генерира изключително краткотрайни електрически импулси.
Реостатите можели да се използват и за регулиране на силата на тока. С въвеждането на тези две контролни устройства станало възможно прилагането на точно необходимата „сила и продължителност“ на тока. Меучи смятал да опише различни серии от импулси, способни да премахнат определен вид болка или заболяване. Целта му била да състави каталог на лечебни електрически импулси. Ако бъде разработена подробно, подобна технология би осигурила на практикуващите лекари ново средство за борба със заболяванията.
За да осъществи целите си, сеньор Меучи провел многобройни опити. Често пациентите му били служители от операта и актьори. Всички били сигурни, че лечението му определено действа. Методът на Меучи напълно променял състоянието на пациента. Изобретателят обръщал специално внимание на местоположението и големината на поставяните върху тялото електроди — често те били съвсем малки и били поставяни върху специфични нервни точки, за да повлияят на аналгетичните (обезболяващите) им свойства. Меучи бил особено предпазлив със „силата на импулса“ — обикновено пускал в тялото на пациента само по един миливолт. При правилно използване на импулсите болката постепенно изчезвала.
Меучи вече изобретил фини реостати за настройване на изходния ток от електрическото си устройство. За да осигури напълно „проверено“ електролечение, той винаги експериментирал първо върху самия себе си. Така можел да съди за параметрите лично и с по-голяма отговорност. Имал навика да прилага лечението си и върху болнавата си съпруга Естер, за която артритът постепенно се превръщал в същинска прокоба. Меучи искал да я избави напълно от заболяването. Докато будувал и се молел по цели нощи, Антонио се мъчел да усъвършенства средствата за артикулиране на импулсите, с което лечението му да бъде възможно най- ефективно.
Подобно на останалите му открития, осъществяването на тези изпреварили времето си идеи в областта на медицината станало в началото на XX век. Всеки изследовател в тази област на медицината използвал изключително краткотрайни импулси с определен волтаж, за да облекчи широка гама от заболявания. Електромедицинският метод на Меучи бил преоткрит, независимо от учени като Никола Тесла, д-р А. Ейбрамс, Дж. Лаковски, д-р Т. Колсън. Всеки от тях съставил каталог на специфични импулси, предназначени да лекуват точно определени заболявания. И всеки от тях разработил метод за използване на импулси с точно определена продължителност и сила, постигайки забележителни резултати в лечението.
Сравнително неотдавна неколцина медици използваха импулсния метод, за да ускорят неимоверно регенерацията на кости и тъкани. Опитите им потвърдиха, че човешката физиология реагира с ускоряване, когато върху нея се приложат подходящи електрически импулси. Опитите им се следят отблизо от властите, желаещи да наложат контрол върху новата наука.
От страх да не изгубят собствените си фармацевтични монополи, повечето бюрократи в областта на медицината използват всяка възможност да дискредитират и дори да елиминират тези революционни похвати. Ъптън Синклер лично се запознал с лечебната апаратура и медиците, развили новите методи. Той защитава тяхната кауза в многобройните си публикации и яростно разобличава онези, които се опитват да сложат край на делото им.
Синклер споменава за социалната революция, която неизбежно би последвала подобни открития. Той правилно посочва, че разпространението на новите технологии не би могло да се осъществи без драматична битка с установения ред. Победен от интриги на най-високо ниво, Синклер за жалост подценил способността на бюрократите да заличат технологиите, които биха сторили единствено добро на цялото общество.
Този бележит автор е писал много за трудовете на д-р Ейбрамс, който по-късно бил оклеветен и злепоставен както от Министерството по храните и лекарствата, така и от Американската лекарска асоциация. Моментално срещу новите методи бе предприета груба атака, целяща да ги унищожи веднъж завинаги. Но това е история, която може да се разкаже най-добре в няколко други биографии. Електромедицинските методи на Меучи скоро щели да се превърнат в революционно средство за комуникация на големи разстояния.
