напълно това виждане. „Електроните“ на Томсън се разглеждали като резултат от силни колизии в ускорителното пространство на вакуума. Не било възможно да се установи със сигурност дали „токовете на Томсън“ са активни в електрическите проводници, работещи със слабо напрежение.
Видни експериментатори наред с Тесла продължили да твърдят, че истинското електричество е „течащото през пространството електричество“. Класическите демонстрации на Тесла доказали, че бързите електрически импулси всъщност надвишават способностите на фиксираните заряди да предават приложените сили. Зарядът се забавя, а в същото време електростатичните сили продължават да се проявяват. Така става очевидно, че електростатичните сили предшестват движението на зарядите.
Тесла разбирал, че електростатичните импулси биха могли да текат без проводници. Неговите „без токови макари“ работели просто защото самите заряди били обездвижени. Електричеството се оказало по- скоро черта на течащата сила, отколкото поток от частици. Но в такъв случай какво представлявал този „течащ ток“?
Според виждането на Тесла, излъчваното електричество е течащ през пространството ток, който НЕ Е съставен от електрони. Късните викториански учени смятали, че съществува субстанция, която изпълва цялото пространство и материя. Знаменитият Менделеев предсказал съществуването на няколко изключително редки газа, заемащи място преди водорода. Според него те би трябвало да са инертни газове и именно затова могат да се установят толкова рядко. Според Менделеев тези предсказани газове образували атмосфера, изпълваща цялото пространство. Именно тази газова смес представлявала етерът.
Тесла и други учени смятали, че електрическата и магнитната сили са всъщност потоци етер, който е фиксиран в материя. Материалите по някакъв начин се „поляризират“ от „търкането“ при преминаването на етера през тях. Повечето вещества поддържат потока безкрайно дълго, тъй като той не ги кара да извършват работа. Достатъчно е материята просто да остане поляризирана, за да провежда протичането на етера. В етерния газ се съдържала цялата енергия. Безкрайно много енергия.
Тази енергия се проявява като електромагнитни сили, което било адекватна причина Тесла да се заеме с изработването на двигател, задвижван с етер. Подобна машина би могла да работи вечно благодарение на безкрайните кинетични енергии на самия етер, създаден и задвижван от звездите.
Тесла смятал, че лъчевата енергия се състои от етерен газ. Становището му се основавало на факта, че без токовите му макари не провеждали „бавни и гъсти“ заряди, каквито се наблюдават в обикновените електрически вериги. Кратките импулси пораждат съвсем различни ефекти — флуидни ефекти. Качествата, които Тесла приписва на „електричеството“ или „електрическите“ неща в многобройните си патенти и в изявленията си в пресата, е отнасят до етера. Тесла не слага знак за равенство между „електричество“ и потоците електрони. Когато говори за „електрически“ ефекти, той винаги описва техните проникващи, газообразни свойства.
Тесла нарича пространството „заобикаляща или естествена медия“. Според него именно пространството „провежда електричеството“. Успял да открие начин да концентрира, засили и насочи този газообразен електрически поток. Според него това излъчено електричество е всъщност газообразна еманация. Етерна еманация. Именно затова в лекциите си Тесла използва толкова често свързани с флуидите термини.
Съпротивление, обем, капацитет, резервоар, външна повърхност, напрежение, натиск и освобождаване на натиска — това са термините, на които наблягал най-често той по време на презентациите си. Терминологията на хидравликата. Освен това Тесла разбирал, че тъй като етерът е газ, той има съответните аеродинамични изисквания.
В речника на Тесла етерът е течащо през пространството електричество, газ с изключителни и трансцендентални свойства. Етерът е изпълващо цялото пространство електричество, огромен резервоар на неизчерпаема енергия. Подвижна енергия, която може да се добива съвсем свободно. Етерната технология щяла да революционизира света. Наука, промишленост, корпорации, финансови сдружения, обществен строй, държави всичко щяло да се промени.
