отпусна се Павел и заспа.
Историкът се досети какво е станало, не се огорчи от мълчанието. Напротив, стана му приятно, че не бе получил похвали в отговор — следователно казаното от него все повече придобиваше характера на чист, безкористен принос към науката. Понечи да се върне за книгите си, останали върху леглото, но си помисли, че може да тракне нещо и тихо се насочи към вратата. Бавно я отвори, ала за момент стана течение и прозорецът се хлопна. Павел не се обади. В замяна на това Курт видя пред себе си мътно блесналите очила на Гюнтер и огънчето на цигарата под тях.
— Виж кой пушил — възкликна тихо историкът. — Нима подслушвахте, докторе?
— Не мога да го нарека подслушване… — объркано измърмори той. — Знаете ли, аз исках да вляза, но сигурно щях да споря, да ви прекъсвам и вие двамата едва ли щяхте да бъдете толкова спонтанни събеседници… Ето и сега мога да ви притисна с въпрос — одързости се изведнъж лекарят и занарежда в скоропоговорка, за да не позволи на Курт да го прекъсне: — И този въпрос е много по-задълбочен от вашите изводи… Щом говорите за огледало, ще ви кажа нещо друго. Въпросът е — какво е целият ни опит — прозорец, през който поглеждаме навън, към неизвестността, или огледало, в което се оглеждаме ние самите?
Курт уморено го погледна и поклати глава:
— Непоправим сте. Все гледате да прогоните необикновеното. Но щом настоявате, този път имам съвсем уместен отговор за наивните ви провокации. Огледало или прозорец… Нашият опит, докторе, ако изпозувам вашата терминология и „диалектика“, ще оприлича на огледалните очила, които бяха на мода преди петнадесет години. Ти гледаш през тях, за теб са прозрачни, но за другите, които те наблюдават, са огледало, те виждат в стъклата само собственото си отражение… Хм, хайде да не претоварваме с излишни амбиции спора. По-добре кажете какво стана с вашия болен, онзи, със стеснения гръклян.
Гюнтер вече бе поугаснал, но макар и тръгващ по пътя на отстъплението, не изпусна случая да поправи събеседника си:
— Трахея, не гръклян… Нищо особено, просто следоперационно състояние.
— Всъщност, моля, не разбрах — вие хирург ли сте, или психиатър? — довърши меката си закачка историкът, а Павел, наистина пробуден от хлопването на прозореца, каза: „Много е благороден Курт. Съвсем като испанец. И би могъл да се кръсти Курт-Мигуел.“
— Не, не — хирург съм — енергично отрече Гюнтер и вдигна ръце към лицето на събеседника си. В мрака това приличаше иа заклинание. — Работя само с ръцете си. Вие дойдохте, когато бях останал само аз, дежурният лекар. Утре ще имате всички специалисти на разположение.
Излязоха и затвориха вратата. Павел се усмихна на нарушенията и оправданията на лекаря. Сякаш призован от тая усмивка, изпод снега на полусъницата величествено, подобен на потъналия параход „Титаник“ изплува сфинксът, само че сега той бе надянал главата на доктора. А тя се въртеше на бавни обороти като стробоскопичен буркан над милиционерска кола и ту хвърляше тържествени императорски блясъци с очилата си (самият Франц-Йосиф!), ту показваше едно тъжно теме, върху чиято лисина, кой знае защо се бе събрал най-старият лозунг на хипитата: „Make love, not war!“1.
И усещайки как натрапчивият пристъп на съня избива на все по-големи черни петна в съзнанието му, Павел има време да се удиви на светкавичната, гибелната за мисълта бързина, с която умората бе затворила очите му преди малко. Черните петна се напластиха в мрежата на стремително затварящ се свод, а той беззвучно се разкъса в необозрими дълбочини, запрехвърля огромните си пространства и това движение бе така колосално, непреодолимо, никъде не представляващо съсредоточие, край или страна на допир, че студентът, за първи път в живота си, видял как сънят се изравнява с вселената, се предаде, отстъпи му отслабналото си съзнание.
Информация за текста
© 1977 Георги Вълчев Василев
Сканиране и OCR: Мандор, 2002
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1037]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46
1
„Прави любов, а не война“ — англ.
