цялото им тяло. Другият край на проводника се поставял в пламъка на обикновена свещ и за най-голяма изненада пациентите усещали од-хладина. Мнозина от тях споделили, че при посещение на църковна служба често им било неприятно студено от „ледените течения“ откъм свещниците!
Нажежено желязо било поставено върху медна плоча, докато я затопли. Към плочата имало закрепена жица, държана за другия край от пациент. Налице били две неочаквани реакции. Първо, горещината изглеждала прекалено голяма, за да може да се понесе, макар че самата плоча била просто затоплена. И второ, пациентката съобщила, че ръката й станала чувствително „по-тежка“.
Нагорещените в единия край порцеланови и дървени пръчки се усещали от пациентите като „студени“. Този забележителен феномен на од-хладина в по принцип силните термоизолатори не се подчинявал на твърдо установените закони на физиката. Дори огънят върху жица, държана за другия край от пациент, се възприемал като „студен“.
Медните плочи, търкани енергично с дърво, след тридесет секунди създавали од-топлина през проводник с дължина 6,40 м. Когато плочата била търкана с вълна, од-топлината се засилвала. Най-силен ефект обаче се получавал с копринена кърпа. Търкането на калаени плочи предизвиквало по-слабо затопляне. Когато направили опит с дърво и трион, пациентът не видял възможните светлини, предизвикани от триенето, а вместо тях разпознал червеникавите пламъци от зъбите на триони малко след като той бил отделен от дървото.
При търкане на железни пръти един в друг пациентите виждали ярки пламъци с топъл полъх, излизащ навън от краищата им. При повтарянето на същия опит с въглени се появявали тъмночервени пламъци. Когато търкали с плат стъклени пръчки, от краищата им се появявала неземна светлина. Излъчването на топлина и пламъците изчезвали малко след като търкането преставало. Желязото и стоманата показали много добра способност да задържат од-ефектите в продължение на цели два часа.
Райхенбах решил да провери едновременния ефект от топлина и електричество върху пациентите си. Баронът направил опит с плат и електрофор — калъп сяра. С този примитивен метод за създаване на статично електричество той открил, че пациентите усещат од-хладина при положително зареждане и топлина — при отрицателно. Освен това баронът забелязал, че светлинните ефекти на наелектризирането протичат, независимо от получените от од-ефекти и че двете групи по никакъв начин не си влияят една на друга.
Коприната показала особени и изненадващи качества на проводник, каквито не се наблюдавали при другите платове. Райхенбах внезапно се сетил за причината за успеха на първите изследователи на електричеството, които използвали копринените нишки в качеството им на проводници. Освен това, вече можели да се разберат и експериментите на „забранения“ Франц Антон Месмер. Баронът проучил първите приспособления на Месмер и специалната му батерия — „багет“. Анализирайки устройството й въз основа на достъпните му описания, Райхенбах разбрал защо устройството имало такова силно въздействие върху посетителите. Баронът знаел защо въпросната батерия действала и защо била в състояние да предизвика чувството за „потръпване“ у онези, осмелили се да докоснат железния терминал.
Батерията на Месмер била всъщност мощен химичен од-генератор с няколко пласта од-реагенти. Сега вече било напълно ясно защо разбъркването на батерията понякога „възстановявало активността й“.
Магнетична од
Веднъж Райхенбах използвал наред с минералните си образци и малко парче магнит. Когато магнитът се озовал в помещението за наблюдения, пациентът едва ли не изпаднал в екстаз. Баронът бил силно впечатлен, когато разбрал, че наситеността и силата на од-цветовете от магнита надхвърлят всичко виждано до този момент. Това накарало Райхенбах да използва по-силни магнити. Надеждите му да разбере още повече характера на од нямало да останат напразни. Започнали да се използват големи магнити с различни размери, форми и симетрии. Заедно с тях се появили и може би най-поразителните цветове и фокусирани од-ефекти.