Интриги
След като направил обиколка на по-големите научни институти на Америка, Тесла възнамерявал да се оттегли на заслужен едногодишен отдих в Ню Йорк. Новините за постиженията му обаче се появили по страниците на всяко издание, занимаващо се повече или по-малко с техника. Отново името му започнало да се повтаря навсякъде. Отначало многофазния ток, а сега излъчвано електричество. Тесла се превърнал в любимец на пресата. Хората изпадали в захлас от картините на бъдещето, рисувани с такъв замах от гениалния изобретател. Бил идеал за европейски имигрант — галантен и привлекателен. Може би именно тези му качества събудили интереса на Ан Морган към него — неустоим, богат, необвързан и сърдечен. Мисълта за Тесла буквално я обсебила.
Независимо от огромния си чар и магнетична личност, Тесла запазвал сериозния си тон и поведение, където и да се намирал. Виденията за бъдещето били далеч по-важни от това да ухажва някаква млада кокетна дама. В очакване на предстоящите събития, Тесла често канел високопоставени гости в лабораторията си и организирал специални демонстрации. Така плъзнала новината, че онова, което твърдял, действително съществува. Ан често присъствала на подобни събирания и тихо въздишала в някой ъгъл на голямата лаборатория.
Имало и такива, които не присъствали на демонстрациите, но въпреки това зорко следели работата на Тесла върху новото излъчвано електричество. Да кажем, че някои от тях били заинтересовани от откритията му и последствията от тях, защото заплашвали благосъстоянието им. Веднъж Тесла успял да разтърси света с многофазния си ток и само за една нощ превърнал използваната от Едисон система на правия ток в история.
Дж. П. Морган, станал неотдавна „патрон“ на Едисон, изгубил значителна сума благодарение на фиаското. Ясно било, че Тесла може скоро да разтърси отново света със своето безжично излъчване на електричество. Подобно дестабилизиращо поведение не можело да се толерира. От друга страна, ситуацията се усложнявала още повече от намесата на Ан. Тя била лудо влюбена в Тесла. Прекалено обсебена от личността му и отчаяна, тя не можела да му обърне гръб.
Лекции пред Кралското общество
Докато бил център на вниманието на цялата нация, Тесла получил официална покана от лорд Келвин да говори пред Кралското дружество за последните си открития. Обикновено крайно консервативните англичани били сигурни, че Тесла е в състояние да промени хода на световната история.
Тесла прекъснал изследванията си и започнал да подготвя лекциите, които щели да положат началото на тази промяна. Грижливо пакетирал всички деликатни устройства, които разработил — вакуумни лампи, трансформатори, странни двигатели и не по-малко странни безжични апарати. Всичко това било старателно поставено в сандъци и откарано в Европа лично от създателя им. Там Тесла бил посрещнат от любимия му наставник и ментор, сър Уилям Крукс.
Във встъпителните си лекции си пред Кралското дружество Тесла описал първоначалната си работа с високочестотен променлив ток с високо напрежение. Той обяснявал, че в устройствата са заложени резултатите от последните му изследвания и подобрения на многофазната система. Демонстрирал няколко от първите високочестотни генератори на променлив ток и индукционни макари с желязна сърцевина, за да подготви аудиторията за последната новина.
На последната драматична демонстрация Тесла показал пред британските учени пробивния електрически разряд и свойствата на електрическите лъчи. В самия край на лекцията си той напълно разкрил ефекта на електрическия лъч. Това бил последният път, когато щял да направи подобно нещо пред академични кръгове.
Тесла открито показал пред Кралското дружество, че новото лъчево електричество е със свои специфични характеристики. Той съзнателно сравнявал и наблягал на разликите между импулсното излъчване и предишните си слаби ефекти, получени с променлив ток (февруари 1892). Флуоресцентните лампи и други светлинни ефекти буквално омагьосали публиката. През цялото време гласът му, изтънял до тенор от вълнение, ехтял в потъналата в мълчание аудитория.
