бил пример на по-висше и мистериозно зрение, което надхвърляло дори способността да се виждат проявленията на од.
Някои от пациентите показали необичайна чувствителност — можели да чуват и дори да виждат през ръцете и областта на стомаха (слънчевия сплит). Видимите промени в цвета и формата на аурата сочели за проблеми със здравето. В началото на XX век д-р Уолтър Килнър разработил техника за диагностика, основаваща се на изследванията на Райхенбах върху човешката аура. При метода на д-р Килнър се използват специални стъклени филтри от дицианин — течност, през която аурата можела да се види ясно. Така докторът можел да прави детайлно проучване на човешката аура на слънчева светлина в специално подготвени за целта помещения.
Райхенбах решил да представи на всеки от надарените с тази специална чувствителност пациенти различни материали. Били използвани какви ли не химични съединения, прахове, метални плочи, платове, органични вещества, камъни, растения, дори човешко тяло. Всички предмети били вкарвани в помещението за изучаване по няколко хиляди пъти.
При благоприятните условия, които осигурил на пациентите си, резултатите на Райхенбах би трябвало да се вземат по-насериозно от колегите му. В затъмнените помещения феномените можели да се наблюдават свободно и без смущения. Експериментите му започнали с изучаването на „тъмните дъги“ и връзката им с минералите. За целта били използвани неимоверни количества най-различни материали.
Образците били поставяни върху малката въртяща се маса в съседната, също така затъмнена стая. След като масата се завъртала, прозвучавал звънец и всеки от пациентите разглеждал образците. След като се давали детайлни описания, материалите се прибирали и се замествали с нови. Всеки удар на звънеца давал началото на ново „тъмно визуално“ изучаване.
Процесът бил организиран в определен ред. Баронът разполагал с огромна колекция химикали и минерали. Благодарение на многобройните си мини и промишлени рафинерии той имал достъп до иначе изключително редки минерали и химични съединения. Всеки от образците бивал вкарван в стаята с пациентите, които описвали еманациите од. Опитите продължавали с часове — при всеки от тях броят на използваните вещества надхвърлял шестстотин. Същевременно се използвали и множество „композити“, при които се изучавали комбинациите между различните вещества. Пациентите съобщавали за изумителни различия в цветовете и интензитета на од. Когато очите им свиквали с тъмнината, цветовете ставали невероятно наситени и коренно се различавали от познатото фосфоресциране на изложените на слънчеви лъчи скали и химикали. Тези нови прояви приличали на пламъци, били сложни и притежавали определена структура и полярна диференциация.
Самият барон също започнал да различава описваните от пациентите лъчения. След няколко часа търпеливо наблюдение в абсолютна тъмнина тази чудодейна способност се задействала без никаква трудност. Баронът разбрал, че свръхчувствителните му пациенти са неврологично надарени индивиди, способни да усетят и най-слабите въздействия на од. В тъмните стаи били вкарани и хора, които никога не си давали сметка за собствената си чувствителност към подобни енергии. Веднага щом свиквали с тъмнината, те също започвали да виждат светлините од, излъчвани от всеки образец. Това дало повод на Райхенбах да твърди, че повечето хора са способни да видят одическата фосфоресценция, но може никога да не са го изживявали — просто не е имало подходящи за целта условия.
Одическа химия
Пациентите разгледали групите елементи и описали техните цветови характеристики. Елементите с много цветове разполагали с многопластови, подобни на пламъци еманации. Баронът отбелязал, че всеки от групата най-прилежно и независимо от останалите потвърдил неговата „Одическа таблица на елементите“ — кадмий (бяло, синьо), кобалт (синьо), сребро (бяло), злато (бяло), паладий (синьо), родий (синьо), хром (зелено, жълто), титан (червено, виолетово), арсен (синьо-червено), осмий (червено, сиво), калий (червено, жълто), никел (червено, жълто, зелено), сяра (синьо), селений (синьо, червено), калай (синьо, бяло), мед (червено, зелено) и т.н.
