Райзенберг — лабораторията крепост на барон Фон Райхенбах.
Световната светлина
През четирите десетилетия усилени и педантични проучвания барон Фон Райхенбах успял да събере огромен брой данни. Неговият изтънчен и богат начин на писане станал пример за подражание на последователите му. Многобройните му публикации циркулирали из европейските научни кръгове и се превърнали в ценни придобивки и за най-видните умове на времето — Крукс и Тесла са само двама техни представители. Оставените от него томове, писма, лекции и непубликувани записки са достатъчни да запълнят една малка библиотека.
Малцина съвременни учени са успели да постигнат забравеното викторианско познание. Малцина са успели да разберат изгубената технология, разработена от предшествениците ни. Още по-малко са онези, които все още развиват квалитативни експериментални модели, чрез които да се разбере заобикалящия ни свят — че той се основава на съзнание, на обмен на съзнателни енергии между отделените му части.
Успелите да достигнат викторианската съкровищница на знания направили зашеметяващи открития, изхождайки от основните й принципи. Учените от началото на XX век повтарят експериментите на барон Фон Райхенбах (Дж. С. Уайт, Тесла, Льо Бон, Ейбрамс, Драун). След като възрастният барон се споминал, самият Фехнер публикувал трактат, представляващ своеобразен мълчалив поклон пред Райхенбах: „Ще си останем в този тъмен и студен свят, ако не отворим вътрешните си очи на духа, за да видим пламъка на природата отвътре.“
Думите на великия барон Фон Райхенбах и до днес отекват в умовете на онези, които знаят тайната на изгубения светоглед, на забравената наука „Следователно, всичко излъчва СВЕТЛИНА всичко, всичко. Живеем в свят, изпълнен със СВЕТЕЩА материя!“
Глава 2
Да чуваш по жицата. Антонио Меучи
Пътувания
Антонио Меучи е забравеният скромен гений, чиито открития предхождат всички революции в комуникационната техника от миналото столетие. Времето, през което ги е направил, само по себе си е достатъчно показателно. Истинско чудо е как в онази епоха Меучи е успял да разработи случайните си открития и да ги превърне в работещи системи.
„Отглеждането“ на една технология от първия проблясък на идеята до завършването й е постижение от особена категория. Откривател на телефона, Меучи с право се възхвалява като истинския баща на телефонията от онези негови съмишленици, които са запознати с необичайната му и трогателна биография. Но той е създател на далеч повече неща от телефона, който познаваме всички. Меучи е автор на две напълно различни телефонни системи. Първото и най-изумителното му откритие е известно като физиофония — телефониране през тялото и слушане през жиците. Едва след това дошъл ред на акустичната телефония, преварила с десетилетия всеки друг неин легендарен откривател.
Меучи захранвал телефоните си с електричество, взимано от земята чрез специални акумулатори, както и от небето с помощта на диоди с достатъчно голяма площ, за да могат да извличат статичното електричество от въздуха. Елиминирайки необходимостта от използване на батерии в телефонните си системи, Меучи пръв започнал да гради планове за презокеанска система за гласова комуникация. Идеята му била велика и същевременно реално осъществима. По-късно Маркони щял да използва методите, открити от отдавна забравения Меучи.
Той разработил ферити, с чиято помощ конструирал истински аудио трансформатори и приемно- предавателни устройства с високоговорители. Той е създателят на морския радар и подводните комуникационни системи. Постиженията му в химическата обработка и промишлената химия са твърде много, за да се спираме върху тях в този кратък обзор. И всичките му чудеса били измислени и демонстрирани доста преди 1857 г.
Сеньор Меучи бил блестящ откривател, инженер и специалист по приложна химия. Докато живеел във Флоренция, работел като сценичен дизайнер и техник в различни театри. Антонио Меучи напуснал града със съпругата си, за да се спаси от угрозата на гражданската война, бушуваща по онова време в Италия. Мнозина емигранти в търсене на спокоен и мирен живот решили да потърсят убежище в Новия свят от другата страна на океана.
Тъй като за съжаление му отказали влизане в Съединените щати, Меучи и семейството му поели по пътя, по който били принудени да поемат и повечето други бегълци от Средиземноморието. Отклонени на югозапад, те били буквално принудени да се установят в карибските и южноамериканските пристанища. И до наши дни там продължават да съществуват многобройни колонии от европейски емигранти, на които законът не позволил да се заселят в Съединените щати. Повечето открили, че местните жители ги приемат с почти същата топлина и гостоприемство, каквито биха открили и в родината си. И това станало причина да се установят по тези места завинаги.
Семейството на Меучи пристигнало в Куба и превърнало Хавана в свой дом. Открили, че тази топла и приветлива страна е земя на нови и прекрасни възможности. Докато живеел в Хавана, сеньор Меучи се занимавал с множество експерименти и изследвания и разработил нов метод за галванопластика на металите. Разработката му намерила приложение в оборудването на кубинската армия и в Хавана Меучи си спечелил славата и уважението на учен и изобретател.
Меучи изработил няколко електрически контролни системи специално за хаванската опера „Театро Такон“. Електрически реостати осигурявали безопасността и лесното управление на въглеродните дъгови лампи. Механични приспособления вдигали, спускали, разтваряли и затваряли тежките завеси. Теза автоматични системи били истинско чудо сами по себе си.
Младият и романтичен Меучи намирал работата си в театъра за изключително завладяваща и вдъхновяваща. Там мечтите се превръщали в реалност и макар и за кратко, студеният прагматизъм отстъпвал на красотата. Фантазията и чудесата били магически еликсири, изпълващи душата и отварящи очите на съзнанието. Подобно на детските си години, човек можел да възприеме божествените откровения, необходими за откриването на неочаквани феномени и разработване на невиждани дотогава технологии.
Решението да се премести в Хавана наистина се оказало добро. Гостоприемството и признанието внесли радост в горчивия живот на бежанците. Съпругата на Меучи често се изненадвала на все по-чудноватите му идеи и изобретения, но с трайното им установяване в Хавана започнала да го гълчи и да мърмори, че трябва да измисли нещо сериозно и практично, с което „да вържат двата края“.
Всеобщият интерес към физиологичните състояния и техните електрически реакции станал причина Меучи да се заеме с изследвания в областта на електро медицината. С тази чисто практическа идея той оборудвал цяла експериментална електромедицинска лаборатория в сградата на операта. Отдавайки се на изкуството на „електро медицината“, която била така популярна в Европа и в Новия свят, Меучи се заел да изследва лечебните способности на електрическия импулс. Докато прокарвал слаб ток от малки индукционни намотки в телата на пациентите си с надежда да ги излекува, Меучи научил, че „тайната на изкуството“ се крие в точния контрол на „силата и продължителността“ на електрическия импулс.
Според него болката и определени физически състояния могат да се лекуват чрез електрически методи, стига да се прилагат много краткотрайни импулси с незначителен волтаж. Импулсите с определена продължителност и мощност би трябвало да освободят страдащите от болката им. Освен това Меучи вярвал, че със същите средства може да се стимулира възстановяването на тъканите и костите.
Онова, което наистина интересувало сеньор Меучи, било колко време трябва да трае импулсът, пускан в тялото на пациента. За целта той направил специални плъзгачи, с помощта, на които да регулира продължителността му. Възможно било контактната повърхност да се премества на зигзаг върху неподвижен източник на електричество. Променяйки разстоянието между контактите, Меучи можел механично да
