Приключението

Колко беше спала не знаеше, но когато се събуди навън беше тъмно.

— Какво да правя? — попита се Анви.

Ако искаш Анви да се опита да избяга, отиди на 9.

Ако предпочиташ Анви да си остане в колибата, отиди на 63.

95

Анви реши, че няма да напуска своята крепост. Но това й решение не беше разумно, защото пушекът ставаше все по-гъст, а миризмата непоносима.

С това си решение ти приключи тази версия на играта до този момент. Следващия път може би ще имаш по-голям късмет.

Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.

96

— Няма какво да си губя времето — каза си Анви. Като че ли имаше значение сега нейното време. Тя скочи, притегна жилетката, попипа чантата и без да му мисли много, скочи от сала. Заплува бодро към острова, който стоеше на не повече от километър от нея, но тя можеше да преплува това разстояние. Можеше, но ако не се беше появила перката. Тя застина и си каза:

— Е, този път няма накъде. — И беше права.

Дотук приключва играта за теб или поне в тази й версия. Следващия път бъди по- разумен.

Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.

97

Тя не знаеше колко време е лежала така, но след като отвори очи, видя звездното небе. Странното островче се поклащаше равномерно. Тя с мъка се размърда. Всичко я болеше от прекомерното напрежение. Припомни си бясната гонитба и отворената паст на морското чудовище. Отново потръпна и си каза, че това вече е минало, а трябваше сега най-напред да се погрижи за своето настояще. Тя се огледа и видя, че нейният остров беше с размери десетина на двадесетина метра. Наистина приличен плавателен съд. В същия миг го усети. Островчето силно се разтърси. Анви извика от уплаха. Нямаше как първата й мисъл да не се насочи към морското чудовище. И наистина, като погледна отвъд островчето, видя перката, която се показваше над водата. Явно звярът не искаше да се откаже толкова лесно от своята плячка. Анви се примъкна към средата на островчето, където се почувства в по-голяма безопасност и започна най-сетне да се оглежда. Видя, че жилетката все още е здрава, и започна да я сваля, за да може да се подсуши. След като свали жилетката тя усети, че пътната й чанта все още беше преметната през рамо, жилетката не й беше позволила да се откачи и изчезне в океана. Браво и на дръжката на чантата, която беше издържала всички перипетии. Сега Анви се почувства ободрена и широко се усмихна.

„Докато има живот, има и надежда“ — прозвучаха в главата й бащините думи.

— Да, аз съм жива, значи все още нищо не е изгубено.

Анви почувства, че е изгладняла. Отвори пътната си чанта и извади лакомствата, които майка й беше сложила там. Благодарение на това, че всички бяха запечатани, морската вода не ги беше унищожила. Анви изяде един сандвич, а след това и един кроасан. Накрая отпи пестеливо от водата, защото знаеше, че без храна би могла да издържи по-дълго, но без вода няма да може.

Тя разбираше, че с диетата нищо не можеше да се получи при тези абсурдни обстоятелства. Тя добре знаеше, че всеки диабетик, ако искаше да се чувства добре, трябваше да спазва диета. Но сега беше въпрос на оцеляване.

Отиди на 50.

98

Разбира се, че не трябваше Анви да стои в покой, а трябваше да действа толкова, колкото й позволяваха обстоятелствата. А те не й позволяваха много, но все пак…

Тя отвори широко очи и си каза: Не, не трябва да заспивам. Не трябва да се поддавам на изтощението, защото мога неусетно да отмина нещо, което може да ме спаси.

Тя се обърна по корем и започна внимателно да изследва океана. Той се беше поуспокоил значително и сега позволяваше на Анви добре да огледа хоризонта.

На около километър от себе си тя съзря една тъмна маса, която се поклащаше на вълните.

— Какво ли е това? — запита се Анви. — Трябва на всяка цена да стигна до него, за да го видя. Може да е отломка от самолета, която би могла да ми помогне.

Какво ще избереш?

Ако решиш Анви да се опита да се доближи до плуващата маса, отиди на 18.

Ако не искаш Анви да доближава плуващата маса, отиди на 35.

99

Естествено, че това е най-удачният вариант в момента, защото очевидно беше, че живота на самолета бързо свършва. Той можеше всеки миг да се гмурне в разбеснелия се океан. Забие ли се веднъж във водата, нямаше никакъв шанс за никого да напусне борда му.

Дали имаше значение, но тя се нагласи така, че да бъде с краката напред и при падането в океана именно те първи да посрещнат водата.

Анви ходеше на уроци по плуване, които едва ли в този момент щяха да са й от полза. Но все пак тя знаеше, че се скача с краката напред.

Тя затвори очи и…

Отиди на 33.

100

Анви реши, че е твърде опасно да влиза в прохода между скалите, и го отмина. Отминавайки го тя видя, че проходът водеше в спокойна лагуна, зад която се виждаше бряг и като че ли Анви зърна дървета, но не беше сигурна. Тъй като течението беше много силно, тя много бързо отмина прохода. Веднага съжали, че не е влязла в този скален вход, но не можеше да промени нещата. Все пак бързо легна по корем и започна да гребе с ръце, но абсолютно безполезно. Островът не само че не се върна назад, а с увеличаваща се скорост започна бързо да се отдалечава от скалите и да се насочва към открито море.

Играта в тази си версия за теб свършва тук. Следващия път ти желая повече късмет!

Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.

101

Поздравления!

След като си тук, очевидно си успял да откриеш един от спасителните пътища за Анви. Надявам се, че играта ти е харесала.