Домът
Когато някой приближавал фермата на Стъбълфийлд, домакинът обикновено излизал навън и им давал знак да се махат. Често това ставало дори когато приближаващите се намирали прекалено далеч, за да бъдат забелязани. В продължение на много време Стъбълфийлд отказвал да разговаря с когото и да било. Много такива случаи ставали през нощта, когато било невъзможно да види от кабинета си до границите на имението. И въпреки това Нейтан се появявал на вратата и отпращал нежеланите гости.
Палави малчугани се опитвали да крадат от зеленчуците му и пропълзявали тихомълком в градината му. Незнайно как Нейтан винаги разбирал къде са и се озовавал до тях, като им се смеел, явно забавлявайки се. По-късно се споменава за звънци, които се задействали, щом някой наближи къщата на разстояние около километър. Изказани са предположения, че Стъбълфийлд е разработил някакво устройство, способно да засече положението на всеки нежелан гост.
Някои твърдели, че Нейтан до такава степен бил обсебен от стремежа си за уединение, че разположил из цялата ферма тънки жици, с чиято помощ да открива и изненадва натрапниците. Понякога Стъбълфийлд отивал точно към мястото, където се криели. Никой не успял да открие дори и една от предполагаемите жици. Ликуващият Нейтан неизбежно ги откривал и ги прогонвал.
Антонио Меучи също разработил методи на локализиране, при които се използвали звукови сигнали. При тях обаче имало нужда от приемници. Нейтан незнайно как разбирал откъде идват натрапниците и накъде точно са се запътили. Възможно е да е разработил система от безжични релета, реагиращи на заровени в земята сензори, които при задействане предавали сигнал в кабинета му. Възможно е приемникът да е бил снабден със звънящ механизъм. Но въпреки това, как е успявал да открие местоположението на хората с такава непогрешимост? След смъртта му в кабинета не били открити никакви сложни антени и друго подобно оборудване.
С оглед на всичките му експерименти със земната енергия и безжичните комуникации можем да приемем, че последните му две загадъчни изобретения говорят за напълно нови и непознати (макар и свързани с предишната му работа) феномени на земната енергия. Но що за феномен би му позволил да постигне подобно нещо?
Океанските вълни често очертават бреговата линия и я правят видима от големи разстояния. Същото биха могли да правят и електрическите вълни. Но как Нейтан е успял да моделира това в кабинета си? Не са открити никакви чертежи или карти. Освен това, ако е използвал някакъв вид доплеров радар или сонар (разпространяващи се навън земни електрически импулси), тогава как отзвукът от приближаващия натрапник е стигал обратно до приемника?
Някои дори предполагат, че Стъбълфийлд е измервал отклоненията в земната проводимост, предизвикани от стъпките на натрапниците. Но как подобен сигнал ще се предава до измервателния уред? Подобна ответна реакция на земните токове би означавала, че използваната енергия е някак раздразнителна и чувствителна. А това би означавало, че в геологията има нещо живо, останало неподозирано и проникващо навсякъде — песен или личност, добре позната на старите работници по телеграфните линии.
Устройства
В музея в Мъри се пази едно проектирано от Стъбълфийлд устройство, работещо единствено с получено от земята електричество. Устройството има няколко подвижни отвеса около подобна на компас окръжност и напомня на не по-малко загадъчните електростатични телеграфи от XVIII век. Изучаващите работата на Стъбълфийлд студенти разгледали устройството и в цялото си невежество решили, че представлява абсолютно безполезна железария.
Електростатичните телеграфи от началото на XVIII век разкриват, че устройството на Стъбълфийлд е много специална „находка“. При тези телеграфи се използвал заземен метален обръч, под който се намирал циферблат, и махало, на което се окачвал отвесът (от корк). Две такива устройства се свързвали помежду си с една нишка (понякога от коприна).
Сигналите се излъчвали и получавали по много любопитен начин, който си остава историческа мистерия. Преместването на отвеса над определена буква водело до съответното изместване на махалото на приемника — истинска аномалия. Тези странни устройства успявали да осъществят предаването на съобщенията с помощта на земната енергия.
Посредством непознатите свойства на земната енергия устройствата се доближавали до истински интелигентен обмен на информация по една-единствена линия. Човек просто премествал махалото над отбелязана върху циферблата буква или дума. На другия край (понякога на огромни разстояния) идентично устройство регистрирало преместването. Електричеството не е в състояние да предизвика подобна реакция.
Свидетели на подобни устройства били учени, на които може да се има доверие. Никой не задал въпроса как е възможно да се осъществи подобна комуникация с помощта на статично електричество. Във всеки случай, незапознатият с тези устройства изследовател би подминал машината на Стъбълфийлд, без изобщо да предположи, че си струва да и обърне повече внимание.
Устройството, открито в кабинета на Нейтан след смъртта му, е истинска мистерия. Един човек дори смята, че Нейтан го е конструирал само защото „изглежда наистина странно“ — като своеобразен вид изкуство, предназначено да смае невежите. Машината се намирала на един пън недалеч от стената. Бърнард Стъбълфийлд не успял да я разпознае — очевидно Нейтан я е изработил, след като съпругата му го е напуснала. Прекалено млад, за да може да следва всички разработки на баща си, Бърнард нямал спомен да я е виждал преди това. Отнесли я в местния музей, където си остава и досега, без никой да й обръща внимание.
Устройството е квадратно, с по един изолиран отвес във всеки квадрант на централната плоскост. Напълно възможно е с негова помощ Нейтан да е долавял движението и местоположението на натрапниците в имението си. Ако това се окаже така, то машината е огромен скок в технологията, използваща земната енергия.
Предполагам, че именно това е бил детекторът на Стъбълфийлд. Движенията на едно или друго махало показвало местоположението и посоката, в която се движи натрапникът. Такова устройство работи по закони, неизвестни на конвенционалната електромеханика.
Наблюденията на естествените явления в системи водят до неочаквани и подриващи утвърдените теории открития. Тези явления показват, че природата е пропита с артикулирана, квази-интелигентна енергия, от която електричеството е само една нищожна част. Природният феномен, отговорен за наличието на тази способност, е наистина забележителен истинско чудо! Чрез него виждаме, че природата е изпълнена с една почти жива същност, която включва и смятаната за инертна геология. А това би означавало, че геологическата структура има нервна система — нещо, което академичната наука нито би могла да очаква, нито е способна да приеме.
Въпреки това, различни аспекти на земната чувствителност са били открити и използвани по различни начини през следващите години. През 1935 г. Т. Х. Мъри също открил предаване на големи разстояния на сигнали през земята от едно-единствено място. Неговото „устройство за слушане на излъчвана енергия“ му позволило да сканира голяма площ и дори да подслушва от разстояние разговори. Изобретението му не било снабдено с микрофон.
Подслушвателното устройство на Мъри използвало заземен прът и специален детектор от германий. Но как е можел този стационарен приемник да улавя звукови сигнали през земята? През 1932 г. Стенли Роджърс се натъкнал на същия ефект. Докато търсел полезни изкопаеми с радионичен детектор той открил, че с помощта на променлив кондензатор е в състояние да проучи цяло поле или ливада. Допълнителните настройки на тези детектори позволили да се открият и най-малките минерални находища. През 1951 г. д-р Р. Драун разработил самостоятелно компактно устройство, способно да открива руди под земята и дори да дава фотографско изображение, на което да изолира търсените видове полезни изкопаеми.
Устройството на Стъбълфийлд представлява скок в технологията за използване на земната енергия. То действа без никакво електричество — истински захранван от земята „ауричен“ двигател.
