посетители“, прелитащи безмълвно нощем над полетата на Средния запад, смътно се свързвали с отдавна забравеното минало и изгубения свят. В тях имало нещо приказно. И същевременно напълно осезаемо.
Дали представлявали въплъщение на безумните планове на някой изобретател, или са призраци от колективния свят на символите? Наблюдавани в небето на Калифорния, Ню Мексико, Тексас, Небраска, Айова, Омаха, Канзас, Мисури, Уисконсин, Мичиган, Илинойс, Охайо, Делауеър и Ню Йорк, тези първи въздушни кораби били предвестници на ново движение в морето на мечтите. Скоро към него щяло да се присъедини и изкуството, за да създаде физически устройства, наподобяващи първите „въздушни кораби призраци“.
Сякаш за тях не съществували никакви граници и пречки. Немските имигранти били виждали „демоничните двигатели“ в родината си от 1860 до 80-те години на XIX век. Защо сякаш са решили да ги преследват през Атлантика? Какво представлявали и защо привличали вниманието към себе си? Какво означавали тези пътешественици? Преминаващите над домовете на хората кораби можели да бъдат описани с голяма точност. Всички имали формата на пура и били дълги тридесет метра, а може би и повече. Още по-ясно се виждали в случаите, когато „се реели отгоре на височина шестстотин стъпки“. Имало и такива, които се приближавали много до земята, а мнозина очевидци твърдели, че са виждали как корабите кацат.
Докато първите наблюдения (1890–1892) приличали на мечти и предизвиквали интерес, повечето хора започвали все повече да се плашат от появата им в „разгара на сезона“ (1893–1896). Странните им форми изглеждали някак си „враждебни“, макар че от корабите не произлизала никакви заплаха. Хората постепенно започнали да ги възприемат като коварна „инвазия“ срещу собствения им свят. Уплашени, че от небето ще се стоварят злонамерени безлики орди и ще започнат да сеят злини, собствениците на ферми започнали да се въоръжават.
Много от първите наблюдения на въздушни кораби останали в досиетата на паранормалните явления. В тях намираме сведения за загадъчни персонажи с неизвестен произход, говорещи непознати езици и притежаващи необичайни способности. Страховете сякаш се потвърждавали, когато някой тайнствен въздушен посетител се появявал безмълвно по време на нощните бдения. Постепенно изниквайки от сенките, тези загадъчни същества били забелязвани от огромен брой хора. Някои от тях говорели странни езици, представляващи смес от познати наречия. В един случай чертите на посетителя изглеждали „ориенталски“. Непознатите приличали на хора, но дългите им дрехи нямали нищо общо с познатия свят и изглеждали някак си футуристично. Определено „изглеждали различно“. Езиците им били неразпознаваеми. Приближавали се достатъчно, за да установят контакт.
Бързото приближаване към фигурите водело до незабавното им оттегляне и излитане. Пришълците сякаш можели да се дематери — ализират и да се появяват високо във въздуха за секунди! Стремежът им да останат недосегаеми карал обикновените хора да смятат, че се случва нещо свръхестествено. „Загадъчните посетители“ запазвали любопитната и неясна дистанция от хората, които вдъхновявали. „Те“ сякаш се страхували да се срещат отблизо с простосмъртните, сякаш контактът ще ги лиши от силите им.
По-късните наблюдения на въздушни кораби (1895–1899) били коренно различни. Някои фермери и занаятчии се опитали да ги доближат и ги описвали като „съдове с формата на кану“. Често били осветени със „зеленикава или синкава“ светлина. Под големия им купол имало много кръгли прозорци, през които надничали развълнувани лица. В някои случаи имало нещо като перки, които се въртели бавно и спомагали за рязкото им издигане и отстъпление.
В един случай загадъчните нощни посетители отмъкнали говедо, завързано за врата с нещо, приличащо на метално въже. След това червеният кораб отлетял към хълмовете на хоризонта. Някои от „по-късните загадъчни въздушни кораби“ увисвали на едно или друго място и участвали в приятелски разговори. Въздушните кораби станали „дирижабли“ и мистерията като че ли намерила решението си.
На повечето хора им станало ясно, че зад целия този феномен стоят „изобретатели“. Немски изобретатели! Дирижаблите започнали да се появяват навсякъде. Имената като „Аустерлиц“, „Еделман“, „Тилман“, „Долбер“, „Никсън“ и „Шьотлер“ като че ли отговаряли на въпросите, задавани от уплашените имигранти от Германия. Но тези хора виждали корабите призраци и по-рано — аномалия, на която нямало разумен отговор.
