Разсечена бе кожата на главата му, но черепът беше цял, имаше и голяма рана на рамото. Спик още не беше изпаднал в безсъзнание, но бързо отпадаше от загубата на кръв.
Теди още веднъж изруга, настрои меча на поляризирана ултравиолетова светлина, пусна го на минимална мощност и се зае да обработва раните на офицера. Плътта бързо престана да кърви и раните се покриха с тъничка розова коричка. Спик спря да стене, защото лъчът обгаряше нервните окончания на повредените тъкани и сигналите за болка престанаха да постъпват в мозъка.
— Ти наистина си магьосник, Теди — прехрипнало произнесе Спик, когато пилотът свърши „курса на лечение“ и закопча меча върху ръкава си.
— Къде е принцесата? — попита намръщено той вместо отговор.
Спик също се намръщи.
— Откараха я със себе си.
— В Таулект ли?
— Ами къде другаде?
— И какво ще правим сега?
Спик искаше да пипне раната на главата си, но Теди го хвана за ръката:
— Не бива. Нека хване коричка…
Спик въздъхна.
— Някъде тук наблизо има село… Е, селце с хан и двадесетина къщици.
— Значи — прекъсна го Теди, ще те отнеса там, а аз самият — в Райма, така ли?
Спик се усмихна.
— Не в Райма. Истинските пратеници минават по друг път и сутринта ще успеят вече всичко да съобщят на Барнегат.
Теди направи кисела физиономия.
— Значи ние само отвличахме вниманието на тази банда?
Офицерът горчиво се усмихна. Той също смяташе, че тази хитрост им струва твърде скъпо.
Гората шумеше, чуваха се гласове на птички, сякаш нямаше никаква война.
— Е, какво пък… Да им пожелаем да не ги сполети нашата участ — Теди внимателно повдигна ранения, сложи го на раменете си и попита:
— Къде е това ваше село?
Спик мълчаливо показа посоката.
До къщите стигнаха по тъмно. Отгоре като чудновата паяжина проблясваха непознати съзвездия, луната, която приличаше на по-малката от луните на Хобарт, висеше сред тях също като квачка сред пилетата си. В нощната тишина цвърчаха щурци и Теди с тъга си помисли, че и тази година ще види отпуск, когато си види ушите. На Хобарт също така цвърчаха щурци, също така висеше в тъмното небе ленивата луна, а другата — по-бързата, се носеше по орбитата си като откъснало се от синджира пале, успявайки за едно денонощие да изгрее и да залезе цели шест пъти. Но от всичко това го разделяха много парсеци и нито една жива душа не знаеше, че той, Теди, е захвърлен на тази планета и стърчи тук вече два месеца.
Селцето, както каза Спик, се състоеше от двадесетина къщурки и един хан, разположен в самия център, с весели, ярко осветени прозорци. Оттам се чуваше музика и дори отдалеч тя се стори на Теди много мелодична. Получил съгласието на Спик, той се отправи нататък. Стопанинът, здравеняк червендалест селянин, при вида на златната монета излъчи такава добронамереност, че би засенчил избухването на свръхнова. Моментално занесоха Спик горе, а Теди влезе в кръчмата.
По стените на просторното, порядъчно опушено помещение горяха факли, а в средата въпреки лятното време пламтеше камина. Десетина ниски стола сполучливо бяха наредени покрай стените и оставяха доста свободно място в центъра. Около масите седяха, пиеха, ядяха и гръмогласно говореха тридесетина човека. Теди се отпусна до най-крайната ъглова маса и пъргав слуга веднага му донесе вино и печено. Постоянните посетители критично оглеждаха новака, но пилотът беше твърде гладен, за да им обръща внимание. Ала се наложи, когато до неговата маса седна космат мъжага, който твърде напомняше старите приказки за снежния човек. Теди въпросително го погледна, а мъжагата впи в пилота бодлив като акациев клон поглед.
След това заяви с удивително боботещ бас:
— Ти не ми харесваш!
Теди вдигна рамене и тъжно въздъхна:
— Съжалявам…
Наоколо се закискаха. Мъжагата се намръщи и се заинтересува:
— Тебе никога ли не са те изхвърляли от кръчма?
Теди отрицателно врътна глава. Очевидно тук забавлението беше да изхвърлят гостите от кръчмата.
— А ти не се ли плашиш, че барон Рой ще ти откъсне главата?
Мъжагата се озъби:
— Той няма да научи.
Зяпачите се събраха около тях, предвкусвайки голямо забавление, защото Теди беше поне с две глави по-нисък и два пъти по-тесен в раменете от противника си. Мъжагата демонстративно барабанеше по масата и съзерцаваше пилота, който равнодушно си чоплеше зъбите с тънка костичка. Разбира се, че Теди, който му се виждаше дребосък, ни най-малко не го уплаши, а само го озадачи. Сега оставаше само да се заяде и поводът бе готов.
— А ти да не би да си храненик на барона?
Теди пак поклати глава.
— А защо ме плашиш с него?
Теди остана безмълвен.
— Отговаряй, когато говорят с теб!
Пилотът сънливо погледна мъжагата и миролюбиво помоли:
— Слушай, приятел, искаш ли да се махнеш, а? Уморен съм и не искам да разговарям с всякакви глупаци.
Мъжагата се оживи.
— Чухте ли? Нарече ме глупак.
Той шумно скочи, хвана Теди за яката и го довлече на свободното място в центъра, размаха огромния си като бухалка юмрук — и полетя под най-близката маса, разблъсквайки столовете, които му се изпречваха на пътя. Теди остана прав, сякаш нищо не се е случило.
Мъжагата се измъкна изпод масата, като дори гърбът му издаваше почуда. Едва ли нещо разбра, защото отново се нахвърли върху Теди, вдигнал ръка за удар. Пилотът спокойно го хвана за китката, леко отмести центъра на тежестта му и същевременно продължавайки движението на туловището му, пусна ръката му. Здравенякът размаха крака и се намери в ъгъла, след като строши още два стола.
Теди укорително зацъка и поклати глава:
— Ай-ай-ай! Ама ти си бил хулиган, бе!
Мъжагата скочи, изрева и се нахвърли върху слабата фигура на пилота като булдозер срещу стена — очевидно не беше свикнал да губи. Ефектът беше същият — за втори път се намери под масата. Теди не му даде да стане, с два ритника изключи съзнанието му за известно време. Пилотът бавно вдигна очи и огледа останалите.
— Някой друг има ли въпроси?
Хората с уважение се взираха в него и, както можеше да се очаква, нямаха никакви въпроси. Теди се върна към прекъснатата си вечеря с чувството за изпълнен дълг и с най-обикновено злорадство. След десетина минути до него седна брадат здравеняк с внушителен меч на кръста.
— Аз те познавам — тихо каза той, — едва не те обесиха в Алгома преди месец.
Теди кимна.
— Здравата се биеш.
— Благодаря.
— Казвам се Фил. Фил Тензи.
— А пък аз Тед Айрън. Но обичам да ме наричат Теди.
