му си остават неизползвани и досега. Меучи разработвал странни покрития — използвал солена вода, графит, талк, восък, хлорна киселина, азбест, сяра и най-различни видове гума, с които покривал жиците. Третирани по такъв начин, проводниците получавали свойството да изправят тока. Те поглъщали и насочвали земното и въздушното електричество в линията — нещо като еднопосочен вентил (клапан). От техническа гледна точка създаденото от него представлявало всъщност диод с голяма външна площ.
С въвеждането на третираните по този начин проводници Меучи подобрил абсорбирането на „атмосферното електричество“. По жиците започнал да протича силен и постоянен ток, който нямал възможност да се освободи навън. Така Меучи успял да намери начин да захранва системата си единствено „от въздуха“.
Сега той бил в състояние свободно да използва въздушното и земното електричество, за да захранва телетрофоничната си система. Освен това открил, че латентната мощност в силните постоянни магнити е в състояние многократно да усилва звуците. Когато ги комбинирал с получената от земята енергия, Меучи открил, че може да получи истински усилвател. Открил, че звукът става много по-силен и може да се предава на много големи разстояния при онези от моделите му, в които се използвало „магнитно брашно“.
Отговорните за звука ядра от меко желязо били заменени с магнетит и различни композити, получени в лабораторията на Меучи. Новите устройства имали необичайно силен изход. Меучи използвал изключително фини медни намотки и уникалният дизайн на респондерите, позволили значително увеличаване на звуковия диапазон.
От новите модели се разнасяла силна, ясна и идеално разбираема реч. В устройството на респондерите Меучи използвал фина магнитна прах и така създал първите ферити в света — композити от желязо, цинк и манган, използвани по-късно в първите преобразуватели на радиовълни.
Телетрофоните му вече представлявали напълно оформени въз — тежки устройства със слушалки. Запазените модели силно напомнят на произведените много по-късно телефони на Бел — дървени кутии във формата на купи и дръжка, в която са вградени приемно-предавателните устройства. Човек говорел в слушалката и чувал отговора от същата мембрана. Всички скици, бележки и модели на Меучи категорично доказват, че той е истинският създател на телефона.
Освен това той използвал диафрагми, които пренасяли тока, модулиран от говора. Меучи разработил забележителни графитно солни покрития, за да подобри електропроводимостта на диафрагмите, изпреварвайки въглеродния микрофон на Едисон с цели 24 години!
През океана
Разполагайки с вече работеща система, Меучи започнал да крои планове в съвсем други направления в комуникациите. Умът му се насочил към океана и трансокеанските съобщения. Проверил идеята си, че морската вода е в състояние да замени телеграфните кабели — колкото и странно да звучи подобно нещо. По-късно тази идея щяла да получи названието „подводно безжично предаване“. Други вече били постигнали някои скромни резултати в тази област — Сомеринг, Линдси и Морз успели да изпратят слаби телеграфни сигнали през тесни потоци. А във въображението на Меучи целият Атлантически океан можел да изпълнява ролята на огромен резервоар за предаване на телефонни сигнали.
Опитите му го отвели на бреговете на Стейтън Айланд със своя телетрофоно, батериите и големи плочи от мед и цинк, които били поставени под водата на доста голямо разстояние една от друга. Гласовите съобщения се предавали през морската вода и се получавали от апарат, свързан към подобна уредба, монтирана на другия край на далечния бряг. Сигналите се чували съвсем ясно.
Повечето инженери ще възразят, че подобни експерименти биха се провалили при опит да се предадат гласови съобщения на големи разстояния, тъй като сигналът от предавателното устройство ще се разсее толкова много, че на другия край не би могло да се приеме на практика нищо годно за разбиране. Експериментът се провел на сравнително късо разстояние и на практика се оказал успешен. Най-важното в случая откритие засяга свойството на морската вода да регенерира сигнала. Тя се нуждае от съвсем малко количество ток, за да може да предава силни сигнали.
