предполагаемите закони на оптиката. Моделът превъзхождал всички разработени до този момент ултрамикроскопи. Постижението било толкова поразително, че дори институтът „Франклин“ публикувал дълга и подробна серия статии относно разработките на д-р Райф. Институтът получил за съхранение и няколко от устройствата, които се пазят там и до днес.
Този микроскоп бил различен — напълно различен. Можел с кристална чистота да показва не само вируси в латентно, но и в активно състояние. Призматичният микроскоп на д-р Райф прекрачвал всички теоретични граници на оптическата микроскопия през 30-те с нечуваната си резолюция от 17 000 диаметъра — три пъти повече от резолюцията, постигната от д-р Лукас.
Първият призматичен микроскоп представлявал хоризонтално оптическо устройство, монтирано на масивна стойка. Въоръжен с най-добрите фотографски инструменти, д-р Райф направил завладяващи съзнанието снимки. Увеличението било толкова зашеметяващо, че представители на всички научни институции се втурнали да наблюдават демонстрациите му.
Постиженията му били посрещнати с бурни овации от всички медицински гилдии от двете страни на Атлантика. Огромен брой научни издания помествали обширни статии, посветени на труда му. Откритията му били повторени и съобщени от водещи медицински институти, чиито имена са добре известни по цял свят. Ето защо липсата на широко достъпна информация за живота му е крайно подозрителна.
Д-р Райф, проявил достатъчно скромност, за да се наеме да работи като шофьор, изведнъж се озовал на върха на славата От мрака зад кулисите попаднал под ослепителните прожектори на сцената. Единствено характерът му, заради който всички го обичали, можел да се сравнява с неговия гений. Семейство Тимкин го обожавали. Лабораторията му била оборудвана с най-прецизната за времето си апаратура. Д-р Райф продължавал методичните си проучвания. На всяка крачка го следвали нови невероятни открития в областта на биологията. Сега с помощта на своето „ултра зрение“ той можел заедно с колегите си да се взре в недостижими по-рано измерения. Откритията често поставяли под съмнение общоприети идеи в биологията и медицината.
Д-р Райф възнамерявал да създаде институт, в който да обучава по-младите специалисти да работят с великолепните ултрамикроскопи. Щяло да се осигури масовото производство на устройствата. Те щели да станат задължителна част от всяка професионална лаборатория. Целта на проучването не били парите. Те вече били осигурени. Д-р Райф имал една-единствена цел.
Той бързо разработил няколко различни модела на първоначалния си проекционен призматичен микроскоп. Хоризонталният проекционен модел бил преобразуван в по-компактен вертикален, който по- пълно отговарял на нуждите на патолозите и биолозите в практическите им лабораторни занимания. Някои от моделите могат да се видят в различни архивни филми и фотографии, заснети в лабораторията му.
И ако призматичните микроскопи на Райф превъзхождали всеки стандартен лабораторен уред със способността си да показва и фотографира вируси в активно състояние, универсалният микроскоп бил всички поставени до момента рекорди. Създаден през 1933 г., универсалният микроскоп позволявал резолюции до зашеметяващите 31 000 диаметъра и увеличение над 60 000 диаметъра.
С помощта на прецизни фотографски техники за увеличаване, д-р Райф успял да постигне увеличение от 300 000 диаметъра. Изчисленията му показвали, че ултра оптическия проекционен микроскоп може да дава ясни изображения с увеличение 250 000 диаметъра. А след фотографското увеличение пред учените нямало да има никакви граници.
В лабораторията на д-р Райф правилото на Абе се споменавало като провалило се недоразумение. Райф успял да разбие „видимия предел“. Именно запознатите с оптиката и възможностите й твърдят, че подобни увеличения не могат да се получат според обичайните принципи на светлината. При устройства като тези на Райф действат други светлинни енергии, попадащи отвъд простите оптически параметри. Процесът на фокусиране е радионичен, тъй като използва проникващото од-лъчение. Стимулацията на специални режими на ретината освобождава аномалното възприятие и неговите свръх оптични увеличения. Внимателното проучване на ултрамикроскопа на Райф разкрива запълнени с кварцови призми тръби, идентични по действието си с патентованите радионични анализатори на Т. Г. Хиеронимус (Лер).