Освен това пациентите съобщили, че усещат Силна од-хладина от сяра, бром, графит, арсен, телурий, йод, селений, фосфор, кислород и манган. Силна од-топлина се получавала от злато, платина, калий, живак, калай, кадмий, иридий, желязо, кислород, родий, литий, цинк, осмий, олово, никел, натрий, антимон, кобалт, сребро, титан, мед и паладий.
Пламъците на някои елементи се изтощавали странно бързо. Върховете на пробите пораждали най- интензивните цветове. Разнообразни и определено по-плътни на вид, тези аури наподобявали електрическа „корона“. С тези основополагащи данни Райхенбах бил в състояние да създаде „Периодична таблица на од“. Той открил, че силно електро положителните елементи (алкалните метали) произвеждат од-топлина, а силно електро отрицателните (халогени) — од-хладина. Тези известни източници на од осигурили на барона експериментална база, на чиято основа могат да се правят нови сравнения. Разбирането на начина, по който се променя од при преминаването си през различни материали, би изяснило по-пълно нейната същност.
Блоковете от различни метали (запоени мед и цинк) не предизвиквали смесени усещания у пациентите — те усещали поотделно еманациите на всеки един от елементите. Прикрепените мед и цинк генерирали единствено „медна топлина“ и „цинкова хладина“.
Оказало се, че стъклените пръчки, оставени само за няколко секунди под въздействието на позитивни од-елементи или негативни од-елементи, запазвали своя „од-заряд“ много по-дълго в сравнение с другите тествани материали. Следователно од можела да се предава като бавно движещ се ток през всякакъв проводник.
Имало и някои материали, които не провеждали од — хартия (особено многопластова), кожа и дебели тъкани с много нишки. Од можела да прескача през празнини и бариери, образувайки своя собствена верига направо през материята. Поведението на од не е като това на електричеството — тя не заобикаля и не избягва вътрешността на материалите и геометричните форми, а прониква през повечето от тях.
Силата на самите еманации от различните елементи също била различна. Обикновено те имали формата на мек пламък, издигащ се нагоре към тавана. Силната струя въздух била в състояние да го прекъсне, но издигането му не спирало — пламъците отново се съединявали и продължавали нагоре с пълна сила.
Понякога пламъците внезапно се разлюлявали, без видим външен причинител. Този подобен на бриз ефект така и си останал необясним за барона — по онова време причината за него останала неизвестна. Очевидно било, че разлюляването на пламъците се дължало на някакво неподдаващо се на засичане завихряне. Райхенбах открил, че може да предизвика отклонения в аурата, като върти бързо образците. В този случай пламъците се разпилявали навън.
Баронът проучил еманациите от химични разтвори, търкане и химични реакции в различни контейнери. Химичните разтвори били приготвяни в съседното помещение и незабавно били вкарвани при пациентите. Реакциите предизвиквали ярки оцветявания, чийто интензитет постепенно спадал. Смесената с вода и разбъркана сярна киселина създавала бурен червен пламък, който се издигал право нагоре по стъклената пръчка за разбъркване. Когато в концентриран разтвор на сярна киселина се поставяло желязо, ясно се виждало как пламъците излизат от другия край на проводника, поставен точно пред тях.
Пациентите правилно съобщавали, когато другият край на проводника (намиращ се в съседното помещение) бивал потапян и изваждан от разтвора. С всяко потапяне се издигал буен пламък с височина десетина сантиметра. Заедно с него се появявало и усещането за топлина или хлад. Пламъците на потопеното в сярна киселина желязо били бели и червено-сини. В същия разтвор месинговите жици давали пламъци от бели и зелени светлини.
В съседното помещение се приготвяли най-различни комбинации от химикали. Поставените в тях проводници с дължина цели метри не показвали поддаващи се на измерване термични ефекти, но въпреки това од-топлината и хладината си оставали силно осезаеми в помещението за наблюдения. Баронът увивал жицата около дълга стъклена пръчка и я потапял в различни разтвори. Од преминавала през стъклото и продължавала по дългата жица до пациентите в съседната стая.
Железни стружки, поставени във вода и разбъркани със стъклена пръчка, произвеждали од-топлина, а в оцет — од-хладина. При докосване на другия край на дългия проводник някои от пациентите усещали кипенето на химически активните разтвори като истински „шокове“, които неприятно преминавали през
