приложения. Нима е възможно изгубилите слуха си хора отново да чуят звуци? За Меучи нямало съмнение, че това е възможно.
Първата серия от новите му експерименти целяла да намери начин за подобряване на електро фоничния ефект. За целта Меучи изработил предварителен комплект електроди. Външният вид на устройствата изглеждал странно за хората от онова време — както, между другото, и за нас самите. Всяко едно било направено от малки коркови цилиндри, към които били прикрепени гладки медни дискове. Всеки трябвало да постави личното си приемно-предавателно устройство направо в устата си! Другият електрод се държал в ръка.
Меучи многократно потвърждавал съществуването на физиофоничния феномен. Онези, които изпробвали станалия вече прочут ефект, оставали поразени. Освен това се оказало, че е възможно дължината на проводниците да се увеличи многократно и да достигне стотици метри. Звуците се чували съвсем ясно „в нервите“, когато се използвало съвсем слабо напрежение. За първи път в съвременната история преднамерено били предавани звуци по проводници на електричество.
Слуховите органи не играели никаква роля в този начин на комуникация. Меучи открил, че оралните вибрации варират в зависимост от съпротивлението на веригата — устните мускули трептели в съответствие с тока. Произнесените звуци се предавали като вибриращ електрически ток по жицата, който можел да се усети и „чуе“ в нервните окончания и мускулните тъкани.
Възможно е забележителните му резултати да се повторят, стига да се вземат строги мерки за избягване на евентуални наранявания. Напреженията по проводника трябва да бъдат минимални. Когато стигнат по-подходящ начин до тъканите, звуците се чуват в онази част на тялото, която се намира в контакт с жицата. Няма съмнение, че електрическият сигнал предизвиква идентични аудио контракции в чувствителните тъкани. Това е единият от източниците на „чуваните“ чрез вътрешностите звуци. Всъщност, когато импулсите са подредени по-подходящ начин, нервите образуват един по-голям канал и пряко предават съдържанието на импулсите без посредничеството на вътрешното ухо.
Физиофонията е най-голямото откритие на Меучи и би трябвало той да го прокара, преди да се заеме с разработването на обикновената акустична телефония. Четвърт век по-късно в Америка феноменът щял да бъде преоткрит от Елайша Грей, който ще направи физиофонията основна тема на научните си разработки. Много по-късно подозрително идентични демонстрации ще се появят и в писмата на Бел, който несъмнено е копирал експериментите, проведени първо от Меучи, а след това от Грей и Рейс.
В началото на XX век в някои метрополитени съществували мюзикхолове за глухи, където лишените от слух хора можели да се наслаждават на музиката благодарение на електроди, държани в ръка. С малки модификации, целящи по-свободно движение, подобни устройства позволявали на глухите дори да танцуват. Те можели да усещат и чуват пряко музиката и ритъма благодарение на малки медни пръчки, свързани към мрежа на тавана. Физиофонията, наричана в днешно време „неврофония“, пази в себе си тайната на една нова технология. Нейното преоткриване помага на засегнатите от глухота хора.
Меучи открил две различни форми на гласова комуникация — физиофонията и акустичната телефония. Следващите му експерименти били свързани с намирането на начин за пълно отделяне на физиофоничното действие от човешкото тяло. Той разработил работещи системи, позволяващи използването и на двата метода за комуникация, но наблягал предимно на акустичната телефония. Смяната на тъканите на устата с отделна вибрираща медия изисквала разширяване на закрепените за корка електроди.
Меучи използвал тънка и гъвкава медна жица (пластина), която да може свободно да вибрира в тежък книжен конус. Изобретателят отново променил експеримента. Този път собственият му орален електрод също щял да бъде затворен в хартиен конус. Отново всеки от участниците бил молен да говори в първия електрод, докато Меучи слушал. Всеки път думите били възприемани като вибрации на въздуха. Това било първото акустично приемно-предавателно устройство.