Пациентите били поставени пред най-различни магнити. Всички те ахвали и описвали невероятната красота и изящество на ефектите. По-слабо чувствителните виждали ярък син пламък, излизащ от северния полюс на магнита, и червен — от южния. Баронът бил силно въодушевен от тези твърдения, защото ги виждал и самият той. Решил да провери ефекта от използването на още по-голяма мощност. Когато в помещението бил внесен 45 килограмов магнит във формата на подкова и насочени нагоре краища, всички пациенти ясно видели как мощна светлина изпълва стаята.
Трептящите светлини се издигали нагоре (очевидно под налягане) от двата полюса. Самите полюси били покрити с малки пламъчета, които непрекъснато се движели по повърхността на магнита. Нюансите били наистина неописуеми. Освен цветовете, светлината носела със себе си и други усещания. Сините пламъци на северния полюс били хладни и успокояващи, а червените на южния — горещи и дразнещи. Разликите били поразителни и много точно съответствали на въздействието на цветовете от слънчевия спектър. Баронът се досетил за вероятното съществуване на вселенско единство на силата од в този феномен.
Свръхчувствителните пациенти възприемали много повече неща от останалите. Те виждали искрящи дъги, които изведнъж обхващали магнитите от всички страни. Тъмни дъги. Тези нюанси задържали структурата си в пространството. Опитите да бъдат разпръснати с помощта на въздушни течения и други средства били неуспешни.
Многоцветната светлина се излъчвала от всички страни. Дъгата продължавала на цели два метра от магнита! Тялото на магнита между полюсите било покрито от множество искри и трептящи пламъчета. Пламъците, издигащи се над полюсите, не се привличали и не взаимодействали помежду си. Действали независимо един от друг, без да се комбинират или отблъскват. Целият магнит бил покрит с пламъчета, сякаш обхванат от някакъв загадъчен „пожар“.
Към тавана се издигал сиво-бял „од-пушек“. Духането върху него карало пламъците да трептят. За разлика от обикновения огън обаче магнитният пламък бързо възстановявал своята форма и интензитет. Баронът вече бил разбрал, че разлюляването на од-пламъците няма нищо общо с раздвижването на въздуха при духането срещу тях. Магнитните од-пламъци можели да изгаснат за миг, без това да се дължи на въздействие върху мощността на магнита.
Райхенбах взел няколко големи прави магнита и ги изправил един до друг. Когато южният полюс бил във вертикално положение, пациентите различили светещо колело от цветове — зеленикавожълт (север), виолетово-син (изток), червен (юг) и жълт (запад). Когато горе се намирал северният полюс, цветовете били съответно зеленикаво жълт. Тази устойчива форма и структура изненадала всички. Като се има предвид, че разрядите (изпразванията) били непрекъснато мятащи се од-пламъци, било трудно да се разбере действителният източник на колелото. Как е възможно сложното му оцветяване да се придържа към толкова стриктна организация?
Около магнитните полюси били навити медни жици и в затъмнената стая за наблюдения били вкарани дълги проводници. Пациентите видели големи магнитни пламъци, изскачащи от краищата на проводниците. Земният магнетизъм не влияел и не променял полярността на феномените од. За проучване на земния магнетизъм в тъмното помещение били внесени големи пръти от меко желязо, които били разположени според посоките на света. Земните магнитни цветове, макар и по-приглушени, следвали същите „правила“ в цвета и положението си. Никакъв квантитативен анализ до този момент не можел да отдели такива особености като магнитен „изток“ и „запад“!
Били направени опити с различни форми от меко желязо — плочи, дискове, конуси, цилиндри и сфери. Подложени на въздействието на магнитите, след индукцията те започвали да излъчват одсветлинни ефекти. Ясно се виждали потоци од, минаващи между магнита и желязото — нещо като флуиден обмен на од- лъчение. Синият северен полюс индуцирал червен южен полюс върху повърхността на железните предмети, а на обратната им страна се появявали сини северни пламъци. Повърхностите се покривали с многоцветни трептящи гирлянди от светлини. Когато пациентите духали срещу светлините, те ставали по-ярки и се разделяли, след което възвръщали първоначалния си вид.
Райхенбах се опитал да индуцира електричество и магнетизъм с помощта на од, но когато свързал различни вещества и минерали с помощта на проводници, се оказало, че е невъзможно да се създадат