Шок
Така стигаме до един от главните епизоди в живота на Меучи, когато прави най-забележителното си откритие. В края на живота си изобретателят разказал следната история, случила се през 1849 г., когато бил на четиридесет и една годишна възраст. Един господин страдал от непоносима мигрена и тъй като лечебните свойства на електромедицинските методи на сеньор Меучи били известни на мнозина, потърсил помощта му.
Меучи настанил омаломощения нещастник на стол в съседната стая. Състоянието на пациента пораждало искрено съчувствие. Антонио вече изпитал страданието от болката на любимата си съпруга. Очите й, подобно на очите на мъжа пред него, умолявали за лек, който все още оставал тайнствен и недостижим. Изпълнен със загриженост, Антонио е опитал да облекчи страданието на пациента си.
Той поставил малък меден електрод в устата на мъжа и го помолил да хване другия (медна пръчка) в ръката си. Апаратурата за генериране на импулси се намирала в съседната стая. Меучи отишъл при нея и си поставил идентични електроди, за да открие възможно най-слабия импулс. Казал на пациента си да се отпусне и да очаква как болката моментално ще изчезне, като в същото време настройвал индукционната намотка.
Характерно за силната мигрена е, че предизвиква също толкова силна реакция спрямо най-малкия дразнител. Пациентът бил много чувствителен към болка и усетил импулсите (макар и съвсем слаби и стимулиращи). В очакване на някакъв ужасен шок, пациентът изкрещял още при първото гъделичкане.
Меучи моментално забравил състраданието, което изпитвал към нещастника в съседното помещение. Вниманието му неочаквано се отклонило към нещо необичайно и поразително, проявило се за първи път — той буквално „почувствал“ вика на пациента в собствената си уста! След като преодолял стъписването си, Меучи се втурнал в съседната стая да разбере каква е причината за писъците. Зарадван, че нещастникът все още не е избягал, той сменил електрода в устата му и се върнал при апаратурата, за да направи същите настройки, но този път при затворена врата. Помолил господина да говори по-високо, а самият той отново поставил електрода в устата си.
За своя най-голяма изненада, Меучи отново чул далечния глас „в собствената си уста“. Произношението било ясно, отчетливо и напълно различно от приглушените звуци, идващи през затворената врата. Това било истинско откритие! Антонио Меучи се натъкнал на онова, което по-късно щяло да стане известно като „електро фоничен“ ефект.
Феноменът, познат по-късно като физиофония, представлява нервна реакция на токове от специфично естество. Нервната система в тялото използва импулси с безкрайно малка мощност и Меучи съвсем случайно използвал подобни токове. Те съдържали сигнали, които можели да се чуят — тоест звуци. Странният метод на „чуване чрез тялото“ изобщо не използвал ушите и резонирал в деликатните тъкани на мястото на контакт с електрода. В случая — с тъканите в устата.
Двамата си благодарили взаимно и пациентът си тръгнал. Лечението успяло да се справи с мигрената. Наградата на Меучи не била парична. Това било откритието по една щастлива случайност — предаването на човешки глас по проводник. С тези няколко малки експеримента Меучи положил основите на бъдещата история на телефонията.
Гласове
Въодушевеният и изпълнен с радост Антонио помолил неколцина приятели да бъдат така добри да участват в експериментите му. Дал по един орален електрод на всеки от тях и ги помолил да говорят или викат. Самият той се настанил в затвореното помещение и допрял своя електрод до устата си. Щом някой проговарял или извиквал нещо, Меучи го чувал съвсем ясно — звукът се възприемал от тъканите на устата му. Откритието било зашеметяващо.
Несъмнено физиофонията е най-бележитото постижение на Меучи в областта на телефонията. Той обаче не предвидил съдбата на своето странно и чудесно откритие. Само си помислете — да чувате без уши, а направо чрез нервите си! Последствията от това откритие са толкова много, колкото и възможните му
