изследователите, които желаели да видят живи патологични етапи в своите култури. Незабавно от двете страни на Атлантическия океан завалели многобройни поръчки от множество изследователски институти.
Някои високоуважавани учени започнали да смятат, че има пукнатини в основните закони на физическата светлина. Може би в крайна сметка природата й е коренно различна от онова, което се смята. Именно затова, посочвали те, границата на Абе се оказала просто едно изкривено математическо описание. Светлината не била онова, което смятали физиците. Но какви други безрезервно възприети истини задържали новите открития? Емпиричните наблюдения започнали да заместват теоретичните писания и се появили открития, които би трябвало да са „невъзможни“ според големите авторитети.
Когато учените разбрали огромната цена, която трябвало да платят конструкторите на микроскопи заради границата на Абе, започнали да атакуват всички теоретични граници, имащи връзка със собствените им области на изследване. През 30-те години на XX век били поставени под въпрос всички научни предпоставки. Всяко приложимо правило в оптиката било преразглеждано отново — истинско въплъщение на възроден научен подход. Учените се изпълнили с нови идеи, които ги карали отново да предизвикват инертния свят. Най-значителният резултат от новите ултрамикроскопи бил именно това — подновяването на практиката всяко нещо да се поставя под въпрос. Сега патолозите и биолозите разполагали с инструменти, позволяващи им да вперят погледи в най-затънтените и невидими кътчета.
Новите възможности пред медиците позволявало разработването на нови лекарства за болести, мъчещи човечеството от зората на съществуването му. Войната избухнала с нова сила и на бойното поле се появили съвременните кръстоносци, въоръжени със светлина. Странно, но битката обединила две съвсем различни групи срещу общ враг. За нещастие, едната от тях желаела цялата слава за себе си и премазала по- чувствителния си съюзник.
Институтът „Рокфелер“ разширил кампанията си и започнал широко да рекламира ефективността на електронните микроскопи, за да си осигури пазар за новите модели. Бюджетът на Американската корпорация за радио не познавал никакви ограничения. Електронната микроскопия обединила силите си с фармакологичната индустрия, бълваща своите алопатични6 лекарства. Онези, които поели задълженията на инквизитори, вместо да останат защитници на истината, се оказали затънали в море от нови разработки, които бизнес ориентираните им патрони желаели да унищожат. Независимите университетски изследователи си останали първи приемници на новите и изумителни открития, разтърсили медицинския свят. Това повече не можело да се толерира от разрастващите се фармацевтични монополи и тръстове, желаещи пълно господство.
Магнификат7
Икономическата депресия от 30-те се стоварила най-силно върху обикновените граждани. Д-р Райф се занимавал с разработката и усъвършенстването на ултравиолетовите проекционни микроскопи от 20-те и планирал да построи много по-съвършено устройство. Супермикроскоп. Дизайнът се основавал на теоретически принципи, формулирани от предварителните му експерименти в областта на оптиката. Сега трудът му внезапно бил прекъснат. Останал без работа, д-р Райф поел по пътя на всички онези, изпаднали в нужда. Скромен и лишен от гордост, той потърсил начин да си изкарва хляба в далеч по-малко интелектуални сфери.
Бил нает за личен шофьор на Х. Х. Тимкин — богат автомобилен магнат и филантроп. Постепенно д-р Райф спечелил уважението и благосклонността на работодателя си. Повече не можел да пази чудесната си мечта единствено за себе си. По време на дългите пътувания към досадните делови срещи Тимкин се впускал в задълбочени дискусии с д-р Райф относно работата му в областта на медицината. Д-р Райф участвал в разговорите с такава жар и откровеност, че силно изненадал работодателя си. Не сериозността и почтеността било онова, което привлякло вниманието на Тимкин. Той можел да разпознава качественото, когато го виждал, и можел да слуша.
Високото положение на шофьора си личало въпреки скромното положение, което заемал в обществото. А когато започвал да говори за разработките и изследванията си, сякаш самият въздух около него започвал да трепти! Изказал съжаление, че му се наложило да изостави работата си, но бил абсолютно сигурен, че в края на краищата всичко ще си дойде на мястото. Онова, което споделял, било невероятно. Вдъхновение в най-чистия му вид. Когато Тимкин и бизнес партньорът му Бриджис разбрали какво всъщност се опитва да постигне д-р Райф, незабавно решили да подкрепят финансово изследванията му.