Въпреки това повечето хора напълно се уверили, че цялата история всъщност се дължи на неясните наблюдения, тайни общества, измами, сензационни публикации и така нататък. При някои от последните случаи наистина се наблюдавали кораби на тайни въздухоплавателни „клубове“. Първите дирижабли били разработени съвместно от дизайнери и финансисти. Има няколко съобщения за подобни начинания. Устройствата били огромни, използвали водород и през нощта си служели с мощни прожектори, чиито лампи били пълни с осмий.
Изобретателят, чието име било Уилсън, излязъл да се срещне със заинтригуваните зрители. В приятелски разговор той разкрил тайните на разработките си и разказал, че е от „малко мирно градче в Айова“. Да, американец е, родил се в Гошен, Ню Йорк. Корабът се захранвал от електрическа система, използваща „силно кондензирано“ електричество. Уилсън добавил, че се е заел с построяването на още пет летящи машини като тази тук.
Преди да си тръгне, той помолил шерифа да поздрави от негово име местния пътуващ съдия, когото познавал по име. Помолил само за няколко кофи вода „за двигателя“, след което се прибрал в машината. Издигнал се във въздуха под овациите на десетките зрители и отлетял в историята, за да не се върне никога повече. Дирижаблите и другите подобни летящи машини вече се превръщали в истинска революция за Патентния регистър — два типични примера са патент 565805 на Чарлс Абът Смит (1896) и патент 580941 на Хенри Хайнц (1897).
Изследователите, занимаващи се с многобройните загадъчни наблюдения на въздушни обекти, отбелязват, че пътуването по въздуха бързо се превърнало в хит за младите инженери по цял свят. Оттогава светът станал свидетел на нова ера на дръзки експерименти, в които изобретателите играели игрите си пред обърнатите нагоре очи на стъписаните наблюдатели. Появявали се все по-красиви модели — първо на чертожните маси, а не след дълго — и в небето.
Цилиндричните балони се поставяли в мрежи или платнища и се закрепвали здраво към „добре проветрявана“ гондола. Някои от моделите били наистина много компактни и ефективни. Всички двигатели, перки и кормила се управлявали от лостове и колела. Проблемите на маневреността във въздуха били решени от един блестящ дребен човек, същински майстор в областта. Алберто Сантос Дюмон, плейбоят на въздухоплавателите, използвал изработения по лично негов проект дирижабъл, за да омайва красавиците по бреговете на Сена.
Той се спускал от облаците заедно с прислужника си, като не забравял да се запаси с шампанско и лакомства за евентуалното похождение. С позволението на гувернантката красавицата заемала мястото на прислужника и прекрасният мосю Дюмон отлитал с новото си съкровище. Нищо друго не приличало толкова много на приказка. Приетият от обществото въздухоплавател не знаел какво означава отказ. Да откажеш на Сантос Дюмон, означавало да откажеш честта на най-високопоставена личност. Богат, привлекателен и с добри обноски, пиратът на парижкото небе с копринения си шал ежедневно се появявал над Елисейските полета.
Заедно с по-авантюристичните си обожателки Дюмон кръстосвал небето на Париж. Никоя от припадащите от вълнение госпожици не можела след това да каже, че нито един мъж не я е карал да „полети“. След определеното време Дюмон приземявал апарата си с увереността и лекотата на артистичен любовник. Госпожиците се връщали при очарованите си и отстъпчиви гувернантки, а мястото на натъжената хубавица отново се заемало от прислужника. Целували се ръце, а от време на време се подарявала и по някоя роза.
Дюмон спазвал безупречно уговорените срокове. „Ръчният часовник“, изработен специално за случая от приятеля му Картие, вече станал последният писък на модата в Париж. Въздушни кораби, странни покрити със стъкло инструменти, очила, ръчни часовници, пищни мустаци и специални пилотски костюми дребният мъж със сериозно лице представлявал комична и същевременно драматична гледка. Надарени с умението да усещат бъдещето, жените непрекъснато се въртели около него. И наистина, Дюмон си остава исторически пример за странната въздушна галантност.
Алберто Сантос Дюмон с право си е спечелил възхищението на обществото в първите дни на летателните апарати. Проявите му представяли въздухоплаването в очите на публиката като смес от наука,