Самите плочи генерирали достатъчно електричество, за да захранват телетрофоничната система, без да е необходимо включването на батерии. Въпреки теоретичните очаквания, в морската вода сигналите не отслабвали. Когато Меучи говорел за трансокеански комуникации, той не преувеличавал. Самата вода като че ли представлявала един вид усилвател и регенератор. Добавянето на носеща честота (зумер) можело да изпрати сигналите в по-широк обхват, с което да гарантира по-добрия им фокус.
Сър Уилям Прийс повторил тези експерименти през Ламанша в началото на XX век. Успешните опити обаче били помрачени от появата на радиото. Някои учени смятат, че делото на Г. Маркони е всъщност комбинация от проводимата телеграфия на Меучи и ефирните безжични връзки. И въпреки протестите на пуристите е интересно да се отбележи, че по-късно за трансокеанските си предавания Маркони наистина ще използва потопени на 1,6 км един от друг медни екрани, които действали като „капацитетни балансьори“, следващи също толкова дългите вълни в океана.
Няколко сегмента от системата въздушни екрани на Маркони бяха открити в Ню Брънзуик (Ню Джързи) и Болинас (Калифорния). Ефирната система на Маркони се различава от модела на Меучи единствено по това, че в нея се използват няколкостотин хиляди вата дълго честотни токове. Всъщност за първите си презокеански системи Маркони на практика е използвал безжичното предаване на Меучи.
Меучи станал особено плодовит в изобретяването на тези свързани с морето устройства. Веднъж чул, че докато участвал в спасителна операция, някакъв водолаз чул ясно шума от двигателя на параход. Когато излязъл на повърхността се оказало, че въпросният кораб се намирал на цели четиридесет мили (64 км) от тях! Феноменът така впечатлил Меучи, че решил да използва телетрофона си за подводни комуникации и радарно устройство.
Идеята му била наистина оригинална и в реализирането й се използвала система от плочи за безжична гласова Връзка. Късите метални пръти върху шлема на водолаза били всъщност първите „антени“. С тяхна помощ водолазите можели да поддържат непрекъсната връзка с хората на повърхността. Металните пръти (с дължина до 30 см) се закрепвали на шлемовете и установявали безжична връзка — изобретение, достойно за романите на Жул Верн! Предаването и приемането се осъществявало благодарение на забележителната проводимост и способност на водата да регенерира сигналите.
Сега основната идея на Меучи станала установяването на стабилни морски системи за безжична комуникация. Той разработил няколко системи, предназначени да помагат при влизането в пристанищата и навигацията при намалена видимост. Групи от тон предаватели (разположени на фиксирани места и закрепени с шамандури) биха могли да съобщават за потенциални опасности на капитаните на кораби, оборудвани с приемници. Намиращите се на сушата станции и корабите щели да осъществяват връзка през водата посредством металните плочи, които щели да бъдат закрепени на определена дълбочина — много под кила на кораба и под всяка една от станциите на брега.
Корабите можели да влизат в пристанището, следвайки определени сигнали и избягвайки други. Тези тонове щели да се предават под водата от своеобразни тонални маяци. С тяхна помощ лоцманите щели да се ориентират по звука и да откриват съвсем точно определеното им място за приставане.
Местоположението на кораба можело да се изчисли, като се сравняват тоновете и тяхната сила. Самите тонове можели да се определят от малък бордови приемник, снабден с камертон. Предавателните станции щели да бъдат нанесени на картите и лоцманите биха могли да определят местоположението спрямо тях. Меучи мечтаел да сложи край на опасностите, които дебнели моряците в лошо или мъгливо време. Изобретателят правилно предвидил, че в бъдеще с подобна благородна работа ще се занимават цели екипи.
С други думи, Меучи предсказал системата LORAN4, която щяла да се появи цели седемдесет и пет години по-късно! В годините преди радиото да сложи край на нощната изолация на мореплавателите, намиращите се в открито море кораби се придържали към стриктно определени морски пътища. Катастрофите насред океана не били рядкост. Меучи замислял система, при която корабите могат да излъчват предупредителни сигнали, бележещи местоположението им. Чувствителни компаси щели да долавят близостта на други преминаващи кораби. Под корпуса на кораба щели да се инсталират двойки метални плочи, ориентирани по посоките на света. Доближаващите кораби щели да се