Тимкин и Бриджис учредили фонд за финансиране на д-р Райф и изумителното му проучване. Райф бил искрено трогнат. Трогнат до сълзи. Като крайно емоционален човек той обещал, че няма да ги разочарова. Щял да работи, докато не постигне успех. В имението на Тимкин (Пойнт Лома, Калифорния) била обзаведена лаборатория и д-р Райф се заел за работа с усърдие, което изненадало всички около него. Тимкин и Бриджис били изумени от скоростта, с която Райф завършвал всеки нов модел, с който се захващал. Работел неуморно — истинско вдъхновение за хората, които подкрепяли работата му. Абсолютно очевидно било, че замисленият и благороден доктор бил сериозен докрай в начинанието си.
Райф яростно преследвал и постигал всяко нещо, което не било постигано в областта на ултравиолетовата микроскопия. Умът му се насочил отново към метода, който бе замислял преди толкова много години. Изглеждало, че някогашната мечта е на път да се сбъдне. Търсене на повече светлина. Решил да запълни цялата тръба на микроскопа с цилиндрични кварцови призми. Така нямало да има различия в индекса на отражение по цялата дължина на оптичния път. Кварцовите призми щели да „отварят“ всяка конвергенция на лъчите и да ги поддържат напълно успоредни. Така пристигналият в окуляра образ щял да бъде ярък и с изключително висока резолюция.
Тази конфигурация от кварцови призми накарала лъчите да се движат на зигзаг в 22 светлинни ивици. Вътрешният оптичен път се състоял изцяло от 22 кварцови цилиндъра, между които били поставени лещи. Сякаш цялото устройство представлявало един-единствен кристал с различни повърхности. Излъчваните към образеца лъчи щели да преминават през успоредни пътища през призмите и образът щял да се увеличава само когато достигне някоя леща. Този метод гарантирал идеалното качество на крайното изображение.
Към брилянтната конфигурация било добавено и второ оптическо нововъведение. Д-р Райф решил да използва феномена, при който силната светлина стимулира вътрешна флуоресценция на образеца. Насищането на образеца с ултравиолетова светлина измествало точката на дивергенция в самия образец вместо зад него, което го принуждавало да започне самият той да излъчва ултравиолетови лъчи.
Налице била истинската светлинна точка за осветяване на образеца — и това бил самият образец! Концепцията била наистина върхова, тъй като чрез нея и най-малките частици можели да бъдат накарани да излъчват ярки дивергентни лъчи. Замисълът бил оригинален още от самото начало. Д-р Райф разработил система, с която избрани части от ултравиолетовия спектър можели да се разделят и да се насочат към образеца с помощта на поляризатор. Включването на този компонент към системата щяло да позволи на образеца да излъчва светлина в собствения си спектър на абсорбиране, като и най-малките частици щели да излъчват с максималните си възможности.
Теоретично тези ярки отразени лъчи могат да се увеличат до абсолютно всякаква степен. А вторичният монохроматичен ултравиолетов лъч щял да извърши нечувано досега чудо. Когато се съчетавала с вътрешната флуоресценция на образеца, вторичната добавка щяла да направи светлината хетеродинна8. Това означава, че светлинните степени на образеца могат да се вдигнат много над първоначалните им стойности. При такива къси дължини на вълната разделителната способност на устройството щяла да бъде невероятна.
Към флуоресцентната светлина на образците се добавял допълнителен тъмен ултравиолетов лъч, който осигурявал изумителна острота на изображението на невидими иначе обекти. Оставало начинът на осветяване и изпълнената с кварцови призми тръба (проектирана да запазва излизащите от образеца лъчи абсолютно успоредни) да се съберат в едно цяло. Д-р Райф твърдял, че тези успоредни линии са с точност в рамките на една дължина на вълната — нещо само по себе си поразително.
Не след дълго бил създаден малък ултрамикроскоп, чийто принцип на работа нарушавал
