обикновен хипнотичен сън! Принудителен, от втора, ако се не лъжа, степен. Можех да я събудя още през деня.“
Както винаги, вече известното решение изглеждаше учудващо просто.
Впрочем работата на Дик не вървеше съвсем добре, или по-скоро онзи, който беше приспал принцесата, бе поставил някаква скрита бариера. Това само потвърждаваше догадката на пилота. Теди тихичко се приближи, прошепна на Дик: „Продължавай!“, и хвана девойката за ръката така, че нервните окончания на върха на пръстите й да докоснат неговите рецептори.
След минута Тед разбра каква е работата: Дик включи програмата за събуждане, но тя предварително беше блокирана и сега се въртеше в кръг като развалена грамофонна плоча. Той трябваше да бъде разкъсан в самото начало. Разчел всичко до най-малката подробност, Теди се съредоточи, хвана свободната ръка на Дик и в необходимия момент шибна принцесата с Диковото биополе.
Светът сякаш се разтвори и погълна Теди, който не очакваше такъв мощен психорезонанс. Пилотът временно престана да съобразява и тихо седна зад тях направо на пода.
Хирма въздъхна и скоро отвори очи. Тауншенд през цялото време я придържаше за раменете.
— Принце! — зарадва се девойката и се протегна към него.
Най-напред се целунаха, а сетне принцесата се огледа.
— Но къде сме?
— В Дахомея, в табора на Енди Дребосъка.
Едва тогава Хирма обърна внимание и на присъстващите.
— О, Енди! Все си си същият — развесели се тя. — Здравей, Фил!
Брадатият отговори с усмивка.
— Как се чувстваш? — прекъсна потока от поздравления Тауншенд.
— Нормално — отвърна Хирма. — Струва ми се, че цели десет дена мога да не спя. — Тя пак се обърна към останалите: — А, и Дик Нехранимайкото е тук! Ти ли ме събуди?
Дик се оказа съвсем честен.
— Заедно с него — той се обърна и потърси с поглед Теди, но пилотът седеше на пода, още не беше дошъл на себе си от невнимателния контакт с психиката на Нехранимайкото. Фил, който стоеше най-близо до него, го изправи на крака и Теди, получил известно облекчение, постепенно се окопити.
— Аха, това е Теди, разбира се. Без тебе нищо не става!
Теди се усмихна.
— Между другото — намеси се Тауншенд — именно той се изхитрил да те открадне от хората на Гро. Имай предвид.
— В последно време това му стана навик — разтвори ръце принцесата, — длъжница съм ти, Теди.
Той неопределено махна с ръка.
— Енди — обърна се Хирма към гиганта, — твоят готвач-джудже още ли е жив?
— Защо, да не би принцесата да е гладна? — избоботи Дребосъка.
Теди се изненада — много свойски бяха отношенията на тези хора с кралските особи. Но в края на краищата това изобщо не го засягаше.
Те оставиха принцесата в колибата и излязоха под мъждукащия полог на звездното небе. Теди намери Хобарт — малка трепкаща светулка на запад, и тихичко въздъхна. От светлината на огъня, около който насядаха, звездите избледняха и не светеха така ярко. Теди си помисли, че никой от тези хора никога не е видял звездите истински, от Космоса…
— Принце… — започна пилотът, но Тауншенд го спря с енергично махване.
— Можеш да ме наричаш както по-рано — Харвей. Това, първо. А второ — искам да зная какво търсиш и как попадна тук.
Желанието му беше напълно основателно и Теди отговори:
— Непременно трябва да отида в Таулект. Помниш ли, бях ти разказал как хората на Херб Колайти ме хванаха на брега…
Харвей кимна утвърдително.
— Те ми отмъкнаха някои неща, без които не мога да се върна у дома. Зная, че са в Таулект, с положителност го зная. И предполагам, че принц Тауншенд има намерение да превземе града. Ако е така, мога да ви окажа голяма помощ.
Харвей помисли малко, сетне каза:
— Да, имам намерение да превзема Таулект. Но същото има намерение да направи и барон Рой, с когото отношенията ми далеч не са приятелски.
— Тогава ти пръв го превземи — вдигна рамене Теди.
Харвей се намръщи.
— Твърде малко са ми силите за това.
— Ами тогава сключи споразумение с Рой.
Принцът на свой ред се усмихна.
— На Рой изгориха няколко села и той иска да плати със същото, а аз нямам намерение да паля своята земя. Искам само откровено да си поговоря с Гро, Арней, Инци и Карнеги.
Сега Теди се замисли.
— Добре — кимна той, — а как стоят работите с крал Барнегат? Мисля, че Хирма ще каже някоя добра
