през гората и намери Фил.
— Трябва да подплаша конете — властно каза той на предводителя. Честно казано, Теди много се страхуваше, че ще го разобличат, защото явно принцът би трябвало да знае как се прави това, а пък той нямаше понятие. Но всичко се размина — Фил кимна с разбиране и смъкна от първата каруца ужасно миришеща кожа. И на Хобарт имаше такива животни, наричаха ги мечки.
— Убиха я онзи ден.
От мечки би трябвало да се плашат и Филовите коне, но те изобщо не реагираха.
Теди омота кожата около кръста си и заповяда на Фил да тръгват, той ще ги настигне след десетина минути. Обозът потегли, а пилотът се върна в лагера. Внимателно разгърна клоните и огледа вече познатата картина. Войниците се занимаваха около огньовете и се готвеха да пекат своя улов. Двама охраняваха все още спящата Хирма и вързаните недалеч коне. Теди почака още няколко минути, докато войниците се отдалечат към огньовете, и започна да действа.
Ускорявайки реакциите си до краен предел, той се хвърли като вихрушка в лагера. Обикновеният човек просто физически не можеше да го забележи. Без да усетят приближаването му, Теди цапардоса пазачите с дръжката на меча, грабна принцесата на рамо и бегом се устреми към конете. А те, подушили мечка и смътно усещайки нечие чуждо присъствие, започнаха да ритат и да цвилят. Пилотът преряза всички поводи и изплашените коне се втурнаха през лагера, като тъпчеха по пътя си всичко освен дърветата. Почти всички войници бяха съборени, а някои и изпотъпкани.
Теди не дочака финала — придържайки тялото на принцесата, той се понесе в противоположна посока. Изтича на пътя, увеличи скоростта и едва когато забеляза отпред каруците, започна да връща нормалните си възприятия. Тялото на принцесата изведнъж му натежа и той я сложи на тревата. Тя, както и преди, спеше непробудно и това беше много странно — още в лагера Теди се изненада, че не се е събудила от олелията при лова. А сега съвсем се убеди, че последните събития, които можеха да събудят и изпаднал в летаргичен сън, на нея ни най-малко не се отразиха. Безспорно беше жива — пилотът чувстваше дишането и биенето на сърцето й. Той я разтърси и се опита да я събуди.
— Хей, принцесо! Събуди се! Съвсем не ми е лесно да те мъкна.
Но девойката продължаваше да спи. Теди я шляпна по бузите.
„Дали не са я приспали?“
Пилотът въздъхна, взе на ръце отпуснатото тяло и тръгна след обоза. Ускорявайки крачка, след две минути настигна каруците.
Нямаше нужда обозът да спира. Теди сложи принцесата на мястото, където беше спал тази сутрин, и потърси с очи Фил. Той вървеше наблизо. Пилотът свали мечата кожа и я върна на предводителя. Фил се усмихна и я хвърли върху предната каруца и това движение напомни на Теди нападателя от училищния им отбор по баскетбол, когото наричаха Гибона.
— Коя е тази? — подозрително попита Фил. — Не е ли принцесата на Данкартен?
— Тя е — кимна Теди утвърдително.
Фил замълча и пилотът разбра, че е недоволен, макар че не се осмеляваше да го каже.
— Заради нея ще започнат да ни търсят. И хората на Гро, и целият Данкартен.
— Нищо — успокои го Теди. — За Данкартен отговарям аз, а с дахомейците ще се справим всички заедно.
Фил наведе глава. Може би не беше съгласен, но не възрази.
— Тя защо спи? Вероятно са я приспали? — предпазливо се поинтересува Теди.
Фил кимна:
— Понякога Гро постъпва така, за да не избягат пленниците по пътя, когато нямат много време да се занимават с тях.
Сега кимна Теди:
— А скоро ли ще пристигнем в лагера на Енди… как се казваше?
— Енди Дребосъка ли? Мисля, че през нощта.
Теди въздъхна и се поинтересува дали е прието скитниците да обядват, тъй като за последен път беше ял вчера вечерта в кръчмата.
Те вървяха целия ден и почти цялата нощ и принцесата въобще не се събуди. Теди успя да подремне, но щом отпред се замяркаха огньове, той вече вървеше с Фил начело на отряда.
— Това е. Стигнахме, ваше височество. Ето го табора на Енди — Фил спря и плясна с ръце.
Таборът наистина се оказа голям и се състоеше от землянки и колиби. Навсякъде горяха огньове и около тях спяха или седяха будни също такива брадати мъже като в отряда на Фил. Мнозина се събудиха и се измъкнаха от колибите. По табора моментално се пръсна новината: „Фил пристигна! Фил Тензи! С оръжие!“ Фил криеше усмивката си в брадата и се здрависваше с всички. Неговите хора — също. В центъра на лагера беше построена колиба, която се различаваше от другите. От нея излезе един здравеняк, още по-грамаден от онзи, който вчера се заяждаше в кръчмата с Теди, и като видя Фил, радостно се развика:
— Фил, братле!
— Енди!
На Теди му стана ясно защо го бяха нарекли Дребосъка.
— Знаеш ли кого докарах, Енди, а?
Те престанаха да се прегръщат. Фил се обърна и погледна Теди.
— С нас пристигна принц Тауншенд!
Лицето на Енди се удължи. Той внимателно погледна Теди и нещо в погледа му не се хареса на пилота.
— Това ли е принц Тауншенд? — недоверчиво попита той.
Теди се постара да кимне колкото се може по-високомерно.
— Ти уверен ли си, Фил? — щракна с пръсти здравенякът и това съвсем обърка пилота. Именно в този момент хванаха ръцете му, извиха ги назад, а сетне ги вързаха.
Фил недоумяващо погледна Енди.
— Фил, тебе са те излъгали — прехрипнало каза Енди, — принцът вече цяла седмица живее в лагера. Ето го, идва!
— Какво става тук?
Теди не видя говорещия, защото лежеше с нос, забит в миналогодишните борови иглички, но гласът му се стори познат.
— Фил Тензи докара оръжие, ваше височество. И с него има един, който се е представил за принц Тауншенд.
— Охо! Я ми го покажете!
Изправиха Теди. Пред очите му стоеше Харвей Точното око.
— Теди? — изненада се той.
— Харвей? — не по-малко се изненада и Теди.
Харвей взе кинжала и преряза въжетата, с които бяха вързали пилота.
— Теди — повтори той, засмя се и разтвори ръце, — привет, Теди!
— Привет, Харвей! — радостно отвърна Теди и се прегърнаха.
„Дявол да го вземе! Най-после да мога да се прегърна искрено и от душа с един човек на този свят!“
— Много съжалявам, Теди! Ти, разбира се, си чудесен момък, но принц Тауншенд съм аз.
— Това е прекрасно! Честно казано, вече ми омръзна да се представям за принц.
— Кой е този, ваше височество? — попита Енди. Напрежението изчезна от гласа му като мъгла след изгрев слънце, а на негово място се появи доброжелателност, която повече прилягаше на здравеняка.
Харвей, или по-точно Тауншенд, се обърна и весело отговори:
— Не зная! Теди — и край! Но ако не беше той, аз можех и да не избягна бесилката на барон Рой.
Теди практически не познаваше Харвей, но въпреки всичко чувстваше, че на този човек може да се довери. Още повече че сега и двамата искаха едно и също — да влязат в Таулект и да вземат онова, което им принадлежи: Теди предавателя, а принцът — властта.
— Принце, с нас е и принцеса Хирма, тя спи…
— Хирма тук ли е? — възкликна Тауншенд. — Но как? Откъде?
