— Има една електрическа печка.
— Добре.
Едва се стърпях да излезем от столовата.
— Какво в същност те накара да изфабрикуваш тази сцена с убийството?
— Е, не е лоша идея, нали? — ухили се той, докато се изкачвахме по стълбите.
— Не, никак не е лоша. Точно това се случи. Мейн се опита да ме убие.
— Така и предполагах.
— От какво вадиш това заключение? — Вече бяхме в моята стая.
— От твоето нежелание да говориш по телефона и от това, което знам за Мейн.
Затворих вратата и включих печката. Беше много студено и снегът се натрупваше по перваза на прозореца, така че беше почти невъзможно да се види какво става навън.
— Какво знаеш за Мейн?
Той ми хвърли един бърз поглед, докато сядаше на леглото, и извади пакет цигари.
— Този въпрос може да почака засега, Нийл. Разказвай какво е ставало тук до днес. Последното съобщение, което получих от теб, беше телеграмата с подробностите около търга. Тези подробности и снимката на ония типове долу ме накараха да пристигна. Да започнем с търга.
След като дадох пълно описание на това, как е протекъл търгът, той поиска да му разкажа най-подробно за Мейн, Керамикос, Валдини и Карла. Започнах с Карла. Повторих всичко, което тя ми бе казала за себе си.
— А ти повярва ли й? — прекъсна ме той.
— Не виждам защо да не й вярвам — отвърнах аз. — Тя е доста чувствена и сладострастна натура, но това не означава, че не е била наистина влюбена в Щелбен.
Той се изсмя цинично:
— Тази жена — влюбена! Тя никога не е обичала другиго освен себе си. Тя е умна и знае как да се оправя с мъжете. Тя те е преметнала на малкото си пръстче, Нийл.
— Не ставай смешен — отвърнах аз ядосано. — Това, което ми разказа, звучи напълно достоверно.
— Достоверно! — изхили се той. — То е толкова достоверно, колкото може да е достоверно, че тигрите мигрират в Антарктика. Каква полза би могла да има жена като Карла от някаква си усамотена вила на върха Кол да Варда? Тя се интересува само от две неща на този свят — и парите са главното. Лошото при теб е, че не знаеш нищо за жените и си най-наивният мъж, когото съм срещал.
Повдигнах рамене:
— Мисли си каквото искаш. Аз да не съм ясновидец! Откъде бих могъл да знам дали казва истината, или не? Виж, ако ми разкажеш всичко, което знаеш за тези хора, тогава ще знам накъде да се насоча.
— Добре, Нийл — засмя се той, — тук си прав. Значи, това беше за Карла и Валдини. А за Керамикос какво можеш да кажеш?
Повторих му това, което Керамикос ми беше казал за Мейн, разказах за срещата в машинното отделение на злитовията и как гъркът отрече, че е претърсвал стаята ми.
— Нещо за Мейн? — запита той.
— Знам само това, което Керамикос ми разказа и… случая със ски похода вчера.
Той се замисли за момент.
— Ти си се справил много добре, Нийл — каза той с неочаквана приятелска усмивка. Замълча отново. След това продължи: — Да предположим, че Мейн е бил този, който е претърсвал стаята ти онази нощ. Това би ли му дало основание да иска да се отърве от теб?
— Едва ли — отвърнах аз, но веднага си спомних листа на пишещата машина. — Да, би могло. Бях написал доклада до теб. Той съдържаше това, което Керамикос ми беше казал. Който и да е претърсвал стаята ми, е забелязал листа на машината.
Той кимна:
— Ами ако човекът, с когото Керамикос е разговарял онази нощ, е бил Мейн? Можеше ли да бъде Мейн?
— Не знам — отвърнах аз. — Не успях да го видя. Но по височина отговаря на Мейн. Би могъл да бъде.
— А ако това е бил той, тогава Мейн би могъл да си извади съответните заключения от факта, че ти не си бил в стаята си. Да-а, мисля, че това трябва да е бил нашият приятел Мейн.
Настъпи мълчание. Той като че ли беше изчерпал въпросите си.
— Виж какво — подхванах аз, — смятам, че е крайно време да ми дадеш известна представа за това, което става тук.
Той се замисли. След това каза:
— Ще останеш разочарован, Нийл. Аз знам по-малко, отколкото ти самият знаеш. Известно ми е само миналото на Керамикос и Мейн. Но не знам какво общо имат те с комбината Карла-Валдини. Чувствува се някакво напрежение, това забелязвам. Но защо? Единственото нещо, което аз знам, а ти — не, е причината, събрала всички тук. А колкото и по-малко знаеш за нея, толкова по-далеч от опасности ще бъдеш. Сега след моето пристигане мисля, че теб повече нищо сериозно не те застрашава. За останалото смятам, че ще се разреши от само себе си — с малко помощ, разбира се. Хижата е вече откъсната от света. Тези, които преследват някаква цел в „Кол да Варда“, се набутаха тук като в клетка. — Той се разсмя и в тъмните му очи заблестяха дяволски пламъци на трескава възбуда. — Сега ще им гледаме сеира. Гърнето е готово да кипне. Ние ще слезем долу и ще започнем да подклаждаме огъня. Каквото и да кажа или каквото и да направя — не се намесвай. Само стой настрани и наблюдавай фойерверките. — Той стана рязко и отвори вратата. — И не казвай нито дума на Уесън. Той смята, че приключенията стават само във филмите. Ако животът го сблъска с някое истинско приключение, ще получи припадък.
Когато слязохме отново в столовата, заварихме единствено Карла и Мейн. Карла продължаваше да пие
—
—
— Къде е Уесън? — обърна се Енглес към Мейн.
— Отиде да прояви някакви филми, за да ви ги покаже.
— А Валдини и гъркът?
— Те отидоха да го гледат как работи — отвърна Карла. — Но защо Стефан проявява любопитство, след като знае, че снимките не са порнографски, това не мога да ти кажа — добави тя със смях.
Мейн наблюдаваше Енглес — наблюдаваше го и изчакваше. Двамата създаваха неприятна, натегната атмосфера. Известно време Енглес пи мълчаливо. Карла не говореше. Тя наблюдаваше и двамата и в очите й имаше някакъв блясък, който аз не разбирах.
Мейн беше този, който направи първата стъпка. Мисля, че той повече не можеше да издържи на мълчанието.
— Измислихте ли защо съм искал да убия Блеър? — Стараеше се да говори със спокоен глас, но едно леко потрепване издаваше напрегнатите му нерви.
Енглес вдигна поглед към него. След това се обърна към Карла:
— Спомняш ли си какво ми каза миналата нощ — когато ми разправяше какъв в същност бил Мейн? Ти каза, че той те е измамил с двойна игра.
Карла кимна и очите й заблестяха като очите на котка в тъмното. Мейн остави чашата си на бара. Пестникът му се сви, сякаш бе готов да удари някого.
— Ще ти бъде ли интересно да узнаеш — продължи Енглес с равен глас, — че той няма да се задоволи с измама чрез двойна игра? Той смята да те убие.
— Това е лъжа — извика Мейн, а след това добави с подигравателна усмивка, за да прикрие твърде категоричното отричане. — И как според вас съм замислял да убия Карла?
Енглес се усмихна, но все още продължаваше да говори, обърнат само към Карла:
— Злитовията. Разхлабено зъбно колело и… нещастен случай. Това щеше да е краят за теб и Валдини.
