огън от върха на конуса наистина показвал наличието на такова фокусиране — самият разряд придобивал формата на обърнат конус. По направените под личното му ръководство снимки ясно се вижда колко висок е интензитетът им. Високото напрежение достигнало стойности, при които помещенията на лабораториите му били прекалено малки и не му позволявали да продължава напред.
Фактът, че белият огън преминавал през всякаква материя и особено през изолаторите, разкрива етерната му природа. Тесла разбирал, че той е в състояние да проникне навсякъде по странен начин, подобно на газ. Това проникване почти не загрявало материята. Всъщност ефектът от въздействието на белия огън често било по-скоро охлаждащо. Самите искри били „меки“ в сравнение с другите форми на електричество, въпреки застрашителния си вид. Тесла успял успешно да премахне опасния елемент на електричеството. Като блокирал и бавните и гъсти заряди, той освобождавал мистериозния ефузивен етер, свойствен за електричеството. Така новите и засилени ефекти на излъчване постоянно се появявали в лабораторията му.
Тесла открил, че освен да увеличават неимоверно подадената им мощност, новите „импулсни трансформатори“ усилват също толкова и ефектите на излъчваното електричество. Установил, че е възможно да прехвърля електрическа мощност на много големи разстояния без проводници и от десетки метри да захранва с пълна мощност специално конструирани лампи. По време на тези експерименти започнал да замисля и системи за предаване на сигнали. Възможно било ефектите на излъчване да се прекъсват, подобно на телеграф. В зависимост от това намиращият се на разстояние приемник — вакуумна лампа — ще започне да свети или ще угасне. Тесла експериментирал с този начин на предаване на сигнали през 1890 г.
Освен това открил, че е в състояние да управлява дистанционно специално конструирани двигатели, стига да успее да прихване по-подходящия начин преминаващия през пространството енергиен поток. Направил ненужна дори собствената си многофазна система! Новото видение било много по-завладяващо. Целият свят можел да бъде променен. Тесла открил начини да излъчва енергия към всяка цел, дори към зенита. Плановете му да осветява нощното небе с енергиен лъч пленявал умовете на всички, които го слушали.
Сега Тесла притежавал средството, с чиято помощ можел многократно да засилва и предава излъчваното електричество. Можел да трансформира самата природа на излъчването по такъв начин, че то да пренася все по-големи и по-големи мощности. Можел да започне да разработва нова технология, която да вдъхне нов живот в световния ред. Енергията можела да се предава във всяка точка на света без помощта на жици. Излъчваното електричество можело да намери напълно нови приложения. Цял нов свят чукал на прага!
Протичащ през пространството ток
От особена важност било разбирането на аналогията между електрическите импулсни ефекти и поведението на намиращите се под високо налягане газове. Този газообразен характер на импулсното електрическо излъчване е може би най-озадачаващият аспект на новооткритата енергия. Онези, които познават всички трудове на Тесла, много ясно си давали сметка, че е открит нов вид електричество.
Още като студент Тесла разбирал някои научни императиви, обявени от Йохан фон Гьоте. Сред тях е запазването и разширяването на всяка природна активност. Гьоте загатвал, че когато естествените условия по време на експеримента останат непроменени, самата природа се намира в най-добрата позиция да разкрие повече обединяващи феноменални проявления на квалитативните наблюдатели.
Тесла разбирал, че новото му и съвсем случайно откритие на импулса е пълно отдалечаване от многофазния променлив ток. И макар че използвал някогашното си видение за водовъртежа, за да създаде първите си мотори и генератори, сега си давал сметка, че посланието на видението било друго. Всъщност, погледнато от изразената от Гьоте позиция, многофазният ток е най-неестествената форма на енергия.
Естествената активност е изпълнена с импулси, а не с промени на полярността. Естествената активност започва като първичен импулс. Природата е изпълнена с импулси от всякакъв вид. Всички движения на енергията, от мълнията до нервната дейност, протичат като импулси. Сега Тесла разбирал, че импулсите изпълват цялата природа, а на още по-фундаментално ниво — и метафизичния свят.
