характер. Според твърденията на Мъри лъчите възниквали в ядрата на атомите.
Мъри изложил различни материали на лъчите на сравнително малката си лампа и открил, че може да стимулира растежа на кристалите и металите. Отделеното злато от златната руда се „увеличавало“, когато се облъчва с гама-лъчи. Това поставило началото на още по-драматична серия проучвания, довела до третата му революционна разработка.
Превръщане на енергията в материя
Към 1961 г. д-р Мъри вече описал начините, по които получената лъчиста енергия може да се „насочи навсякъде“ — очевиден намек за нова разработка, при която приемникът му на лъчиста енергия се свързва с лъчевите апликатори.
Основната му сила била металургията и използвал уменията си в различните области, свързани с проучванията му — кристалография, металургия и лъчиста енергия. Сега благодарение на познанията си той успял да „замисли“ кристални и метални съединения, чиято реакция спрямо лъчистата енергия (независимо дали естествена или с изкуствен произход) би довела до образуването на специфични продукти — специални лъчи или частици.
Наред с използването на кристали за поглъщане на лъчистата енергия, д-р Мъри изследвал възможностите да превърне лъчите направо в материя. Експериментите му в тази област станали обект на внимание през 1965 г., когато на 68-та Национална конференция по минно дело в Денвър изнесъл доклад върху трансмутацията. Заниманията му започнали през 1945 г. и първоначалната им цел била да се открие метод за повишаване на добивите от златната руда. За целта д-р Мъри наел с лични средства скъпоструващ линеен ускорител на частици. С негова помощ се получавали много специфичен вид активни електрони, нужни за работата му.
Д-р Мъри открил, че с излагането на различни материали на въздействието на частиците от ускорителя може да се стимулира растежът на кристали и метали в остатъците от рудата. Процесът приличал на работата на лечебните лъчи и очевидно имал аналогична теоретична база. Ето какво пише по въпроса Джон Мъри:
„описаният от нас процес е всъщност баня за растеж на кристали, активирана чрез облъчване. Получените чрез трансмутация атоми на златото са «стадни», което води до образуването на кристална формация. От това наблюдение имаме всички основания да предполагаме, че бедните на полезно съдържание руди и отпадъците могат да ни осигурят не само растеж на кристалите, но и ядрено обкръжение, което е уникално и изключително подходящо за получаването на скъпоценни метали чрез трансмутация“
Така д-р Мъри открил, че нищожното метално съдържание в отпадъчните руди може да бъде накарано да „расте“ чрез излагане на специфични енергии. Навсякъде в тези „отпадъци“ се срещало злато, сребро или платина, но под формата на отделни разпръснати „зърна“. Експериментът показал, че лъчите са в състояние да предизвикат „органичен“ растеж на малките кристали скъпоценен метал. Разработеният от д-р Мъри процес включвал и подлагане на отпадъчната руда на редица химични бани.
Многобройните му споменавания на „реагент“ и „обкръжение“ сочат, че тези „катализатори“ са най- важният елемент от целия процес. Гъстата, подобна на глина каша се изсипвала в големи форми във формата на дискове с различна дълбочина. Тези форми се подлагали на електронно бомбардиране върху изработен изцяло от дърво и гума конвейер. Получавали се значителни „интерференции“, ако в камерата се използвали пластмаси и метал (особено мед).
При първите експерименти подобните на каша смеси трябвало да се „състаряват“, което било един от основните елементи в процеса. По-късно Мъри открил, че чрез специални подобрения на катализиращите разтвори може да забърка кашите и да ги изложи направо на лъчите, без да се налага да ги „състарява“. Според него цената на разтворите не надхвърляла петдесет долара за 380 литра.
Така линейният ускорител с мощност 8 милиона електронволта бил в състояние да произвежда злато. Мъри обаче искал да подобри ефективността на метода отвъд всички очаквания. За целта се заел да изучи по-подробно трансмутацията в смесите. Когато открил, че бомбардиращите частици често не минават равномерно през образците, Мъри проектирал специална „резонансна камера“, която „вълнувала“ електронния поток и довеждала до необичайно високи резултати. Мъри се заел да изчисли стойността на трансмутацията, цената на полученото срещу разходите.
