Бедната му жена, превърнала се вече в пълен инвалид, прекарвала цялото си време в спалнята на втория етаж. Именно в стария Клифтън Меучи изобретил своя „телетрофоно“. Устройството претърпяло няколко промени и подобрения, докато не се появили няколко различни оригинални модела. За да свързва двата края и да посреща ежедневните разходи, Меучи измислил една химична формула за изработка на специален вид свещи и отворил малка фабрика за производството им. Бездимните свещи му осигурявали скромна сума, която позволила на семейството да оцелее в Новия свят. През многото години оттук нататък Меучи помагал на не един изпаднал в нужда човек.
Антонио патентовал формулата за бездимните свещи, както и някои други химични съединения, свързани с малката му фабрика. Свещите му бързо станали популярни и започнали да се търсят от съседи, енорийски църкви и малки смесени магазини. Това го подбудило да се заеме с масовото им производство. Покрай пласирането на стоката вече имал възможност да се занимава и с други експерименти. Това го окуражило и той започнал да прави изобретение след изобретение.
В дома си Меучи инсталирал малка телетрофонична система, както бил направил по-рано в Хавана. Артритът вече бил успял да превърне съпругата му Естер в пълен инвалид. Свързването на стаята й с малката фабрика за свещи позволило на Меучи да разговаря с жена си през целия ден. Кабелите на системата минавали по парапета на стълбището, продължавали през стаи и стени, след което покривали разстоянието до сградата на фабриката, временно прикачени на няколко места.
Меучи се погрижил кабелите да не бъдат прекалено опънати, за да не се скъсат през зимата. Всеки аспект на системата му била прототип. Всичките му съседи се запознали с изобретението му на никого не било отказвано „да говори по жицата“.
От време на време семейството пускало квартиранти, за да си позволи някой и друг дребен лукс от най-обикновено естество. Когато Гарибалди бил прогонен от Италия като метежник, той потърсил Меучи и се установил в Клифтън. Недалеч от дома му била построена малка фабрика за производство на химичните му свещи.
Благодарение на този единствен, но постоянен финансов източник, Меучи можел да продължи да се занимава с любимите си експерименти. Към 1852 г. вече успял да инсталира и да използва редовно няколко телетрофонични системи в дома си. Заедно с Гарибалди често се разхождали и излизали на лов или за риба в горите на някогашната холандска колония Стейтън Айланд.
Всеки следващ дизайн на телетрофона рано или късно се прибавял към растящата колекция, събрана на тавана на къщата му. Подобрените модели един след друг влизали в употреба в системата му. Благодарение на модифицираните устройства Меучи можел да разговаря без проблеми с болната си съпруга, с работници и приятели. Разстоянията престанали да бъдат проблем. Системата му била в състояние да пренесе гласа му до всяко едно място. Мнозина свидетели и съседи, на които може да се има доверие, всъщност използвали системата му. Сред тях бил, разбира се, и Джузепе Гарибалди.
Меучи и съпругата му поканили Гарибалди да остане в скромния им дом на Стейтън Айланд колкото пожелае. Великият италиански революционер споделял с тях трудностите и бедността с вяра, надежда и любов, изразени по безброй начини. Подкрепяли се взаимно в борбата срещу безчестието, недоверието, оскърбленията и всички дребни неприятности, които ги следвали навсякъде. На семейство Меучи не били чужди несгодите, които в крайна сметка каляват характера.
Семейство Меучи и Гарибалди продължили да произвеждат свещи и други подобни продукти, с което успявали да посрещнат нуждите си и да помагат на другите пришълци в Новия свят. Честите финансови кризи не били в състояние да ги накарат да загърбят мечтите си. Нищо не можело да накара Меучи да спре експериментите в лабораторията си или да се откаже от поет ангажимент.
Понякога се случва да настъпи промяна, която да разкрие нови възможности и радост за уморените сърца. След дългия зимен сън слънцето ненадейно огряло през прозореца. На гости на семейство Меучи дошъл техен стар приятел от Хавана. Карлос Падер се поинтересувал дали Меучи продължава да експериментира със станалия вече прочут „телетрофоно“.
