След като изпълних каквото ми каза, той започна да ми дава наставления. Беше кратък и ясен, както едно време, когато ни инструктираше преди настъпление. Говореше спокойно и подбираше внимателно думите си, въпреки че приказваше бързо. Как успяваше да мисли толкова ясно след цялото количество алкохол, което бе погълнал, не ми бе ясно, но както казах вече, той пиеше алкохол така, както повечето хора ядат храната си. Това, изглежда, подсилваше мозъка му и стимулираше умствената му дейност. Аз самият се чувствувах доста замаян и трябваше да се съсредоточавам с усилие, за да разбера и запомня всичко, което ми казваше.
— Поглеждал ли си навън? — запита Енглес.
— Не — отвърнах аз.
— Тогава дръпни пердето и погледни!
За мое учудване навън беше спряло да вали и небето се бе изчистило. Грамадните преспи от нов сняг, които вятърът бе навял около хижата, блестяха със своята белота на ясната лунна светлина. Но вятърът продължаваше да вие мрачно и накъдето и да погледнех, прахообразният горен слой на снега се носеше, както ситният пясък бръсне ниско по пустинята, преди да се разрази пясъчна буря.
— Точно под този прозорец има хубав, навят, дълбок сняг — продължи Енглес. — Веднага щом всички си легнат и заспят, аз ще скоча от твоя прозорец на терасата. Ти може би не си забелязал, но като се връщахме с инструментите в хижата тази вечер, аз нарочно изпуснах една от кирките в снега. Мейн също не забеляза. Ще взема тази кирка, ще се промъкна между подпорните колони на хижата и ще разбия вратата на машинното помещение. За жалост стаята на Керамикос е точно над това помещение. Той ще ме чуе, като разбивам вратата, и ще се втурне подир мен. Предполагам, че няма да имам време да изпочупя другите ски. Керамикос има пистолет. Той ми го каза днес следобед, докато копаехме, и аз не искам да ме застреля, преди да съм се измъкнал от това място.
— Знам, че има пистолет — казах аз. Но той е много пиян, за да си послужи с него.
Енглес се изсмя:
— Глупости! Керамикос е толкова трезвен, колкото съм и аз. И той знае, че в момента не мога да му сторя никакво зло. Освен ако не се докопам до ските.
— Искаш да кажеш, че той се е преструвал на пиян? — запитах аз. Мозъкът ми работеше много бавно.
Енглес кимна:
— Последния коктейл, който аз забърках, помниш ли, той не се докосна до чашата. Аз не дадох на теб и Джо да пиете от него. В него имаше Мики63. Той разбра още като го близна. Единствен Мейн пи. Добре ще си поспи тази нощ.
— Не разбирам напълно защо Керамикос ще иска да те преследва тази нощ — казах аз.
— Боже господи! Ти си глупав тази вечер, Нийл — каза остро Енглес. — Керамикос е гръцки поданик. В Гърция не можехме да го докоснем. Но тук положението е различно. Италия е все още в положение на завладяна територия. Ние все още държим наши войскови части във Венеция Джулия64. Ако успея да стигна до нашата полева служба, по безопасност, Керамикос няма да се измъкне лесно от страната. А освен това знае, че той ме интересува много повече, отколкото златото. Енглес запали цигара. — А сега, ето какво искам от теб — продължи той. — Веднага щом скоча от прозореца, ти трябва да открехнеш леко вратата и да наблюдаваш коридора. Когато Керамикос излезе от стаята си, ти се мушни в стаята на Джо. Но Керамикос не трябва да те види. Прозорецът в стаята на Джо гледа към злитовията. Подай се навън и хвърли нещо тежко, например каната за вода, към вратата на машинното помещение. Така ще разбера с какво време разполагам. Той ще види ясно моите следи по снега. Аз ще поема по слаломната писта към Тре Крочи. Ще мина напреки през прохода по стария маршрут на военните патрули за към Тонди ди Фалория. Ще го прекарам през онова място, което нашите момчета наричаха „оръдейна цев“, и оттам право надолу към карабинерския участък в Кортина. Веднага щом Керамикос се спусне по моите следи, ти трябва да скочиш на терасата, да си сложиш ските и да се спуснеш до хотел „Тре Крочи“. Като стигнеш там, се свържи по телефона с Триест, с майор Масгрейв от полевата служба по безопасност. Кажи му, че говориш от мое име. Той знае кой съм аз. Кажи му да ми изпрати колкото може повече хора от най-близкото поделение. Да дойдат с джип. Ще ги чакам в карабинерския участък в Кортина. Кажи му само толкова, колкото е необходимо, за да му внушиш, че работата е много спешна. Накарай го да разбере, че предстои залавянето на нацистки агент. Трябва обезателно да тръгнат с джип. Кажи му, че снегът е дълбок и с по-голяма кола може би няма да успеят да минат. — Той спря да говори и ме погледна строго. — Е, ясно ли е какво трябва да направиш, Нийл?