В рудните отпадъци, съдържащи първоначално около 0.18 унции злато на тон, добивът често достигал 100 унции злато и 225 унции сребро! От тези резултати Мъри изчислил, че количеството злато се увеличавало между 107 и 329 процента! След излагането на електронната бомбардировка, слабо радиоактивните метали трябвало да се „охладят“. За целта били облъчвани с гама-лъчи. „Третирането“ ги правело „неутрални“ и Мъри открил как да денатурира радиоактивната материя. Денатурираната руда била анализирана от специалисти и след като съдържанието на метали в нея било потвърдено, Мъри продължил да се занимава с производство на злато. По-късно насочил вниманието си върху проблема как да увеличи добива на уран чрез същия метод. Резултатите от тези експерименти са засекретени.
Твърди се, че по-късно Мъри изобретил малка система за получаване на големи количества гама-лъчи. Проектирана и работеща според параметри, в които се отразявали уникалните му познания върху лъчите и металите, системата била по-ефективна при получаването на злато. Производителността й далеч надхвърляла тази на тежките линейни ускорители, които били много по-скъпи и сложни за поддържане.
Д-р Мъри получавал мед и олово с изключително добри огнеупорни показатели. Оловото не можело да се стопи дори при температура 1000°С и било истинско чудо за всеки металург, запознал се с образците. Получената мед била толкова силна и издръжлива на топлина, че я използвал за изработването на високоскоростни двигатели. Една пазена в тайна сплав, получена по този начин, е в състояние да издържи на температура над 100 000°С, без да се разтопи.
Мистериозният минерал
Д-р Мъри продължил да изучава свързаните с шведския камък феномени, но си дал сметка, че заради множеството експерименти запасите му скоро щели да „отънеят“. Разделянето на процеса на много етапи в последните му няколко разработки изисквало използването на големи количества минерал. Мъри разбирал, че навлизането на методите му в промишлеността ще зависи от изкуствения синтез на кристала и затова подложил шведския камък на пълен анализ.
Д-р Мъри предполагал, че реалните „активни“ компоненти в минерала са само някои отделни химични съединения. Възможно било също така да съществуват и други компоненти, които на практика да ограничават или „блокират“ действието му. Синтетичният вариант би елиминирал тези несъвършенства и би повишил активността му. Така щели да се улавят и оползотворяват далеч по-големи количества енергия. На теория и най-малките приемници COSRAY биха могли да произвеждат гигавати електричество.
В един момент Мъри си помислил, че може би природата е постигнала онова, което ще си остане недостижимо за човека. В такъв случай знаел къде може да се сдобие с големи количества от минерала. Бидейки изключително добър металург, той в крайна сметка успял да синтезира редкия минерал в пещта на лабораторията си. Мъри споменава, че едва след синтеза наистина си дал сметка какъв късмет е имал навремето с находката си.
Не знаем дали д-р Мъри е успял да подобри качествата на шведския камък. Знаем само, че основната съставка на синтезирания материал е свръхчист германий. Мъри неведнъж се оплаквал на доставчиците си, че техният германий „не е достатъчно чист“. Редкият метал се добива от еуксенит, аргиродит и германит. Еуксенитът съдържа радиоактивни елементи и няколко редки съставки. Той се разлага на Y, Er, Ge, Ti, Nb, Fe, U, O, аргиродитът — на Ag, S, Ge, а германитът — на Cu, Ge, Ga.
Д-р Мъри открил, че шведският камък има малко радиоактивно съдържание (Лер). Различните „допинг“ материали в неговата синтетична смес включвали цинков сулфид, железен сулфид, бисмут и три други елемента „в комбинация“. Никой не знае какви точно са тези съединения. Разкрито е само, че представляват комбинация от ториев, цезиев и радиев сулфид.
Анализът на тези материали, при който било обърнато особено внимание на комбинираните им свойства, бил направен няколко години по-рано от извънредно талантливия електроинженер и мечтател У. Лер.
