Слънчева светлина
От същия период от живота на Стъбълфийлд са и две други загадки. Естеството на всяка от тях разкрива до каква степен изобретателят е развил и усъвършенствал технологията си. Нейтан продължил да се занимава с експериментите си, но малцина са онези, които са го виждали през това време. Самотен и уморен, Нейтан напълно занемарил фермата си.
Посетителите съжалявали възрастния Нейтан, живеещ в самота, изоставен от съпругата и децата си. От съчувствие няколко дами от града решили да му носят храна. Веднъж пристигнали във фермата му и видели как земята „блести с ярка светлина сякаш от хълма светело слънце“.
По-късно изследователи открили в тази част от имението дебели жици, излизащи от корените на дърветата. Към тях били закрепени малки дъгови лампи, окачени на клоните. Всички били отдавна угаснали. Изследователите предположили, че са открили източника на ярката светлина. Прибързаното им заключение обаче не може да се потвърди от разказа на очевидците.
Топлата и разсеяна светлина идвала изпод земята около къщата му и източникът й не бил никаква Лампа. Светлината се излъчвала от земята, а не от дърветата, както било по-рано — „целият хълм бил облян със светлина, сякаш било ден“. Тези наблюдения показват, че Стъбълфийлд е успял наистина да преобразува земната енергия в светлинна и топлинна.
Това би било приемливо, ако Стъбълфийлд бе работил просто върху нови методи за извличане на енергия от земята, с която да захранва дъговите си лампи — нещо, което е постигнал много по-рано. Но в района не били намерени никакви свидетелства за осветляване с такива лампи или с други познати ни средства. Според думите на свидетелите „светлината като че ли идвало от земята“.
Освен светлината, мнозина чули много силен и непознат шум, излизащ като че ли от всички страни около къщата. Какво ли е било това? Нима Стъбълфийлд е успял да превърне земната енергия в звуци?
Последните му думи, изречени пред негов съгражданин две седмици преди да почине, гласели: „Миналото е нищо. Сега довършвам най-голямото откритие, което светът е познавал някога. Мога да добивам светлина от земята и въздуха, както и звук“
Залез
Докато писах първоначалната версия на главата за Нейтан Стъбълфийлд, имах щастието да получа едно съвсем неочаквано лично писмо. Подателят описваше разказа на някакъв мъж, станал свидетел на следното:
От няколко дни съседите не били виждали Нейтан. Разтревожени за здравето му, те се опитали на няколко пъти да се свържат с него. Вратата на дома му била заключена отвътре. В студения, мрачен и дъждовен мартенски ден съседи и стари приятели разбили бравата и влезли в дома на Нейтан. Открили го починал в леглото си, по всяка вероятност от недохранване и изтощение. Всички забелязали, че къщата била „много топла“, сякаш горяла огромна камина. Представителите на градските власти потърсили източника и открили „две полирани метални огледала, обърнати едно срещу друго, които излъчвали силна топлина“. Трябва да кажа, че това е наистина изумително откритие и последната загадка, която потвърждава и последните думи на Нейтан.
Очевидно Нейтан е имал доверие единствено в онези съчувстващи му хора, които продължили да се интересуват от него до последния му ден. Изоставен от всички, той помолил един от най-близките му съседи да напише биографията му. Може би е искал да обясни начина си на живот и да се извини за всичко. Казал „Живях петдесет години преди всички останали“. И макар да звучат вдъхновяващо, в тези думи се долавя дълбока скръб.
Да живееш с видения за бъдещето, означава да се сблъскваш с изненадващото и често разочароващо неодобрение и съпротива на всички около теб. Някои казват, че Нейтан Стъбълфийлд не бил способен да обича хората. Но именно любовта му успяла да извлече живата слънчева светлина от твърдата скалиста земя ехтящите вълни на вечния океан подземна енергия.
Глава 4
Излъчваната енергия. Никола Тесла. Многофазен ток
Драмата на науката на XX век и интригуващата й връзка с финансисти и правителства се разкрива най- силно в забележителния живот на Никола Тесла. В биографията му могат да се открият всички елементи на трагедията. Велик откривател, който няма равен на себе си, Тесла се превърнал в мишена на старите дебнещи сили, готови да унищожат бъдещето заради егоистичния стремеж за запазване на статуквото. А за онези, които са запознати с живота му, Тесла си остава обект на интерес, на възхита и на светове, чието осъществяване тепърва предстои. За тях той е човекът, съединяващ старомодния XIX век и бляскавото бъдеще. Той е технологичният Колос, сочещ пътя към нови надежди.
Биографията на Никола Тесла трябва да бъде поместена на първите страници на всеки учебник по физика. И въпреки това ще открием, че името му се подминава във всички области, в които някога той е бил безспорен връх. Няма начин подобен пропуск да не събуди подозренията ни. В живота на Тесла виждаме картината на собственото ни бъдеще. В него е изписана съдбата на света. Постиженията му са несравними. Светът все още не е съзрял достатъчно, за да осъществи най-големите му открития. За известен период всички главни действащи лица на Земята са били обърнати към Тесла. Той си остава легендата, идеалът, архетипът на всички учени от XX век.
Но кой е Никола Тесла и откъде се е появил? Как е стигнал до това високо положение и какво всъщност е открил? Тесла е роден през 1856 г. в доста заможно сръбско семейство. Баща му бил източноправославен свещеник, а чичовците му — известни военни герои. Получил образованието си в Грац, след което се преместил в Будапеща. През целия си живот бил благословен — или прокълнат да получава ярки и живи видения. Според терминологията на Райхенбах Тесла би трябвало да се определи като свръхчувствителен. Именно благодарение на забележителните си видения той успял да изобрети устройства, които викторианският свят не познавал. Всъщност виденията му станали причина светът да бъде такъв, какъвто го познаваме днес.
През младостта си Тесла посещавал различни университети в Източна Европа. Докато задълбавал в науките, той разбрал за новите и коварни научни тенденции, поставящи под въпрос достоверността на човешките сетива и разум. Пламенният Тесла изпитвал мъка за съвременното човечество и интелектуалното му търсене на душата. Неспособен да намери утеха в аудиториите, той потърсил убежище в едно по- романтично отношение към науката и природата. Не успял да го открие. Професорите неизменно прокарвали „новите възгледи“, според които заобикалящата ни природа е „инертна, мъртва обикновен сбор от различни сили“.
Този квантитативен режим набирал сила сред академичните кръгове, които не след дълго се опитали да го наложат във всяка област на познанието. Онези, които не приемали новите правила, бивали принудени да се откажат от научна дейност. Тесла категорично отхвърлил тези идеи, основавайки се на силата на собствената си интуиция. Повечето от преподавателите му биха казали, че той не става за студент. Крайно чувствителният към всякакви подобни догматични повеи Тесла отхвърлял тезите им и търсел някакви по- добри средства за изучаване на природата. Ако искал да преуспее в инженерството, това трябвало да стане само чрез сътрудничество със силите на природата, а не с противопоставянето срещу тях. Ясно му било, че новата атака на науката срещу света в крайна сметка ще доведе до ответен удар от страна на природата.
Вътрешното му негодувание се изразявало открито и откровено, което създало донякъде лоша слава на младия Тесла в закостенелите университетски среди. Висшите учебни заведения приличали по-скоро на военни академии, отколкото на места, в които се приветствала оригиналността на мисълта. Тесла отправил предизвикателства към прекалено много високопоставени хора с провокиращите си въпроси и вместо отговори получавал порицания.
Талантлив изследовател и страстен читател, Тесла имал щастието да се натъкне на някои забравени