Мистериозният поток от смисъл по време на разговор се явява следствие на насочени в пространството импулси. Инертният въздух вибрира и се променя при произнасянето на звуците, но смисловият поток си остава еднопосочен. Намеренията са също импулси. Еднопосочното движение на намеренията се проявява като импулси. Подбудите следват проявата на внезапни желания. Първоначалните импулси биват удовлетворени само когато открито се изразят в действия.
Тесла искал да разбере откъде идва тази „мотивираща сила“ и какво става с нея по време на изразените действия. В това отношение той имал чудесния стереотип на типичен викториански натур — философ. Научните му търсения следвали този вид мислене до края на живота му. Онези, които си направят труда да проучат изявите му, ще открият метафизичната основа, върху която се гради цялата му по-късна научна дейност.
Тесла забелязал изумителна „координация“ между феномени, които като че ли всеки ден му предоставяли нови и нови технологични възможности. Тази чудесна синхронност, този водовъртеж, разкрила новото му и съвсем уместно положение в природата. След като по някакъв начин успял да „разчупи“ фикс идеите си с неестественото (с многофазния ток), той успял отново да се върне в естественото. Импулси. Възможно ли е предизвикването на електрически импулси по някакъв начин да е предизвикало и други характерни за природата импулси? Дали не е създал метафизичен водовъртеж, в който сега текат всички импулсни феномени на природата? Това ли е било истинското послание на онзи залез в Будапеща преди толкова много години? Дали електричеството е фундаменталната природна енергия мотиваторът?
Викторианската наука не била съвсем сигурна какво представлява електричеството и затова с него били асоциирани множество атрибути. Натурфилософите от XVII и XVIII век предполагали, че в природата има две сили — електрическа и магнитна. Гилбърт и Декарт споделяли мнението, че тези сили са особен вид „течаща енергия“, излъчван в пространството поток под формата на много тесни стегнати линии. Някои приравнявали електромагнитните сили с „тъмната светлина“, което по-късно било отчасти доказано от Карл фон Райхенбах.
Фарадей възприел и модифицирал възгледа, че електромагнитните сили действат през пространството, защото представляват специален енергиен поток. Това всепроникващо движение се променя, когато минава през проводници, става по-сгъстено и забавя скоростта си. Фарадей смятал, че „силовите линии“ са лъчи, а не обикновено статично напрежение, както ги разглеждат съвременните учени. Те били подвижни и имали характерни дължини, когато се движели в пространството.
Други щели да променят имената и ще наричат електрическите силови линии „диелектрически“ или диелектрически поток, но по същество значението си оставало близко на онова, което имал предвид Фарадей. Младият Джеймс Кларк Максуел също смятал, че силовите линии са динамични и имат дължина. Но каква била тяхната субстанция? Тук бил основният проблем, който не давал мира на физиците през цялата викторианска епоха.
Тогавашните изследователи и натурфилософи искали да открият истинската природа на „енергийния поток“, от който се състояли силовите линии. Повечето приемали, че мистериозната течаща „субстанция“ би трябвало да е всепроникващ, подобна на газ поток, който се състои от безкрайно малки енергийни частици, причиняващи различните наблюдавани индукции и натиск.
Хенри и Фарадей се опитвали да извлекат годно за използване електричество от статичните заряди. Идеята била, че щом силовите линии са съставени от „течаща енергийна субстанция“, поставените в заредени маси контакти би трябвало да осигуряват неизчерпаеми количества електричество. Никой обаче не бил в състояние да извлече тази течаща енергия. Преди всеки контакт имало разряди, при които тя се губела. След като опитите им с лайденски стъкленици пропаднали, повечето учени потърсили по- благоприятен източник на концентриран заряд. Търсенето се изместило към магнитите, но опитите били все така безплодни. Нямало начин да се извлече енергия от отделните течащи заряди на силовата линия.
Дж. Дж. Томсън открил електроните при разряди във вакуум и приел, че тези „електрически частици“ действат във всички случаи, когато се наблюдава електрическа активност. Викторианските учени не приели
