Тибър в миниатюрна подводница. Не, Сордини се самоуби, когато го предадоха на англичаните заедно с останалите военни престъпници, и тогава погълнал отрова.
— Как е било истинското му име? — Гласът ми прозвуча неестествено, докато се опитвах да покажа, само най-обикновено любопитство.
— Ах, не знаете ли? Хайнрих Щелбен — отговори Манчини. — Ако искате, ще ви покажа изрезките от вестниците. Пазя ги, защото много наши гости се интересуват от местните известни личности. — Барманът веднага подаде папката с изрезките.
— Мога ли да ги взема за малко? — попитах аз.
— Но, разбира се. Само че ще ви моля да ги върнете. Искам да ги поставя в рамки, за да се четат свободно.
Благодарих му, уверих го още веднъж, че ще отида с него на търга, и побързах да се прибера в стаята си. Бях много развълнуван. Хайнрих Щелбен! Хайнрих! Щракнах настолната лампа и извадих снимката, която ми даде Енглес.
Хайнрих Щелбен — немски военен престъпник бе заловен вчера от капитан Фердинандо Салвеца в своето убежище — хижата „Кол да Варда“ близо до Кортина. Представял се е под името Паоло Сордини. Той закупил хижата „Кол да Барда“ и злитовията от колаборациониста Алберто Опо, бивш собственик на „Алберго Екселсиор“ в Кортина.
Хайнрих Щелбен е търсен за убийството на десет английски командоси в областта Ла Специа през 1944. Той е бил офицер от омразното Гестапо и освен това се обвинява в съдействие при депортирането на италианци за принудителна работа в Германия и за убийството на няколко италиански политически затворници от левицата. Той е отговорен също така и за изнасянето на няколко пратки злато от Италия за Германия. Най-голямото количество е било взето от Банка Комерчале дел Пополо във Венеция. Половината от това злато изчезнало по мистериозен начин, преди да достигне Германия. Щелбен твърди, че неговите войници от охраната се разбунтували и заграбили част от златото.
Това е вторият път, когато Хайнрих Щелбен е арестуван от карабинерите. Първия път това станало в една вила край езерото Комо, скоро след капитулацията на немските войски в Италия. Той бил откаран в Милано и предаден на англичаните за разпит. Няколко дни по-късно избягал и изчезнал безследно. Изчезнала също и Карла Ромета — красива кабаретна танцувачка, с която той имал връзка.
Научаваме, че сегашното му арестуване е в резултат на получена информация в щаба на карабинерите. При него по време на арестуването са заварени и двама немци, укриващи се като италиански работници. Все още не се знае за тях дали са военни престъпници.
Хайнрих Щелбен и другите двама са преместеше Рим и затворени в Реджина Коели.
Скоро, след като Хайнрих Щелбен — немски военен престъпник с позорна слава е бил откаран в Реджина Коели и предаден на английските военни власти, той се е самоубил според съобщение на англичаните, предадено за пресата. По време на разпита той е счупил между зъбите си ампула с циановодороден разтвор.
Двамата немци, които са били арестувани заедно с него близо до Кортина, са взели участие в последните затворнически размирици в Реджина Коели. Научаваме, че те са били убити, когато затворниците от централния блок са се нахвърлили върху карабинерите. Не е известно дали са били търсени като военни престъпници.
Прочетох внимателно двете изрезки. И отново погледнах снимката. Карла! Карла Ромета! Хайнрих Щелбен! Наистина прекалено странно съвпадение.
Глава втора
3литовията се продава на търг
Джо Уесън изглеждаше изморен и сърдит, когато се срещнахме на закуска следващата сутрин. Стоял до късно да играе покер с двама американци и един чех.
— Ще ми се да докарам Енглес тука — изръмжа той навъсено. — Ще ми се да го покача най-отгоре на онзи проклет връх, да отрежа въжето на злитовията и да го оставя да стои там. Така да се натъпче със сняг, че никога вече да не погледне и парче лед в уискито.
— Не забравяй, че той е първокласен скиор — отвърнах аз развеселен. Едно време Енглес е бил в английския олимпийски отбор по ски. — На него сигурно снегът му харесва.
— Знам, знам. Но това е било, когато е нямал още двайсет години — преди войната. Оттогава е омекнал. Това прави армията от хората. Него сега само едно нещо го интересува — комфортът и чашката. Ти да не смяташ, че на него ще му хареса там горе, в хижата? Без жени, без свястно отопление, без да има кой да му говори колко страшни и гениални са идеите му за филмите, сигурно и без баня.
— Но затова пък има бар — помъчих се да го успокоя аз.
— Бар! — изсумтя презрително той. — Казаха ми, че човекът, който се грижи за бара там, може да проследи наследствена обремененост в своето семейство три поколения назад, че се е специализирал в приготовлението на
Трябва да си призная, че когато видях „изобретението“, аз също не останах възхитен. Ние стояхме в долния му край и гледахме нагоре към хижата, издигаща се на повече от хиляда стъпки над нас. Островърхият й покрив и дървената й тераса се забелязваха едва-едва на върха на просеката, изсечена сред боровата гора. Хижата стърчеше високо горе на склона на Монте Кристало. Над нея се извисяваха величествените бастиони на планината. Изглеждаше толкова далеч от цивилизования свят, колкото може да е само гнездо на орел.
Шофьорът, който ни докара, излезе от кабината и извика: „Емилио.“ От бетонната постройка, в която се намираше машината на влековата шейна, се измъкна нисичък човек, облечен в английски военен шинел и грамадни ботуши за сняг. Ботушите му бяха от времето на немската окупация, когато в прохода Тре Крочи е била разположена противовъздушна батарея.
Долу в Кортина снегът току-що бе започнал да вали, защото зимата едва сега настъпваше. Но тук вече бе натрупало и пресният сняг от предишната вечер покриваше всичко с девствената си пелена.
