Ние създаваме машини с огнена „работеща субстанция“ в умовете си. Ако машината няма работеща субстанция, тя не може да работи. Това обяснява резките граници между произведенията на изкуството и произведенията на технологията. В древния свят изкуството е функционирало във водния свят. Виденията се движели през и около произведенията му. Изкуството работело. А сега, щом изкуството не се движи, не се загрява, не звъни или не свети, то „не работи“. То не е машина. То е изкуство. Днес се твърди, че произведението на изкуството не е никакво произведение. Машините са истинските неща. Огънят продължава да мами.
Водни песни
Суровите уроци, донесени от огъня на древното човечество, биха могли никога да не намерят сигурно място в човешката психика, ако бяха изследвани и разработени технологически по-фундаменталните енергии. Огънят дълбоко изкривил и разделил човешкото възприятие за природата и завинаги фиксирал светогледа и технологията ни към така наречените „термодинамични ограничения“.
Огънят нанесъл жестоки вреди на съзнанието ни, постоянно филтрирайки нашите видения и живи мисли. Тези вреди отровили технологичните ни мечти. Отчаяната ни потребност от повече топлина, повече светлина и повече движение не ни позволява да открием други начини за тяхното получаване без помощта на огъня. Машините без огън са дамгосани като „невъзможни“. Малко са инженерите, според които може да съществуват и други, по-фундаментални енергии от огъня или топлината. Тези енергии текат вечно. Тези енергии са навсякъде, те съществуват редом с познатите проявления на морето и слънцето, на звездите и вятъра. Съществуват други енергии, както съществуват видения и мечти. Но всичките ни мисли са съсредоточени върху оцеляването и затова не сме склонни или способни да се освободим от огнената парадигма.
Въпреки тази тъжна нагласа, от която мнозина не могат да се освободят, ужасният шаблон на огъня не е единствената гледна точка към света. Огънят не е единствената енергия, която може да ни предложи природата. Време е отново да се вслушаме какво ни пеят водните песни, митове от старата зелена гора. Съществува огън, и той убива. Но природата е градина, съкровищница на динамики.
Работещата субстанция на водния свят са виденията, символите, архетипите. Там са и технологиите, които призовават и усилват тези потоци на въображението. Но те успяват да намерят и материалната си изява. Децата го знаят. Експериментаторите и изобретателите търсят тези изяви. И тези материализации, винаги съществуващи и рядко виждани, биват откривани периодично и „случайно“.
Това се случва само когато видението изпълни хората до такава степен, че за миг успява да вдигне огнената маска, шаблона. Тогава се правят „аномални открития“. Всъщност „аномалия“ е блокирането на собствения ни ум. Затова онези, които правят подобни открития и създават „аномални“ технологии, рядко стават част от академичната общност, в която огненият шаблон е суров и убийствен. Където мечтите са гонени, мразени, унищожавани и погребвани. В действителност, изпълването с водни символи, образи и мечти унищожават огнения шаблон. Старите хора за знаели тайната. Водата угасява огъня. Водата унищожава огъня.
Воден път
Изумително и подозрително е, че термодинамиката, плод на велики умове, няма абсолютно никакво отношение към съзнанието на онези, които й придали математически образ. Във всяка наука първото нещо, което трябва да се вземе предвид, е съзнанието. Съзнанието е енергията, чрез която черпим опит и чрез която познаваме себе си.
Ако откриването на изпълващата цялата природа енергия бе станало преди откриването на огъня, човешката психика и различните й технологически изрази нямаше да са фокусирани върху огъня и неговите „термодинамични ограничения“. Тази изпълваща цялата природа енергия е енергията на мечтите. Истинските материализации на мечтите са онези „аномални“ енергии, които потенциално съществуват навсякъде. Те са истински. Те са вечни. Те са били открити и използвани от редица изобретатели и са въплътени в работещите им патенти.