Кимнах.
— Напълно ясно — уверих го аз. Мисълта за действие ме беше отрезвила.
Но той не се задоволи с това. Накара ме да повторя всички инструкции отначало. След като свърших, се отпусна на леглото и придърпа едно одеяло върху себе си.
— Сега седни там и слушай кога ще си легнат останалите! Кой още е долу? Джо и Мейн? Добре. Събуди ме половин час, след като и последният от тях си легне. Да не заспиш!
— Няма — отвърнах аз.
— А, още едно нещо — добави той, като се настаняваше по-удобно. — Ако не можеш да се свържеш с Триест, опитай с Удине или който и да е друг град, където има наши войски, и накарай гарнизонния командир да започне да действува. Не искам Керамикос да ни се изплъзне между пръстите. Той ни стори много бели в Гърция и сигурно е дупе и гащи с ЕЛАС.
— Не се безпокой — измърморих аз. — Все ще успея да се свържа с някого.
— Добре — каза той и само след няколко минути вече спеше дълбоко. Такъв си беше — можеше да заспи тогава, когато пожелае.
Сигурно е било след около половин час, когато Джо и Мейн се качиха заедно. Говореха на пиянски висок глас. Стъпките им спряха на върха на стълбата до вратата на Мейн. Ирландският акцент в говора на Мейн се чувствуваше по-ясно, отколкото обикновено. Най на края си пожелаха лека нощ. Вратата на Мейн се затвори. Стъпките на Джо залъкатушиха по коридора. Той влезе в стаята си и аз го чух как се тръшна с пъшкане на леглото. Остана да седи така няколко минути. След това се раздвижи. После пружините на леглото му изскърцаха. Той пуфтя известно време, докато се нагласи, и на края започна да хърка. Погледнах часовника си. Беше малко след полунощ.
Тогава аз станах, отключих вратата и я открехнах на косъм. Голата крушка в коридора светеше. Стълбата представляваше тъмна шахта. Цареше абсолютна тишина. Затворих вратата и седнах отново на стола. Започна да ми се приспива. Непрекъснато си гледах часовника. Минутите се нижеха безкрайно бавно.
Най-после половината час изтече и аз събудих Енглес. То погледна часовника си и моментално се разбуди напълно. Измърмори едно „благодаря“, облече анорака и пъхна ръце в ръкавиците. След това отвори малкото прозорче и като се покачи на един стол, започна да се измъква навън с краката напред. Миг преди да измуши раменете и главата, подпрян само на лакти, той прошепна:
— Моля те, стой на телефона в „Тре Крочи“, Нийл. Ще ти позвъня там веднага щом стигна в Кортина.
— Разбира се — отвърнах аз. — Желая ти успех!
Той кимна и изчезна от погледа ми.
Надникнах навън и видях, че се е проснал в навятата пряспа. После се изправи на крака и започна да си пробива път през снега към една от масите. Затършува около нея и измъкна кирката, която бе изпуснал там. Вдигна нагоре глава и махна с ръка. Лицето му с твърд и непоколебим израз изглеждаше бяло на лунната светлина. Прекоси терасата и се скри от очите ми покрай задната част на хижата.
Открехнах още малко вратата и огледах целия коридор. В този момент Алдо промуши глава из стаята на Валдини. Плешивината му лъщеше на електрическата светлина. Така както въртеше наляво-надясно очи по коридора, той страшно приличаше на клоун. След като се увери, че няма никой, той се изхлузи през вратата и потъна в черната паст на стълбището. Беше по чорапи.
Глава девета
„Кол да Варда“ в пламъци
Като видях, че Алдо излиза от стаята, в която бе заключена Карла, аз почти бях готов да видя и самата
