Неговото заключение е, че компонентът на Мъри е фото — активен диод, чувствителен към специфични резонансни серии сигнали. Материалът на Мъри представлява високочестотен портал за вълни от рентгеновия спектър до гама-лъчите. Диод, който не изправя тока. Системата реагира на специфични входящи сигнали, както и на сигналите, „пренасяни“ от радиоактивните материали в самата нея.
Изказана е хипотезата, че шведският камък е рядък вариант на минерала сподумен. Той образува огромни кристали, които в някои находища достигат дължина До 12 м. Ярката му розова или бяла повърхност е изключително гладка. Когато се разцепи или натроши, се превръща в мек сребристобял материал. В Швеция има големи находища на сподумен. Минералът се състои от Li, Na, Al, Si, O.
Може би никога няма да разберем дали кристалът на Мъри е съдържал германий. Може би фото реакциите на Льо Бон са му позволили да измисли напълно нова комбинация. Всъщност, не се знае какво е станало с материала и детектора. Някои предполагат, че д-р Мъри е унищожил най-важните части на устройството си. Работилите с него се кълнат, че твърденията му са абсолютно верни. Всеки негов сътрудник е виждал с очите си работещия приемник на лъчиста енергия. Всеки се е опитвал по един или друг начин да повтори откритието му. Всеки по-късно е разработил свои модели, които с по-голям или по-малък успех успявали да произведат необичайно големи количества електроенергия.
Точно по архетипа на откритието, това не е единственият момент от втората половина на XX век, в който се появява подобен материал. Малцина знаят за едно друго случайно откритие. Пенсионираният инженер по електроника Артър Л. Адамс твърди, че през 50-те години в Уелс попаднал на гладък сребристосив „електро излъчващ“ минерал. Успял да го открие с помощта на проектирано и изработено от самия него устройство. Когато до повърхността му се допрат жици, кристалът отделя голямо количество високо напрежение — достатъчно, за да поддържа порядъчно силен ток във външен акумулатор.
Минералът (наречен адамсит) произвежда големи количества електрическа енергия в подходящо проектирани вериги. Когато се нареже на тънки пластини и се постави между метални контакти, изходната енергия на веригата се увеличава неимоверно. Ефектът се засилва, когато минералът се потопи във вода. А след премахването на камъка водата запазва с часове способността си да произвежда електроенергия.
Британските власти успели да сложат ръка върху минерала и всички бележки на откривателя под предлог, че ще се заемат с проучването на материала „за бъдещо използване в полза на обществото“. Едва ли ще чуем за него от британското (и което и да било друго) правителство, докато не настъпят коренни промени в обществото.
През XX век са били разработени и други приемници на енергия, използващи различни електро излъчващи минерали. Те са дело на различни изобретатели и произвеждат енергия, която е достатъчна за осветяването на домовете им в продължение на години след изключването им от електрическата система (Амън, Молине). Устройството на Амън (от 30-те) използва специални „химикали и минерали“ в комбинация с електрически кондензатори. С негова помощ могат да се захранват всички електрически уреди на едно домакинство. По-късните му разработки показали, че устройството е в състояние да задвижи електромобил неопределено дълго време.
През 1982 г. се появи друг изумителен пример на тази технология, дело на Жене Молине. Разработката му е плод на невероятното наблюдение, което направил, докато се опитвал да поправи радиостанцията на един самолет. Докато махал кристалния компонент, Молине получил силен токов удар. Това го накарало да се заеме с изучаването на кристалите и магнитните полета. Устройството му било изследвано от електроинженер, според когото Молине е успял да използва разположени на определени разстояния гален и магнити. За да работи, устройството трябвало да бъде добре заземено.
Безкрайна светлина
Мнозина са изявилите желание да повторят резултатите, получени от д-р Мъри. Всички търсят липсващия „камък“! Той е може би една от най-големите и мъчителни загадки в аналите на забравената наука. Учените имат какви ли не мнения относно начините, по които д-р Мъри е използвал своя COSRAY приемник. Откриваме и множество теоретични предположения и не по-малко технически подходи към въпроса.