Вирусите остават абсолютно невидими, когато културите се гледат през стандартния тогава тъмно полеви микроскоп на Цайс. Призматичните микроскопи на д-р Райф били незабавно поръчани от Медицинския институт на Северозападния университет, фондация „Майо“, Британската лаборатория за тропическа медицина и други престижни научни институции. Моделите постигали увеличение и резолюция до 18 000 диаметъра.
Сега пред него се отварял свят, в който озаряващата ума светлина се съединявала със светлината, попадаща в очите. Полета от светлина. Новото зрение нямало граници. Никакво невидимо наметало нямало да помогне на врага. Скоро всички щели да го виждат и армиите на смъртта и сянката щели да бъдат победени. Трофеите щели да дарят човечеството с невероятни съкровища. Животът и светлината отново щели да завладеят света, управляван толкова дълго от сянката и смъртта. Започнала колосалната задача да се каталогизират патогенните вируси.
Търсенето
През 1931 г. с помощта на новите модели на призматичния микроскоп д-р Райф и д-р А. И. Кендал от Медицинския институт на Северозападния университет можели да наблюдават, демонстрират и фотографират „поддаващите се на филтриране“ патогени (вируси). Нещо повече — може би за първи път те можели да различат преминаването им от латентно в активно състояние за определен период от време. Прясно приготвените култури били разглеждани на определени етапи, с което се разкривали периодите на латентност и активност.
Бил подготвен субстрат от тъкан, в която се развъждала тифозна бактерия. След няколкодневен растеж образците на смъртоносната култура били прекарани десет пъти през финия (три нули) W-образен филтър на Бекерфелд. Когато такъв образец се разглеждал през най-добрите лабораторни микроскопи, се различавала само мътилка, но не и живи организми.
През призматичния микроскоп на Райф с правилно настроен поляризатор бактериите в образеца засветили с ярки тюркоазни цветове. Били различени две форми, което изненадало учените. Дългите, сравнително гладки и неподвижни бактерии се намирали редом с огромна популация свободно движещи се овоиди9. Подвижните гранули греели с ярка тюркоазна светлина при увеличение 5000 диаметъра.
Подвижните форми били пренесени във втория приготвен субстрат и оставени да растат в продължение на няколко дни. Отново се преминало през процеса на филтриране. Когато вземаните произволно образци преди четиридневния период били разгледани, пред очите на учените се разкрило нещо изумително. Д-р Райф и Кандал видели сравнително неактивни бактерии със светещи с тюркоазна светлина овоиди в единия си край. Значението на откритието било огромно. Впоследствие с голяма прецизност били определени точните периоди на преход, а целият процес бил фотографиран чрез специални добавки, разработени от д-р Райф. През определени интервали на активирането си бактериите изхвърляли подвижните тюркоазни форми в културата. Реалната причина за заболяването били именно сините овоиди, а дългите гладки бактерии само играели ролята на техни приемници. Преминаването между двете състояния било документирано и съобщено в научните списания. Откритията били потвърдени първо от д-р А. Фурд, главен патолог в болницата в Пасадена, а по-късно — от д-р Е. К. Розенау от фондацията „Майо“ (1932). Призматичният микроскоп на Райф бързо си извоювал подобаващото му се място.
Екипът се заел да изучава нови образци. През 1932 г. Райф и Кандал разгледали култури на полиомиелит и вирусите им били успешно изолирани, идентифицирани и фотографирани. В тях били разпознати стрептококите и подвижни сини форми, наподобяващи овоидите на тифа. Новината незабавно била съобщена на фондация „Майо“ и наблюденията били повторени от д-р Е. Розенау. Д-р Карл Майер, директор на фондацията за медицински изследвания „Хупър“ към Калифорнийския университет, посетил изследователските лаборатории „Райф“ заедно с д-р Милбанк Джонсън, за да провери и потвърди обявените резултати. Невъзможното станало факт. Бактериите можели да бъдат преносители на вируси. Нещо повече — у жертвите на полиомиелит се наблюдавал висок процент носители на вирус, подобен на вируса на тифа.
Стигнало се до плашещи изводи, когато били направени сравнения между призматичния микроскоп и
