Теди се изкачи горе и принцесата веднага увисна на врата му.
— Това е голяма война, Теди! Тук всички са гарвани — и Гро, и Инци, и дори старата развалина Карнеги. А баща ми и целият Данкартен нищо не знаят! Ако разбият войската на Рой — край на Данкартен!
— Споделям твоето отчаяние, принцесо, но, уви, с нищо не мога да помогна. Колкото и да е тъжно — в гласа на Теди се чувстваше униние.
Той се огледа, без да се надява на каквото и да било, просто така, за опознаване на обстановката. Освен вратата към коридора, която беше здраво заключена, се виждаше още една, отворена.
— А тази закъде е? — поинтересува се Теди. — Какво има зад тази врата?
— Колекция — изсумтя Хирма. — Арней събира свещници. Докато ремонтират специално отредената за целта стая — магьосниците-алхимици разрушили при някакви опити половината стена, я преместили тук.
— Интересно — Теди погледна през вратата.
Стаята приличаше на музей. По стените, по пода, върху маси и поставки висяха и стояха стотици свещници с всевъзможна форма и големина и във всеки гореше свещ. Те наистина бяха най-различни — обикновени глинени и най-разкошни рубинени, с дърворезба и изсечени от камък.
Теди влезе, а принцесата остана до вратата.
— Интересно! Изглежда, че Арней е голям оригинал. Не стига, че събира всякакви боклуци, ами ги пази и в затвор!
— Нали ти казах, че помощниците му са взривили съседната стая кой знае с какво.
— А други места в замъка няма ли?
— Затворът въобще е малко по-далеч. Тук са стаите за гости — Хирма говореше без желание, като че ли повече й харесваше да бъде в затвора, а не в стаите за гости.
Теди се огледа любопитно.
— Арней вече ми се похвали с последната си придобивка. Малко преди да отиде с войската си.
— И той ли замина?
— Да. Виждаш ли това на масата? — Хирма посочи мътнозелен свещник с обковка в долната част, изкусно украсена със скъпоценни камъни.
Теди погледна нататък и почувства, че дланите му се изпотяват.
— Хирма… Струва ми се, че все пак ще мога да помогна на Данкартен.
Пилотът протегна ръка, взе свещника и с помощта на друг изби обковката. Пламъкът на свещта се разклати и на пода закапаха топчета восък. Принцесата го гледаше с недоумение.
— Как мислиш, какво е това?
Девойката вдигна рамене:
— Нима не е свещник?
Теди се усмихна, настроението му рязко се повиши.
— Знаеш ли, не е. Това е малко нещо оръжие, разбираш ли, това е меч.
— Меч ли?
Принцесата не можеше да разбере дали Теди се е побъркал от неприятностите, или е поредната му шега.
— Представи си, меч!
Теди провери заряда — беше пълен!, — постави го на пълна мощност и пусна лъч. Восъкът на моментално разтопилата се свещ пръсна като дъжд и без да стигне до пода, се изпари. От ръкохватката на това, което Арней беше сметнал за странен свещник, избухна яркозелен лъч и в стаята веднага стана по- светло. Принцесата изплашено се отдръпна назад, в първата стая, очите й се разшириха, лицето й силно пребледня. А Теди щастливо се разсмя.
— Не се бой! Това е обикновен лазерен меч.
Принцесата се опита да се овладее, но устните й продължаваха да се мърдат, сякаш повтаряше някакво заклинание.
— Меч, направен не от желязо, а от светлина. Разбираш ли? Това е локален лазер, квантов усилвател с ограничен радиус на действие. Представи си, че много голяма светлина е събрана в малко снопче. В шнур, разбираш ли?
— Не — прошепна принцесата.
— Е, добре — махна с ръка Теди. — Важното е, че той действа и с него можем да се сражаваме.
Принцесата очаровано гледаше лъча, сетне погледна Теди и страхливо протегна ръка.
— Ей, внимавай! Острието не бива да се докосва! Като огън е, разбираш ли?
Хирма бързо дръпна ръката си и погледна Теди.
— А може ли… и аз?
Теди усмихнат й подаде ръкохватката на меча.
Хирма свикваше с новите усещания. Ръкохватката беше съвсем лека, а острието изобщо нямаше тегло, та мечът й се стори като играчка. Съмнението толкова ясно бе изписано върху лицето й, че го забеляза дори Теди.
— Опитай да прережеш масата — посъветва я той.
Хирма със същото съмнение огледа меча, след това масата и леко удари по плота.
Лъчът премина през дебелия дъб и масата се раздели на две половини. Хирма поразена отпусна меча и той моментално издълба в каменния под тясна бразда.
Това вече принцесата не можа да понесе. Изкрещя и се готвеше да хвърли меча на пода, но Теди си взе оръжието, хвана девойката за ръка и я замъкна в първата стая. Там, без да губи време, изряза във вратата отвор, изскочи в коридора, преряза мечовете на двамата полузаспали пазачи до самите дръжки и вече без помощта на меча си ги лиши от съзнание за известно време. После се върна в стаята-музей, остави Хирма до изхода и след като се убеди, че повече няма нито една хорбатска вещ, отново хвана принцесата за ръка и я измъкна от злополучния затвор.
Но още до следващата след завоя врата Хирма го дръпна за ръкава, за да спре. Теди се обърна.
— Тук са Остин и Спик, а в отсрещното помещение са двамата наши войници.
Хирма настойчиво го гледаше, макар че той нямаше нищо против — колко му е да пробие още две врати. За останалите пленници Теди чисто и просто беше забравил, защото преди срещата си с принцесата нямаше намерение да спасява никого. Сви рамене и след две секунди във вратите зееха обгорели отвори и се чу сподавено хълцане. Принцесата надникна в килията.
— Остин! Бързо излизайте!
Теди вече освобождаваше двамата яки войници, като преряза въжетата от ръцете им. Принцесата го настигна и сама го хвана за ръката, а след нея бързаха Остин и Спик. И шестимата се втурнаха надолу.
Това напомняше отчаяната атака на изтребители през защитното поле на крайцер. Слязоха по витата стълба и обръщайки в бягство обезоръжените и смаяни пазачи, Теди, Хирма и останалите излязоха на двора направо през стената, а след това предизвикаха паника до вратите. При вида на лазера стражата с викове се разбяга. Теди преряза дебелите вериги, сякаш са млади бамбукови фиданки, и вратите с глух тропот паднаха навън, като направиха мост от стената до отсрещната страна на рова.
Понесоха се през града с бързината на състезателни коне. Щом видеше хора, Теди размахваше меча по-широко и се стараеше да разруши всичко наоколо. Това действаше безотказно, хората изчезваха като попарени. По същия начин преминаха и през градските врати — Теди мигновено направи проход в решетките и остави десетината войници да се чудят каква е тази сила, която превърна мечовете им в чуканчета и здравата ги натупа. Принцесата не изоставаше нито крачка от него, спря за миг само при коневръза. И когато Теди изскочи през вратата и се убеди, че действително са се измъкнали и повече няма с кого да воюва, тя изведе два коня, хвърли му юздата и каза:
— Дръж и давай напред!!!
Останалите, вече на коне, преминаваха през отвора. Теди угаси лъча, пристегна ръкохватката на меча към специалното приспособление на ръкава на комбинезона си, скочи на коня и се понесе.
Когато свикна с мисълта, че са излезли от града и повече не са пленници, Теди изведнъж се сети, че щом намери меча, значи някъде наблизо трябва да са и предавателят, аптечката, а и другите вещи от пилотския комплект и че в този момент той стремително се отдалечава от тях. Това го смути, той дръпна