За разлика от огъня, растенията не съществуват, само за да консумират и след това да изчезнат. Навсякъде живите същества отричат правилата на термодинамиката. В сравнение с растежа и тенденциите в живата материя, огънят не е в състояние да ни научи на нищо. Оцеляване, машини, огън и гориво — всички те са брънки в тежката верига, висяща прекалено дълго на врата на човечеството.
Огън. Гориво. Огън. Гориво. Звънът на плена, от който не са се освободили нито умовете, нито душите, нито телата. Звънът се засилва и стяга човешкото въображение в примката си. Той е образът на змията, която поглъща собствената си опашка и така задавя човечеството до смърт. Огънят разделя ума на хората и приковава всички мисли към криволичещия си димен път. Никой не може дори да си представи друг път за получаване на енергия. И той се пада на онези чувствителни мечтатели, които по една щастлива случайност виждат редките феномени, помагащи им да намерят изход.
Магията, която разбива проклятието, е недостъпна за забравилите да мечтаят. Търсените от нас образи винаги са ни говорили. Те са достъпни. Не изискват медитации или строги упражнения. Те текат вечно. Те са най-дълбокото лъчение. Ние сме онези, които сме забравили как да ги разпознаваме и да ги отделяме от обсебилите ни мисли.
Онези, които огънят е обгорил, няма да приемат тези идеи. Въпреки това съществува енергиен пласт, в който се сливат в едно вътрешните мечти и външната природа. Изкуството да виждат образите и дълбокото им значение, е обичайно за онези, които обичат поезията. Тя е чувствително изкуство, изискващо желание да се навлезе в духовния свят.
За разлика от поезията, животът не е предварително написан „образен текст“. Въпреки това, всички наши действия са изпълнени със спонтанна поява на образи, впечатления и прозрения. Това дълбоко лъчение се посреща с радост от онези, които възприемат неговата проява на фона на ежедневието.
Водни отражения
Мисловните енергии едновременно се използват и освобождават в цикъла на живота. Растежът на живите същества не се дължи основно на енергийни причини. Енергийните конверсии, поток и размяна могат да се проследят навсякъде в организмите. Въпреки това, ние по рождение осъзнаваме, че тези термодинамични шаблони по никакъв начин не представят основната функция на живото същество или причината за съществуването му. Могат да се приведат многобройни доводи, показващи, че растенията притежават основна сетивност и съзнателност (Боуз, Бакстър, Лорънс). Въпреки тези чудеса, трябва да погледнем в лабораторията на собствения си опит, за да разберем по-добре света.
Символите и формите на неизвестните неща, появяващи се от океана на мечтите, някога са ръководели изцяло действията на хората. Вдъхновения, откровения и видения са говорели чрез природата, насочвайки платната на цивилизацията към слънцето. Нямало разлика, нямало разделяне между мечта и природа. Съзнанието, преминаващо през нас като образи и изпълнени със смисъл символи, никога няма да може да се измери със средствата на термодинамиката. Енергията на съзнанието никога не може да се скрои според нелепите ограничения на огнената парадигма. Съзнанието не може да се измери пряко. И въпреки квантитативната невъзможност да се направи това, тази фундаментална енергия съществува.
Мечтите и символите са доказателство за лъчението на природата. Образи, символи и мечти се появяват като неканени посланици от най-дълбокия и изпълнен със смисъл свят. Всички велики умове са твърдели, че те са техният истински и единствен източник на креативна сила. С прекрасните си рими митологиите ясно описват магията на лъчението, на безкрайната светлина. Старият воден свят, покрит с планини и гори. Вечнозеленото дърво, водният символ на безкрайния живот, може да научи човечеството на всичко необходимо без нуждата от огън.
След векове мъчения в огнената парадигма, древните философи пренасочили мисълта си към фундаменталния свят на мечтите и ума. Там те научили, че сливането на мечта и природа е фундаменталната реалност на света. С това знание започнали да правят зашеметяващи открития. Символите и образите се появявали, за да оформят прекрасните извиващи се пътища към външния свят.
