Кратко информационно приложение за диабета
Диабетът е една от най-страшните болести. Това е болест, която появила се веднъж, съпътства човека до края на живота му.
Има диабет тип 1, който най-често се появява в детска, юношеска или младежка възраст.
Има диабет тип 2, който най-често се появява при по-възрастни хора — над 45 г. и особено над 55 г.
Има и един трети вид, който се нарича гестационен диабет. Той се появява при бременни жени и в много случаи след раждането отшумява.
Най-общо казано диабетът се причинява от това, че панкреасът частично или изцяло спира да произвежда инсулин. Така на хората болни от диабет им се налага да си го набавят чрез изкуствени методи. При тип 1 това набавяне е чрез инжектиране на инсулин в тялото. При тип 2 най-често използват таблетки, които стимулират панкреаса да си върши работата, а именно да произвежда инсулин.
Симптомите на захарния диабет тип 1 най-често се развиват за кратък период от време, въпреки че наченките може да са започнали години по-рано. Оплакванията най-често включват повишена жажда и отделяне на урина, постоянен глад, загуба на тегло, замъглено зрение и много силно изразена умора. Ако правилната диагноза захарен диабет тип 1 не се постави навреме и не се започне лечение с инсулин, болният може да изпадне в животозастрашаващо състояние, наречено диабетна кома. Когато диабетик изпадне в диабетна кома, трябва да му се инжектира глюкаген. Глюкагенът представлява инжекция, която се инжектира мускулно и предотвратява фаталните последици от комата.
Човек болен от диабет тип 1 е инсулинозависим. Това означава, че той неколкократно дневно си поставя инсулин най-често посредством инсулинова писалка. Но науката създаде инсулиновите помпи и трансмитерите за измерване на кръвната захар.
Така на хората ползващи инсулинови писалки и глюкомери им се налага дневно да се убождат между 9 и 13 пъти, а в някои екстремни случаи и повече. Ежедневното убождане води до сериозни хематоми и подутини. Оставяме настрана стреса от постоянното убождане и следене на часовника, за да не се пропусне поредната доза инсулин и кръвно-захарен профил.
Тази негативна картина може да се промени за тях, ако им се осигурят инсулинови помпи със трансмитери (датчици) за автоматично вкарване на инсулин и автоматично и постоянно следене на кръвната захар.
Голямото предимство на инсулиновите помпи е, че на три дни има само по едно убождане. При трансмитера ситуацията е още по-благоприятна — на десет дни само веднъж диабетикът се убожда. Простата сметка показва, че диабетиците ползващи инсулинови помпи и трансмитери за месец ще имат само 13 убождания, а на ползващите инсулинови писалки и глюкомери положението им е меко казано кошмарно, тъй като те имат месечно над 300 убождания.
Друго обстоятелство от изключителна важност е, че инсулиновите помпи заедно с трансмитерите следят постоянно състоянието на диабетика и при нужда вкарват в организма допълнително инсулин. Тоест хората няма да изпадат в състояние на хипогликемии, които в тежки случаи стигат до загуба на съзнание и се налага адекватна бърза реакция, за да не се стигне до нещо непоправимо. Хипогликемията представлява падане на захарната стойност в кръвта, а при леките хипогликемии, когато не се усетят на време, се получава реакция на организма, която води до обратния полюс, а именно до хипергликемия. Хипергликемията е отново опасно състояние за диабетика, тъй като високата стойност на захарта в кръвта води до вторични заболявания и увреждания.
Най-доброто състояние е нормалоглекимията — стойности между 4 и 8.
Инсулиновите помпи имат един сериозен недостатък — това е високата им цена. За огромно съжаление много деца с диабет не могат да си позволят закупуването на инсулинови помпи и продължават ежедневно многократно да се убождат.
Диабетът е начин на живот. Защото най-добре се контролира диабета, когато се спазва предписаната от ендокринолога диета. Но това трудно се удава на някои хора и те не спазват никакви диети — обстоятелство водещо до лоши стойности на кръвната захар, а оттам и до вторични заболявания. Ако диабетикът успее да се пребори с постоянното си чувство за глад и със стремежа си към неподчинение, той ще води един абсолютно нормален живот.
Диабетът не е пречка за човек да се развива в областта, която му допада. Просто трябва винаги да има едно на ум, а именно, че диабетът трябва да се контролира.
Най-качественият контрол се получава чрез навременното поставяне на инсулин, правилната хранителна диета и активната двигателна дейност.
Това, че страдате от диабет, не ви дава право да се откажете от своите мечти.
Не позволявайте на диабета да ви пречи да се развивате, да се забавлявате и да бъдете пълноценни хора.
Диабетът ви прави много по-отговорни от своите връстници.
Гледайте на диабета като на тамагочи. Тоест вие трябва да се грижите за своята диета, поставяне на инсулин и активно да се движите.
Не позволявайте на диабета да ви контролира, вие контролирайте диабета!
Не унивайте от факта, че детето или децата ви имат диабет.
Отнасяйте се с разбиране към тях, но не ги глезете излишно.
Те са съвсем нормални същества.
Дайте им шанс за развитие.
Знайте, че вашите съученици и приятели с диабет са деца като вас.
Те могат да участват във всички дейности свързани с учебния процес.
Те могат да спортуват наравно с вас.
Когато си поставят дозата инсулин, бъдете внимателни и контролирайте действията си, за да не им причините болка или инфекция.
Ако съученикът или приятелят ви с диабет показва нервност, това по всяка вероятност означава, че стойността на кръвната му захар е завишена.
А ако е твърде муден и разсеян, то е възможно стойността на кръвната му захар да е твърде ниска.
Възпитавайте своите деца в дух на толерантност, разбиране и взаимопомощ.
Стъпката, която дели здрав човек от болен, е твърде малка.
Човешкият технически прогрес доведе до здравословен регрес.
Въпроси и мнения можете да изпращате на имейл: igrata (при) interpres.org.
Информация за текста