Желаещите да разбулят тайната на Мъри наистина се изправят пред няколко сериозни проблема. Съществуват и няколко важни открития, които могат да ни помогнат да се придвижим малко по-напред към истината. Освен това е налице и голяма група изследователи, чиято съвместна работа дава може би най- вероятното обяснение на забележителните постижения на д-р Мъри в приемането на лъчистата енергия.
Пътят на логиката се променя с откритията и новите заключения. Но наградите за обществото са огромни, стига някой да успее да съчетае практическата демонстрация с теорията. На първо място, не трябва да подражаваме на онези, които следват одобрените от учебниците правила и така стигат до задънена улица. Постоянното построяване и разрушаване на кулата от карти не е пречка за онези, които следват целта си с жар.
Задължително е, когато научните конвенции не са в състояние да предложат адекватни обяснения, изследователят да предпочете метапознанието пред статистиката. Да използва правото си да избира алтернативни подходи. Да гледа извън „фактите“ и отвъд „бариерите“ на догмата. Тази кратка част ще представи някои от множеството идеи, предложени като обяснение на приемника COSRAY. Да не забравяме, че целта е да се повторят резултатите. А наградата е енергийна революция за цялото човечество.
При липса на сигурни емпирични данни, търсенето на детектора на Мъри е до голяма степен процес на елиминиране! Когато се заеме с наличната около нас лъчиста енергия, изследователят се сблъсква със забележителни противоречия. Те обаче не са в състояние да направят невалидни демонстрациите на д-р Мъри. Учените изследвали феномена на късите вълни, известен като „пробиви“ и „отклонения“. „Пробивите“ представляват кратки, но извънредно силни електрически сигнали.
Радио пробивите остават на една честота и изливат цялата си мощност в приемника. Те сякаш „стоят на място“ като колони и с времето силата им нараства. Когато приемникът се настрои на честотата, малката входяща енергия като че ли привлича всички налични енергии, докато приемникът престане да е в състояние да удържи натрупаната мощност. Пробивите унищожават приемниците и пораждат странни електрически ефекти. „Радиоотклоненията“ са свързани с пробивите и се различават от тях единствено по честотата си — тя се „отклонява“. Според един изследовател (Д. Уинтър) енергийното съдържание на радио отклоненията е повече от един мегават.
Това зашеметяващо количество входяща енергия трудно може да се обясни със средствата на конвенционалната теория. Да си спомним, че д-р Мъри разбрал за енергийния потенциал на космоса, когато работел за телефонна и телеграфска компания. Интересът му към подобните на океански вълни, които се чували през дългите проводници в слушалките му, поставили началото на всичките му проучвания. Ето защо има и такива, според които д-р Мъри прехващал енергията от мощните електрически струи, които непрекъснато се носят в йоносферата. Така не им се налага да прибягват до космическите лъчи или други източници на лъчение, за да обяснят „реалните постижения“ на изобретателя.
Тези изследователи смятат, че откриването на шведския камък му е осигурило полупроводник, способен да провежда много високочестотни потоци. Високото напрежение, изпускано за миг в големи капацитивни съпротивления като телефонните линии, могат да преминат през външна верига и да захранят няколко прибора. На практика, те смятат, че камъкът е позволил създаването на високочестотен диод с голямо отрицателно съпротивление (Лер). Често може да се види, че някои импулси не могат да „преминат“ през силиконови диоди, но изобщо не се затрудняват с диоди от германий.
Използването на антени и заземителни елементи осигурява капацитивно съпротивление, чрез което се поглъща електростатичната енергия. Възможно е Мъри да е подобрил прага на проводимост на германия с помощта на специални радиоактивни добавки, така че той да реагира бързо и с нарастващо насищане на натрупващата се електростатична енергия. Натрупана в голямото капацитивно съпротивление на заземяването, тази енергия си остава незабелязана от повечето експериментатори. За да се улови този огромен резервоар, бил нужен само един „прекъсвач с нисък праг“. Ето защо изследването на устройството на Мъри продължава като изучаване на проводимостта и количеството потенциална енергия в кристалите.
Някои изказват предположението, че Мъри е разработил „диод за космически лъчи“. Според този модел