Меучи описал всички свои открития през 1849 г., когато Александър Греъм Бел бил едва двегодишен. По онова време Меучи живеел в Хавана и правел планове за първата телефонна система. Представял си, че американската промишленост ще предложи безкрайни възможности за реализиране на откритата от него нова технология. Телефонната система би революционизирала всяка държава, която съдейства за разпространението й.
Свещи
През втората половина на XIX век вратите към свободата не били широко и безрезервно отворени пред желаещите да се заселят в Америка европейци. Суровите имиграционни закони не им позволявали дори да влязат в пристанището на Ню Йорк. Намирането на работа било още по-трудно, ако не и невъзможно. Новопристигналите се сблъсквали с тежки, почти нечовешки условия на живот. В страната на свободната инициатива нямало никакви системи за подпомагане. Забравени открития и нововъведения течали като кръв под тежката ръка на магнатите монополисти.
„Новият свят“ не бил склонен да приеме новодошлите с отворени обятия. Дискриминацията спрямо емигрантите от Европа се ширела безпрепятствено и безнаказано. Когато Америка най-сетне отворила врати, за идващите да живеят и работят в Новия свят нямало никаква сигурност. Нямало обещания, нямало храна, нямало работа, нямало спешна помощ. Да бъдеш в Америка, означавало да се справяш сам срещу всичко.
По онова време широко разпространени били предубежденията срещу „чужденците“. Имигрантите, надяващи се на по-добър живот в северните части на страната, ги чакало горчиво разочарование. Мнозина от новопристигналите предпочитали временната болка в гетата на бруталния град просто защото очите им били вперени в бъдещето.
Европейците пристигали в Америка с уменията и знанията си. Майстори занаятчии и техници в Стария свят, тези „нежелани“ натрапници в крайна сметка победили закостенялата индустриална система с добрата си работа и мнозина от тях по-късно създали американската промишленост. Неслучайно Томас Едисон наемал само европейски специалисти. За по-малко от две поколения децата на тези храбри личности станали лидери в своята област и влели на „болната от левкемия“ нация поредния приток свежа кръв, от която се нуждаела.
Старите родове презирали новодошлите, на които било гледано отначало с ужас, после с негодувание, а накрая — с твърда решимост да бъдат сложени на мястото им. След жестоките кампании от страна на бюрократите и местните величия да пропъдят чужденците от Северна Америка, богатите противостоящи пуритани потърсили помощта на закона, за да си осигурят защитата, която смятали, че им се полага. Тази лишена от съзидателност склонност да се манипулират прийомите на свободата в името на властта се превърнала в тема, която винаги е петнила историята на тази страна. Неуморимият и пламенен експанзионизъм на тези „чужденци“ до такава степен заплашвал безсилната бюрокрация, че били приети специални закони за ограничаване на безспирния наплив. Убедени, че новодошлите са всъщност нагли узурпатори на младата и наскоро консолидирана република, финансистите принудили законодателите да създадат „средна класа“, която остава основната движеща сила на страната и до наши дни.
Принудени да живеят в постоянен труд и непрекъснато плащане на данъци, децата на имигрантите вече не поставят под въпрос бариерите пред безкрайните възможности за лични постижения. Докато малцина се питат защо чувството им за неудовлетвореност толкова рядко може да се стопи в истинската лична свобода, с която Америка се гордее толкова много, повечето просто се задоволяват с баналния живот на консуматори.
Въпреки това „американският“ бум в областта на музиката, изкуствата, промишлеността и технологиите следвали имигрантите навсякъде, където им се налагало да търсят убежище. Когато Антонио и Естер Меучи пристигнали в Ню Йорк, изобретателят бил четиридесет и две годишен. Установили се в Клифтън, Стейтън Айланд.
По онова време Клифтън бил живописно малко градче, кацнало на скалистия хребет и оградено от ромолящи потоци и гъсти гори. Годината била 1850. Меучи се настанил в голяма и просторна къща с безброй прозорци. Златистата слънчева светлина изпълвала дома, в който Антонио създавал технологията на бъдещето. Стаите били обзаведени с мебели в стил art noveau, изработени лично от него. И до днес са се запазили някои от тях, както и едно прекрасно четириоктавно пиано. Самата къща днес е обявена за национален паметник.