Меучи му показал направеното досега, но признал, че се нуждае от нови материали. Сеньор Падер и спътникът му Гаетано Негрети съобщили на приятеля си Антонио, че на централната улица в Манхатън има много добър производител на телеграфски инструменти. Така сеньор Меучи се запознал с някой си господин Честър, собственикът на фабриката.
Господин Честър бил ентусиазиран и приветлив предприемач, който с голямо удоволствие разговарял с Антонио. Двамата споделяли техническите си умения на развален английски. Вратите на фабриката на централната улица били винаги отворени за Меучи, който неведнъж идвал там, за да поръча части и да се запознава с последните постижения в областта на телеграфията. Именно тогава Меучи получил нови познания. Заловил се здраво за работа и поръчал материали за новите си експерименти. В Клифтън започнали да се появяват нови и все по-добри модели телетрофони.
В експериментите си Меучи бил методичен, акуратен и внимателен и към най-малката подробност. Водел си подробни бележки, нещо, което по-късно помогнало да отстои честта си. Винаги завършвал едно устройство, преди да предприеме каквито и да било модификации в дизайна му. Креативният му талант и познаването на материалите му позволявали да разбира и предугажда „следващия ход“. Неговата проницателност, новаторство и способност да прилага знанията си на практика били несравними.
По-късно методите на Меучи били прилагани най-вече от Томас Едисон. Когато единствено разсъжденията не давали плодове, Меучи тръгвал по пътя на опита и грешката. В края на краищата, основните принципи на телетрофонията му се бяха разкрили по чиста случайност. Самото провидение в действие!
Телетрофоно
Меучи методично изпробвал най-различни средства за превръщането на речта в електрически вибрации. От 1850 до 1862 г. той създал над тридесет различни модела и двадесет отделни варианти. Първите модели се основавали на принципа на вибриращата медна примка (верига), който открил още в Хавана. Хартиените конуси били заменени с метални цилиндри, за да се засили резонансът. Започнал да експериментира с тънки животински мембрани, които вибрирали от контакта с медната пластина. Този модел е първият, напомнящ за телефона такъв, какъвто го познаваме и днес.
Меучи поставил фини електромагнитни бобини около медните електроди, с което значително засилил амплитудата на звука. В следващата серия започнал да експериментира с магнитни вибратори. В моделите му могат да се видят най-разнообразни примки (вериги), намотки, пластини от меко желязо и железни подкови. Последните модели дали изумително добри резултати. Освен това диаграмите на Меучи показват, че е експериментирал както с отделени, така и със „свързани“ медни диафрагми (мембрани). Вторите работели според все още неоткрития „ефект на Хол“, при който пренасящите тока проводници вибрират по-силно в магнитни полета, генерирани от собствените им токове.
Макар че захранването на първите телетрофонични системи се осъществявало от намиращите се в мазето големи акумулатори, Меучи направил едно важно откритие, когато заземил линиите с различни метални плочи. Изведнъж системата му заработила така, сякаш към веригата били включени още енергийни източници. Меучи откачил акумулаторите в мазето, но системата продължила да работи, захранвана единствено от земните токове.
Използването на вкопани в земята различни плочи често се среща в ранните телеграфски патенти. Самите устройства, осигуряващи тази невероятна електрификация, се наричали „земни батерии“. Неколцина видни изследователи направили забележителни открития, докато работели върху земните батерии в края на XIX век. Те открили, че въпросните устройства всъщност не генерират никаква мощност.
Земните батерии прихващат земното електричество и го впрягат на работа. Някои телеграфски линии, захранвани единствено по този начин, продължили да работят чак до 30-те години на XX век. Имало системи, използващи земните си батерии цели четири десетилетия, без да се налага подмяната им!
Тези устройства са особено интересни, тъй като сякаш никога не корозират толкова, колкото би трябвало да се очаква според количеството електричество, което създават. Всъщност за корозия при тях почти не може да се говори, както се вижда от извадените от земята батерии. При тези устройства сме свидетели на някаква загадъчна регенерация — феномен, заслужаващ да бъде проучен и в наши дни.
Подобно на работилия по-късно Томас Едисон, Меучи бил гений в приложната химия. Много от техниките
